Разпореждане № 214 от 21.02.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 214 гр. Перник, 21.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500128 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 174/05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Б. е признато за установено по предявените от П. Г. Г. срещу И. Г. С. и С. А. Л. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че П. Г. Г. е собственик по наследство на 1/24 идеална част от поземлен имот, находящ се в град Б., общ. Б., обл. Перник, с идентификатор *** по КККР, адрес на поземления имот гр. ***, целия с площ от 629 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м./, с номер по регулационен план XIV- 1009, 1008, квартал 21 по РП на града, заедно със 17/120 идеални части от построената върху имота сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 54 кв. м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, при съседи на поземления имот по КК, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, *** по КККР на гр. Б.. Съдът е осъдил И. Г. С., ЕГН:**********, адрес: гр. *** и С. А. Л. да предадат на П. Г. Г. владението върху 1/24 идеална част от описания имот заедно със 17/120 идеални части от построената върху имота сграда. Със същото решение в тежест на И. Г. С. и С. А. Л. са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК, И. Г. С., чрез адв. Б. С. З., е обжалвала решението като неправилно и необосновано и постановено при допуснати 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че исковата претенция е процесуално недопустима,поради липса на активна правна легитимация в условията на липса на правен интерес от предявяване на исковата претенция, тъй като без при условията на пълно и главно доказване ищцата да доказва, че е носител на право на собственост върху процесния недвижим имот,независимо от обема на притежаваната част, същата не може да притежава активна правна легитимация да предявява иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността, тъй като активно легитимен правен субект по чл.109 от ЗС е онзи субект ,който е притежател на правото на собственост върху недвижим имот, а в настоящия случай ищцата не доказва да притежава твърдяната идеална част от процесния имот.

Приложените нотариални актове към исковата молба са изцяло неотносими с оглед на релевираните в исковата молба юридически факти , от които ищцата твърди ,че е придобила твърдяната идеална част от процесния недвижим имот. От представените по делото нотариални актове ищцата не удостоверява да е носител и притежател на правото на собственост върху претендираната идеална част от процесно засегнатия в исковата молба недвижим имот, а напротив идеалната част върху която ищцата твърди , че е придобила собствеността по наследствено право е придобита,чрез дарения от ответницата по делото. С оглед на това се иска исковата молба да се върне като процесуално недопустима и като правна последица от това делото следва да бъде прекратено,след отмяна на обжалваното по въззивен ред решение. В жалбата се твърди, че исковата претенция, алтернативно на процесуалната недопустимост на предявената искова претенция, се явява неоснователна.

Ищцата,въпреки задължението си да докаже исковата претенция при условията на пълно и главно доказване не представя доказателства , от които да се установява , че са налице юридически факти от състава на чл.109 от ЗС и , че ответницата има пасивна правна легитимация да отговаря по предявената искова претенция.Напротив от свидетелските показания по делото се установява,че ищцата не е живяла и посещавала имота в продължение на повече от 20 години и в този смисъл са и справките от общината за поС.ен и настоящ адрес на ищцата. от справката за настоящ адрес на ищцата се установява ,че ищцата не с адрес на местоживеене в процесния недвижим имот, а е с адресна регистрация в София. Това доказва , че са неверни твърденията на ищцата , че била възпрепятствана от 2 доверителката да посещава процесния имот. В мотивите на обжалваното решение се очертава един тенденциозна линия на обсъждане и кредитиране на писмените и гласни доказателства ,като гласните доказателства са обсъдени изопачено и неправилно. Необосноваността на обжалваното решение произтича от това ,че фактическата обстановка очертана в мотивите на обжалваното решение не кореспондира със събрания доказателствен материал от писмен и гласен характер. С оглед на това се иска изцяло отмяна като неправилно и необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на обжалваното решение от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. Г. Г., чрез адв. Д.

Х.. Твърди се, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение не страда от сочените в жалбата пороци. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение, като се сочи, че исковата претенция е била надлежно доказана, поради което решението следва да бъде потвърдено в цялост, като се претендират разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора на същата страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора на същата страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът 3

РАЗПОРЕДИ:

Д О К Л А Д ВА делото разпореждането. така, както е посочено в мотивите на

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.

1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.03.2023 г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 4