Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 03.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 253/2022
Вид
Решение № 255
Подписан
03.05.2023
В сила
16.12.2025
Състав
Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80 · Закон за здравето
  • чл.81, ал.2, т.1 · Закон за здравето
  • чл.86, ал.1, т.3 · Закон за здравето
  • чл.6 ал.1 · Закон за лечебните заведения
  • чл.2, ал.5 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.4 · Семеен кодекс
  • чл.64 · Семеен кодекс
  • чл. 88, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Б., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Коева при участието на секретаря И.на Стоименова като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20221200100253 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К. Л. З., с ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на малолетния си син А. К. З., с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр.С., ж.к.“С.“ бл.2, оф.66, чрез адв.Т. Г., с която против „МБАЛ Б.“ АД, ЕИК: *****, представлявана от О. С. М., със седалище и адрес на управление: гр.Б. 2700, ул.“С.“ № 60 при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника „МБАЛ Б.“ АД, ЕИК:

***** да заплати на:

- К. Л. З., с ЕГН **********, сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 250 000 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на жена му и майка на децата му Е.К.;

- К. Л. З., с ЕГН **********, сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 250 000 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на детето му, починало при раждането;

- А. К. З., с ЕГН ********** , сумата в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 250 000 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на майка му Е.К.;

- А. К. З., с ЕГН ********** , сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до окончателното плащане, който иск е предявен като частичен от 26 100,00 лева, която сума се претендира на основание обезщетение за имуществени вреди – загубена издръжка в размер на минималната такава за период от 174 месеца – от юли 2021г. до декември 2035г.

Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2021г. Е.С.К., ЕГН ********** е 1 постъпила в ответната болница за планирано раждане чрез цезарово сечение, което е второ такова след първо на 11.01.2018г. Твърди се, че бременността на жената е протекла нормално, като са извършени контролни прегледи преди постъпване за раждане.

Сочи се, че на 16.06.2021г. при привеждане на Е.К. под анестезия умира, а заедно с нея и бебето, като се твърди, че смъртта е настъпила вследствие неполагане на дължимата грижа от страна на медицинския екип, ръководил анестезията и планираното раждане, който екип се състои и от лица, на които е възложено да извършват работа в ответното дружество.

Твърди се, че от 16.06.2021г. животът на ищците се е преобърнал, като К. е загубил жена си и майката на първородното си дете, както и загубва очакваното си второ дете. Изтъква се, че ищците загубват най – близкия си човек, като малолетното дете А. е само на три години. Смъртта на Е. се описва като трагедия за ищците, като се изтъква, че К. е загубил любовта на живота си и второто си дете, а малолетния А. своята майка. В исковата молба се обосновават претърпени болки и страдания от загубата на любим човек, твърдят, че са съсипани и търпят най – тежките вреди и трябва да живеят със загубата, както на майката, така и на очакваното дете, които описват като празнота в живота.

Твърди се, че смъртта на Е. е настъпила в резултат на неизпълнение на задълженията и неполагане на дължимата грижа от лицата, на които ответното дружество е възложило да извършват работа във връзка с изпълнението на предмета на дейност на дружеството, на което основание отговорност носи възложителя на работата, като вредите са причинени при и по повод на възложената такава и са в причинна връзка с настъпИ. резултат – смъртта на Е. и на второто дете.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване на осъдителни искове, поради непостигнато доброволно и извънсъдебно уреждане на спора

– за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди на ищеца К. З. от по 150 000 лв. за загубата на жената, както и на очакваното второ дете и на малолетното му дете А. сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от загубата на майка му, както и сумата от 10 000 лв. на детето А., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи размер на минимална издръжка за периода от датата на смъртта на майка му до м.12.20135г. Горните суми се претендирате от датата на деликта до изплащането, като са предявени и поддържат като частични искове.

В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил отговор.

Исковете се оспорва по размер и основание. Твърди се подаването им при липса на надлежна активна процесуална легитимация. Оспорва се наличието на фактическия състав на иска в хипотезата на чл.49 ЗЗД. Изтъква се, че твърдяното противоправно поведение е мотивирано твърде общо без да са посочени конкретни факти, обуславящи противоправно деяние, като нарушаване на конкретни правила и норми в областта на здравеопазването, поради което и не може с този единствен мотив да се обосновава и извода за наличие на причинна връзка с настъпИ. вредоносен резултат. Възразява се и по претендирания размер, като се оспорва липсата на доказателства за статута на ищеца К. с починалата – дали е съпруга, лице, с което е живеел при условията на съвместно съжителство или друго, което сочи на неяснота на този факт, което е пречка за определяне на обезщетение по справедливост.

Оспорва се и иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на детето, като се твърди, че не сочат доказателства изобщо за започнало раждане, доколкото твърденията в исковата молба са за настъпила смърт още във фазата на анестезия, както и липсват доказателства, че именно ищецът К. З. е баща на заченатия, тъй като в случая не е налице презумпцията на чл.4 СК, както и правната фикция на чл.64 СК, което 2 обуславя липсата на активна процесу3ална легитимация и на правен интерес от предявяване на иска за неимуществени вреди за неродения. Изтъква се, че присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в този случай би довело само по себе си до състояние на неоснователно обогатяване.

В хипотеза на уважаване на иска за неимуществени вреди на малолетното дете А. се изтъква, че съдът следва да направи преценка по справедливост според възрастта, психологията на едно тригодишно дете и останалите фактори, имащи отношение към определяне на размера. По отношение на претенцията на имуществени вреди за детето, представляваща изгубена издръжка за 174 месеца се изтъква, че въпросите за семейни помощи и наследствена пенсия от починал родител, детски надбавки и социални помощи са уредени от Закона за семейни помощи за деца и на това основание и този иск се оспорва като неоснователен.

