Решение № 410 от 23.03.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6329/2025
- Вид
- Решение № 410
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Тихомира Георгиева Казасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 410 гр. Русе, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520106329 по описа за 2025 година
И.Г.К. – изпълнителен директор на „*********“ АД заявява, че представляваното от него дружество и „*********“ АД са установили трайни търговски взаимоотношения свързани с продажба на течни горива и консумативи. За доставените на ответника стоки, ищецът издавал фактури, в които визирал количества и цена на зареденото гориво/консумативи, датата на закупуване, начина на плащане и падежа.
Твърди, че „*********“ АД не изпълнила задължението си за заплащане цената на закупените стоки по следните фактури: фактура №**********г. за продажба на дизелово гориво и консумативи на обща стойност 263.04 лева с ДДС; фактура №*******г. за продажба на дизелово гориво за периода 07.02.2024г. – 27.02.2024г. на обща стойност 478.09 лева с ДДС; фактура №**********г. за продажба на дизелово гориво за периода 11.03.2024г. – 23.03.2024г. на обща стойност 221.38 лева с ДДС; фактура №*********г. за продажба на дизелово гориво за периода 03.04.2024г. – 26.04.2024г. на обща стойност 344.15 лева с ДДС ; фактура №**********г. за продажба на дизелово гориво за периода 13.05.2024г. – 26.05.2024г. на обща стойност 220.92 лева с ДДС; фактура №*********г. за продажба на дизелово гориво за периода 05.06.2024г. – 21.06.2024г. на обща стойност 473.14 лева с ДДС; фактура №*********г. за продажба на дизелово гориво на обща стойност 290.09 лева с ДДС; фактура №***********г. за продажба на дизелово гориво за периода 01.08.2024г. – 1
23.08.2024г. на обща стойност 340.20 лева с ДДС; фактура №**********/30.09.2024г. за продажба на дизелово гориво за периода 03.09.2024г. – 19.09.2024г. на обща стойност 300.60 лева с ДДС; фактура №*********г. за продажба на дизелово гориво и консумативи за периода 02.10.2024г. – 27.10.2024г. на обща стойност 371.44 лева с ДДС; фактура №*********г. за продажба на дизелово гориво за периода 07.11.2024г. – 19.11.2024г. на обща стойност 219.40 лева с ДДС; фактура №********г. за продажба на дизелово гориво за периода 02.12.2024г. – 14.12.2024г. на обща стойност 220.74 лева с ДДС; фактура №**********г. за продажба на дизелово гориво и антифриз за периода 07.01.2025г. – 20.01.2025г. на обща стойност 233.72 лева с ДДС; фактура №**********г. за продажба на дизелово гориво на обща стойност 108.36 лева с ДДС; фактура №**********г. за продажба на дизелово гориво на обща стойност 112.50 лева с ДДС.
Пояснява, че към датата на предявяване на иска непогасеното задължение на ответника възлиза на 4197.77 лева.
За защита правата и законните си интереси, ищцовото дружество провело производство по обезпечаване на иска и на 24.09.2025г. Районен съд – Русе издал обезпечителна заповед по ЧГД №*****г.
С оглед изложеното И.К. моли съда да постанови решение, с което да осъди „*********“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, „**********“, представлявано от П.И.Д. и М.Н.М. да заплати на „*********“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ******** сумата 4197.77 лева – незаплатена цена на доставени количества горива и консумативи, съгласно: фактура №**********г.; фактура №*******г.; фактура №**********г.; фактура №*********г.; фактура №**********г.; фактура №*********г.; фактура №*********г.; фактура №***********г.; фактура №**********/30.09.2024г.; фактура №*********г.; фактура №*********г.; фактура №********г.; фактура №**********г.; фактура №**********г.; фактура №**********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2025г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по обезпечителното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „*********“ АД не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
С приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за търговска продажба, по силата на който ищецът доставил на ответника стоки на обща стойност 4197.77 лева с ДДС, индивидуализирани по вид, количество и цена във: фактура 2
№**********г.; фактура №*******г.; фактура №**********г.; фактура №*********г.; фактура №**********г.; фактура №*********г.; фактура №*********г.; фактура №***********г.; фактура №**********/30.09.2024г.; фактура №*********г.; фактура №*********г.; фактура №********г.; фактура №**********г.; фактура №**********г.; фактура №**********г.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №***** от 02.11.2025г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска, в размера, посочен в исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски, направени в настоящото и обезпечителното производство в общ размер 516.93 евро, съгласно списък по чл.80 ГПК (стр.54).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, „**********“, представлявано от П.И.Д. и М.Н.М. да заплати на „*********“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ******** сумите: 2146.29 евро (4197.77 лева) – незаплатена цена на доставени количества горива и консумативи, съгласно: фактура №**********г.; фактура №*******г.; фактура №**********г.; фактура №*********г.; фактура №**********г.; фактура №*********г.; фактура №*********г.; фактура №***********г.; фактура №**********/30.09.2024г.; фактура №*********г.; фактура №*********г.; фактура №********г.; фактура №**********г.; фактура №**********г.; фактура №**********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2025г. до окончателното й изплащане и 516.93 евро – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се връчи на страните по делото за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3