Решение № 1374 от 24.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Горна Оряховица, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101484 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2, 127 а и чл. 149 от СК от Г. И. И. срещу В. А. М. от гр. Г.О., за определяне на местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото по време на фактическото им съжителство малолетно дете К.. Иска съдът да разреши издаването на задграничен паспорт на малолетното дете, както и да замести липсващото съгласие на бащата за пътуване на детето му в чужбина.Претендира издръжка за минало време. Твърди, че с ответника заживели на семейни начала през лятото на 2020 г. На 09.02.2023 г. се родил синът им К.. Посочва, че през месец юли 2024 г. на ответникът било отнето СУМПС, т.к. бил заловен да управлява МПС след употреба на наркотици.

През м. октомври 2024 г. при претърсване в домът им полицейски служители открили в чанта на ответника няколко дози марихуана и метаамфетамин.

Всичко това, а и настояването на родителите й, я подтикнали на 26.04.2025 г. да се раздели с ответника. Твърди, че след раздялата им ответникът не спазвал уговорките за вземане на детето, станал груб, обиждал я, идвал пред домът й и правел скандали. Посочва, че от раждането на детето, до настоящия момент се грижи неотлъчно за него. Иска от съда да определи местоживеенето на детето да е при нея, да възложи упражняването на родителските права на детето на нея, а на бащата да се определи режим на лични отношения, които 1 подробно е изложила в исковата си молба. Иска от съда да осъди ответника да й заплати издръжка за минало време в размер на 300 лв. месечно считано от 26.04.2025 г. до датата на исковата молба, както и да го осъди занапред да заплаща на малолетното си дете, чрез нея месечна издръжка в размер на 300 лв. Иска от съда и да даде разрешение, с което да замести липсващото съгласие на бащата детето да пътува в чужбина, както и да се разреши издаване на задграничен паспорт на детето. Претендира разноски.

В депозирания в срок писмен отговор на исковата молба ответникът В.

А. М. оспорва иска. Оспорва твърдението на ищцата, че не е знаела, че употребява наркотици, посочвайки, че тя също редовно е употребявала с него.

Твърди, че за да я защити от обвинение, в развилото се преди това наказателно производство, е поел изцяло вината за притежанието на наркотиците, намерени в домът им. Счита, че причината да се разделят е натискът оказван на ищцата от нейния баща. Оспорва твърденията, че е бил груб с ищцата и че я е обиждал. Посочва, че разривът в отношенията им настъпил, когато завел детето по-рано от предвиденото, при което ищцата му заявила, че има връзка с друг мъж и не може да го върне по-рано, т.к. била на среща с този мъж.

Оспорва иска за родителски права, посочвайки, че желае съвместно да отглеждат детето си, излагайки в писмения отговор подробно споразумение със съответните параметри. Заявява принципно съгласие за пътуване на детето в чужбина, но иска да се посочат конкретни цели и периоди за пътуване, държави, в които детето ще пътува, за да не се нарушава режимът му на лични контакти.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за раждане /стр. 6 /се установява, че страните са родители на детето К. В.ов А., родено на 09.02.2023 г., по време на съвместното им съжителство.

От представеното удостоверение изх.№ 2/14.05.2025 г., издадено от управителя на „Атриум 77“ЕООД се установява, че брутното възнаграждение на ищцата за периода м. 04/2024 г. до м. 02/2025 г. възлиза на средно 2365 лв. месечно. Представен е и трудов договор № 049/04.09.2025 г., видно от който е, че ищцата е с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 280 лв., като работи на непълно работно време.

2

На основание чл. 59, ал. 6 СК ищцата е изслушана, като от обясненията които дава се установява, че не живее с ответника от 26.04. 2025 г. От тогава насам изцяло е поела грижите за детето К.. Подпомагана е от своята майка, с която живеят в гр. Л.. Домът, който обитават е двуетажна къща с двор. Баба й и дядо й живеят на първия етаж, а тя и майка й с детето на втория. Работи като сервитьор на пълно работно време от 8 до 5 часа, а събота и неделя почивала.

Ответникът не се грижел за детето им. След раздялата го бил вземал 3-4 пъти, като за това време й дал 200-250 лв. за издръжка за детето. Детето не преспивало при него. Не заплащал издръжка. Иска да води детето си в Гърция, където живеела нейната леля, както и по възможност на екскурзии.

По делото е приложен социален доклад, в който е отразено, че към момента на изготвянето му, детето се отглежда и възпитава от неговата майка.

През последните три месеца само три пъти е било вземано от баща си.

Жилищните условия и среда за детето и при двамата родители били добри.

Ищцата работела като сервитьор в кафе-бар „Виена“ Г.О., а ответникът като общ работник при строителство на сгради в „Деста 2001“ЕООД. Семейството било подпомагано по реда на чл. 7 от ЗСПД. Детето общувало с всичките си роднини по бащина и майчина линия. Записано е и посещава редовно ЦДГ“Славейче“ гр. Л.. По данни на социалния работник изготвил доклада детето имало изградена силна емоционална връзка с двамата си родители.