При поддържане на фактически твърдения и оспорвания в горната насока исковете се оспорват като неоснователни.

Ищците, чрез пълномощник, поддържат исковете. Сочат допълнителни доказателства.

Ответната страна, чрез пълномощник, поддържа отговора, оспорва исковата молба и също представят нови доказателства.

По делото са приети писмени доказателства. Събрани са гласни такива чрез разпит на свидетели при довеждане от страните. Допуснати и назначени са съдебно – медицинска и ЗДНК експертизи и са приети заключения на вещи лица.

На основание чл.15 ,ал.6 ЗЗДетето, в открито съдебно заседание от 11.07.2022г. е разпоредено за производството да бъде уведомена ДСП, отдел Закрила на детето Б. за изразяване на становище или представяне на доклад за защита интересите на малолетния А. К. З.. Съобщението за това е получено от ДСП Б. на 13.07.2022г. – л.54, но до приключването на делото с даване ход на устните състезания не е участвал представител, както и не е представен писмен доклад.

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Ищецът К. Л. З. е баща на малолетния А. К. З., роден на 11.01.2018г., а негова майка е Е.С.К., според Удостоверение за раждане № 0427180042 - л.15.

За тези факти липсва спор между страните. Липсва спор и относно фактът /виден и от приетите писмена медицинска документация - епикриза/, че на 15.06.2021г. Е.С.К. е постъпила в Родилното отделение на ответната болница – „МБАЛ Б.“ АД за раждане, чрез планирано секцио, както и че се касае до втора бременност.

Няма спор между страните, че на 16.06.2021г. по време на започналата процедура по раждане чрез секцио при привеждане на Е.С.К. под анестезия тя и плодът в нея умират /акт за смърт/. В епикризата е отразено, че се касае до настъпило усложнение – смърт при увода на анестезия.

Няма спор между страните, няма твърдения, а и не са събрани доказателства, че до постъпването на Е.К. за второ раждане при ответната болница, при проследяване на бременността е констатирано някакъв проблем или отклонение от нормалните медицински показатели. В епикризата е отразено, че се касае до настъпило усложнение – смърт при увода на анестезия.

От ищците е отправена покана за извънсъдебно уреждане на спора /л.7 и сл/, но от ответната страна е отговорено, че с оглед на структурата на управление и контрол такова решение не може да се вземе еднолично от изпълнителния директор или съвет на директорите – л.18 сл./.

3

От молба от ответната болница е посочен екипа, който според оперативния протокол е следвало да проведе планираното раждане чрез секцио на Е.К., а именно – анестезиолог –др- Л.Д., д-р Б. – специализант по анестезиология, д-р У. – оператор, първи асистент – д-р К., втори асистент д-р М.. От представените от ответната страна трудови договори се установява, че посочените лекари към процесната дата 16.06.2021г. са били на работа при ответната страна, на основание сключени трудови договори.

Според приетата медицинска документация Е.К. е подписала документи и дала съгласие за извършване на раждане чрез секцио и при пълна анестезия, както и са извършени всички необходими медицински изследвания и няма данни за констатиране на данни, извън нормално необходимото за предприемане на действия по извършване на планираната манипулация.

От Констативен протокол № КП -538–/14.7.2021г. се установява, че по повод на случай с починала родилка от Медицински надзор е извършена проверка при ответника и констатирани следните нарушения: при извършения клиничен преглед не са взети предвид и не са отразени в медицинските документи анатомичните особености на пациентката. Д-р Д. с действията си е нарушил изискването на чл.86, ал.1, т.3 от Закон за здравето, в частта за качествена здравна помощ във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето относно принципите за осъществяване на здравната помощ. По време на осъществяване на общата интубационна анестезия д-р Д. е допуснал груба грешка при интубацията на пациенката Е.К. е поставил интубационната тръба неправилно във фарингса и хранопровода, което е довело до механична асфикция и е непосредствена причина за смъртта на пациента, с което д-р Д. е нарушил изискването на чл.86, ал.1 , т.10 ЗЗ.

Като свидетели по делото са разпитани д-р У., д-р Б. – Б., д-р Г. – К..

Св.д-р У. сочи, че е била ръководител на операционни екип, който е следвало да извърши планираното секцио, както и че е водела консултацията на пациентката. Става дума за второ раждане, като при първо раждане по този начин следва и второто да е такова. Свидетелят посочва, че работата на оператора започва само след разплещения от анестезиолога, като последният трябва да потвърди, че пациента е вече под анестезия. В случая привеждането на пациента под анестезия е неправомерно от д-р Б.. След като д-р Б. е интубирала пациентката е извършила преглед чрез преслушване на белия дроб, било установено, че тръбата не е била в белия дроб, поради което д-р Б. е предприела действия по екстубиране на пациентката. Тя се събудила, дори започнала нещо да говори. Бил извикан д-р Д. – анестезиолог, който започнал нова анестизия, при което св.У. установила, че показателите на пациентката започнали да се сриват, но анестезиолага не разрешил да се започне операция, а според медицинската практика и стандарти св.У. уточнява, че няма право да докосва пациента. Оперативно родоразрешение без упойка не е разрешено и не е извършвано от 56г. Веднага бил извикан и д-р М., който се отзовал незабавно. С фетален монитор установили, че липсват тонове на бебето и според свидетелката то вече е било загинало. Всички било в шок. Според свидетелят абсолютно невъзможно е в такава ситуация бебето да се извади живо. Не може да посочи причината за смъртта на пациента, като потвърждава, че е имало проблеми с анестезията, но всичко което е следвало да се извърши сочи, че е било направено и извършено.