Решение № 366 от 31.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пазарджик, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.3 от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд е сезиран с поредна жалба против постановление за възлагане № 3524/22.03.2024 г., постановено по изп.д. № 20148840401043 по описа на ЧСИ М. А., рег. № 884, с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, с което е възложен на купувача Т. Г. Б., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.

“Есперанто“ № 9, вх.А, ет.5, ап.7, следният недвижим имот: 1/6 ид.ч. сграда с идентификатор 551555.207.1.17, с административен адрес: гр. Пазарджик, ул.

“Генерал Гурко“ № 161, ет.4, ап.17, с обща площ на обекта 100.74 кв.м., избено помещение № 3 с площ 13.75 кв.м. и 3.23% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж с посочени съседи.

В жалбата на Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес за съобщения гр.В., обл.

Русе, ул.“й.й.“ № 1, и в допълнителното уточнение, направено от жалбоподателя след оставяне на жалбата без движение и дадени от съда указания за отстраняване на нередовности, се твърди, че обявеният за купувач Т. Б. не е имал право да участва в публичната продан, тъй като се явявал ипотекарен длъжник в изпълнителното производство за 1/6 ид.ч. от ипотекирания имот. Съдебният изпълнител неправилно обявил на публична продан само 1/6 ид.ч. от имота, а не 2/6 ид.ч., тъй като с решение № 110/21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 486/2013 г. по описа на 1

Пазарджишкия окръжен съд била обявена нищожността само на 4/6 ид.ч. от договор за ипотека, сключен с н.а. № 66/03.10.2007 г., т.VІІІ, рег.№ 10770, н.д.

№ 1177/2007 г. на нотариус В.Г., рег. № 071, с район на действие Пазарджишки районен съд. Така извършената публична продан водела до значително намаляване на сумата, която би послужила за намаляване на кредитното задължение и завишавала разноските за изпълнителното производство.

Неправилно имотът бил възложен на лице, което е ипотекарен длъжник за 1/6 ид.ч. от имот на стойност, равна или по-голяма от тази на длъжника.

Сливането на качеството на купувач по публична продан и длъжник противоречало на чл.26 от ЗЗД и нарушавало закона и добрите нрави, а и се стигало до заобикаляне на цакона и придобиване на имущество на много пониска стойност от пазарната. По този начин грубо се нарушавали правата на длъжника.

Искането е постановлението за възлагане да бъде отменено, да се извърши оценка на имота от вещо лице и да се намали дължимата сума, изразяваща се в разходи и други такси, начислени по повод на незаконосъобразните действия по изпълнителното дело.

С „уточнението“ по жалбата от 10.09.2024 г. се правят твърдения, които нямат отношение към обжалвания акт.

В законния срок е постъпило писмено възражение от Т. Б. и М. Б. чрез техния процесуален пълномощник с искане жалбата на Г. Д. да бъде оставена без уважение. Твърди, че жалбата е недопстума, тъй като е подадена след изтичане на двуседмичния преклузивен срок за обжалване.

По същество твърди, че е неоснователна, тъй като не се излагат твърдения за незаконосъобразно изчисляване на разноските. Счита, че не е налице и хипотезата на чл.435, ал.3 от ГПК, тъй като по делото било безспорно, че нито Т. Б., нито М. Б. имали качеството на длъжници по делото, а притежавали само процесуалното качество на ипотекарни длъжници заради неделимата същност на ипотеката като институт на правото, но това не ги правело страни в материалното правоотношение с кредитора и този проблем намерил своето разрешение в ТР № 4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на цената, по която е възложен имотът, не можело да има съмнение, че е най-високата, защото е единствената предложена. Искането е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не е постъпило писмено становище от взискателя „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616.

2

Постъпило е писмено становище от ЧСИ М. А. с изразено становище за неоснователност на подадените жалби.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложенви във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 1181/2011 г. по описа на ЧСИ Д.М. с рег. № 821 по описа на КЧСИ е образувано въз основа на подадена молба от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против Г. В. Д. с приложен към нея изпълнителен лист от 25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 10780/2011 г. по описа на РС-София. От подадената молба се установява, че взискателят е овластил съдебния изпълнител с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, надлежно връчена на 16.11.2011 г. Видно е от приложения по изпълнителното дело нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 66, том VІІІ, рег. № 10770, нот. дело № 1177/2007 г., че договорът е сключен на 03.10.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД от една страна като ипотекарен кредитор и от друга Г. В. Д. - кредитополучател и Т. Г.а Б. Д.а, лично и като пълномощник на М. Т. Б. и Т. Г. Б. - собственици на ипотекирания имот, за обезпечаването на ипотечен кредит от 35000 лв., като последните трима учредяват в полза на банката ипотека върху следния свой недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект от пет етажен жилищен блок, находящ се в гр.Пазарджик, бул. “Гурко“ № 16, кв. 279, по плана на града, съставляващ апартамент, разположен на четвърти етаж със застроена площ от 100,74 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня, баня, клозет, дрешник, антре и три лоджи, с посочени съседи, ведно с избено помещение № 3, с площ от 13,75 кв.м. с посочени съседи, както и 3,24% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. С Разпореждане от 14.12.2011 г.- л.45 ЧСИ е наложил възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, собственост на ипотекарните длъжници: Т.

Г.а Б. - Д.а, М. Т. Б. и Т. Г. Б..

Видно от постановление от 20.05.2013 г., по подадена молба от взискателя с вх. №5869/16.05.2014 г., ЧСИ е прекратил производството по изп. дело № 856/2011 г. пред ЧСИ Д.М. и е изпратила делото за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М. А. с рег. № 884 по регистъра на КЧСИ, с район на действие - ОС-Пазарджик.