Ответникът не представи и не посочи доказателства за твърденията изложени в писмения му отговор.

По делото са приложени преписи от решение по АНД №178/2025 г. на РС-Г.О. и споразумение по НОХД №320/2025 г., по които ответникът е подсъдим за престъпления по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3 от НК, както и за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По аргумент от разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл.

59, 142, 143 и 144 СК.

3

Настоящото производство, което се развива по реда на чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданскоправни отношения в резултат на която поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал.

1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е инициирал производството.

В случая предвид незаинтересоваността на бащата и неявяването му в съдебно заседание, спор относно родителските права за детето фактически няма.

Видно от събраните доказателства – изслушването на ищцата, както и свидетелските показания на И. И. и Г. Г., е, че ответникът е с неадекватно поведение и държане към ищцата и детето им. Свидетеля И. – баща на ищцата, заварвал при посещението в домът им да преспиват различни и непознати хора там. Посочва, че много пъти им е помагал като е плащал сметките им, давал им е пари. Счита, че ги познава добре и едва ли може да продължат да живеят заедно. Свидетелката Г. уточнява, че неадекватното поведение на ответника започнало преди две години. Започнал да не се прибира след работа, да закъснява. Не вкарвал пари в семейния бюджет.

Според Г. ответникът злоупотребява с наркотици, на което се дължали и проблемите му. Компанията, в която членувал, му влияела лошо. След раздялата им ответникът понякога вземал детето за по 2-3 часа. След това започнал да прави скандали, защото ищцата излизала с други мъже.

На следващо място, категорично се установи, че при отглеждането и възпитаването на детето, майката може да разчита на помощта на своите родители. Осигурила е нормална и спокойна семейна среда, а жилището, в което живеят, е ремонтирано и с добри социално-битови условия.

Съобразявайки установените по делото факти, че от раздялата между 4 страните, настъпила през м. април 2025г., майката се е преместила да живее в гр. Л., ул.“Павел Калянджи“, а детето живее с нея. От тогава тя е подпомагана от нейните родители, детето се отглежда от нея, като помежду им е налице силна привързаност, а и същата притежава добър родителски капацитет, полага адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Ето защо, съдът счита, че следва да определи местоживеенето на детето да бъде при нея на адрес гр. Л., ул.“Павел Калянджи“ № 86, както и на нея да бъде възложено упражняването на родителските права.

Независимо от отношенията на страните, от липсата на заинтересованост на бащата за детето му, в интерес на същото е да поддържа връзка и с двамата си родители, поради което на бащата следва да се определи режим на лични отношения, упражняването на който ще зависи предимно от неговото желание и възможности. Определянето на такъв режим е задължително и с оглед разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК. За подходящ съдът намира режима на лични отношения на бащата с детето, който да включва: всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 09,00 ч. до 17,00 ч.; пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;

Бащата В. А. М. ще може да взема детето на Коледа от 10,00 часа до 17,00 часа през четните години и от 10,00 часа до 17,00 часа на Нова година през нечетните години; Рожденият ден на детето следва да се празнува от двамата родители заедно.

След навършване от детето на 7-годишна възраст бащата В. А. М. ще може да го взема всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 09,00 часа до 17,00 часа; седем дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск; три дни през пролетната училищна ваканция; първата половина от зимната ваканция с Коледа – през четните години; втората половина от зимната ваканция с Нова година - през нечетните години; детето ще бъде с В. А. М. на рождения му ден; рождения ден на детето ще се празнува от двамата родители заедно.

Вземането и връщането на детето следва да става от и в дома на майката.

В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата издръжка на детето от бащата. Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я 5 дължи. В разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е определена минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление на МС №359/23.10.2024 г. е определен размер на минималната работна заплата(МРЗ) от 01.01.2025 г. от 1077 лв., съобразно който минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 269,25 лв., независимо от възможностите му да плаща такава. В случая следва да се отчете обстоятелството, че след 01.01.2026 г. МРЗ за страната ще е в размер на 620,20 евро, поради което минималния размер на дължимата издръжка ще възлиза на 155,05 евро. Ищцата е претендирала присъждане на издръжка в размер на 300 лв., което е близо до минималния размер на издръжката, която ще е дължима от ответника. Ето защо съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, като следва да бъде уважен изцяло.

С оглед липсата на спор между страните и по въпроса, че от раздялата на страните през м. април 2025 г. детето живее при ищцата, а ответникът е участвал в издръжката, като е заплатил сумата от 200 лв., то искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание и до размера от 400 лв. за периода 26.04.2025 г до 02.06.2025 г. Относно размера, до който се явява основателен, съдът съобразявайки от една страна изложеното по – горе по отношение иска за бъдеще време, а от друга обстоятелството, че се касае за минал период, намира, че дължимата издръжка за периода 26.04.2025 г до 02.06.2025 г. за детето К. е в размер на 300 лв. месечно, или общо в размер на 600 лв. Ищцата претендира сумата от 400 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът намира, че този иск е доказан по основание и следва да бъде уважен в предявения размер.