Видно от постановление от 30.05.2014 г., на основание чл.426 от ГПК ЧСИ М. А. е образувала изпълнително производство по изп.дело № 3

20148840401043, със страни: „Банка ДСК“ ЕАД и длъжник Г. В. Д. за сумата от 34361,44 лв. - главница, сумата от 8780,96 лв. - лихва за периода от 09.08.2010 г. - 15.02.2011 г., съгласно Извлечение от счетоводна сметка по Договор за кредит от 01.07.2007 г. и законна лихва от 16.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 863 лв. - държавна такса и 700 лв. юрисконсултско възнаграждение.

От приложеното по делото решение № 110 от 21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 486/2013 г. по описа на ОС-Пазарджик се установява, че по иска на М. Т. Б. против ответниците „Банка ДСК“ ЕАД - гр.София, Г. В. Д., участващ в процеса на лично основание и като правоприемник на наследодателката си Т.

Г.а Б. и Т. Г. Б. е обявен за нищожен поради липса на съгласие по отношение на 4/6 ид.ч. от ипотекирания имот, договора за ипотека, сключен с нотариален акт № 66/03.10.2007 г., том VІІІ, рег. № 10770, н.д. №1177/2007 г. на Нотариус В.Г., с район на действие - района на Пазарджишкият окръжен съд. С решение № 141/12.07.2018, постановено по в.гр.д. № 274/2018 г. по описа на АСПловдив е потвърдено решение № 110/21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 486/2013 г. по описа на ОС- Пазарджик.

С протокол № 22/10.01.2024 г. е обявена публична продан за периода 05.02.-05.03.2023 г. при начална цена от 18264 лв., определена на основание чл.485, ал.4 от ГПК и задатък 10% върху началната цена на основание чл.489, ал.1 от ГПК. Постъпило е 1 наддавателно предложение от Т. Г. Б. за сумата от 18464 лв., като видно от протокола, изготвен на 20.03.2023 г. от ЧСИ А., наддавачът е внесъл задатък в размер на 1827 лв. Наддавателното предложение е отворено в присъствието на наддавача и неговия процесуален пълномощник, констатирано е, че това е единствената и най-висока предложена цена, поради което Т. Б. е обявен за купувач при така предложената цена. На 22.03.2024 г. е изготвено постановлението за възлагане, предмет на обжалване в настоящото производство.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалвания акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

В тази връзка е неоснователно възражението на адв. С., изложено в отговора на въззивната жалба, че същата е подадена извън двуседмичния преклузивен срок за обжалване на основание чл.436, ал.1 от ГПК. Жалбата действително е входирана от ЧСИ на 07.05.2024 г., но това е четиринадесетият ден от срока за обжалване, предвид факта, че това е първият работен ден след множеството почивни дни по великденските празници през 2024 г.

4

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основното възражение в тази жалба се свежа до това, че имайки качеството на ипотекарен длъжник в изпълнителното дело, Т. Б. не е можел да участва в публичната продан заради забраната на чл.490, ал.1 от ГПК.

Въпросът дали ипотекарният длъжник следва да се приравни на длъжник или на трето лице за целите на изпълнителното производство е бил предмет на разглеждане в Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, в чиято т.2 ВКС приема следното:

„В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение. Той не може да бъде лишен от тях, независимо че по изпълнителното дело други способи може да се осъществяват срещу главния длъжник.“ Следователно в настоящия казус следва да се приеме, че ипотекарният длъжник Т. Б. за целите на изпълнителното производство се приравнява на длъжник, а съдопроизводственият ред за разглеждане на жалбите, подадени от ипотекарния длъжник срещу постановлението за възлагане, е този по чл. 437, ал. 1 ГПК.

По-нататък в тълкувателното решение ВКС дава отговор и на въпроса може ли ипотекарният длъжник да участва като наддавач в публичната продан? В мотивите към т.2 от ТР № 4/2019 г. ВКС приема, че длъжникът в процеса има право да участва в наддаването, ако не е длъжник и по изпълняваното парично вземане, като в този случай той има правен интерес да плати чуждия дълг и така да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист и по този начин да осуети проданта. ВКС приема, че не може да бъде отречено правото му да избере да участва в проданта, ако счита, че цената на имуществото, с което отговаря е по-ниска от дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него. Неговото право да участва в наддаването не може да бъде отречено и поради възможността да възникне конкуренция с първоначалния кредитор, ако част от вземането не е обезпечена и двамата кредитори се окажат в положението на хирографарни, тъй като първоначалният кредитор би бил поставен в същото правно положение, и когато трето лице купи имота - суброгацията ще настъпи 5 по право с отчуждаването на имота, ще е за платената цена и конкуренцията между хирографарните кредитори ще е същата. В обобщение – ВКС приема, че на ипотекарния длъжник не може да бъде отречено правото да участва в публичната продан, още повече, че в настоящия случай ипотекарният длъжник Т. Б. не е длъжник по изпълняваното парично вземане. Следователно участието му в публичната продан не е опорочило законосъобразността на наддаването и при други относими оплаквания постановлението за възлагане следва да бъде потвърдено.

По този въпрос въззивният съд вече се е произнасял с решение № 239/01.07.2024 г. по в.гр.д. № 405/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Разпоредбата на чл.26 от ЗЗД не намира приложение в случая, защото се касае за недвижим имот, придобит на оригинерно правно основание на публична продан, за провеждането на която се прилагат специалните правила на ГПК.

Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0eba5555-f2a4-4688-bcc7-9d9dac2a92d0