Решение № 2 от 04.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ямбол, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200803 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. М. Н., ЕГН **********, адрес гр. ***, чрез адвокат Я.

Ж. И. от АК – Стара Загора против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 1100133250, с което на жалбоподателят на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Със жалбата се прави искане за отмЯ. на издадения електронен фиш, поради допуснати съществени нарушения на ЗАНН, изразяващи се в непосочване на мястото на нарушението и се прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител.

Въззиваемата страна, редовно призован, чрез процесуалния си представител – юриск.

К. оспорва жалбата, като пледира за потвърждаване на издадения електронен фиш като законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай, че електронния фиш бъде отменен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На жалбоподателят Н. е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 1100133250 за това, че на 20.07.2020 г., в 18.13 часа е установено нарушение с 1

ППС лек автомобил АУДИ А6 АВАНТ, регистрационен номер 281М718, с обща техническа допустима максимална маса 2420, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 5В, в община Тунджа, по път А-1 км 281+063, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 20132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 281+063.

От представената от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално Тол Управление справка се установява, че Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 1100133250 е издаден на 11.06.2021 г. и е връчен на 15.08.2024 г.

От справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално Тол Управление от електронната система за събиране на пътни такси за липсата или наличието на електронни винетки за ППС с рег. № 281М718 е видно, че има закупена електронна винетка с период на валидност от 20.07.2020 г. 18:19:52 ч. до 27.07.2020 г. 00:00:00 ч.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

По първото възражение, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, съдът намира същото за неоснователно, тъй като в издадения електронен фиш ясно и детайлно е посочено мястото, където е извършено нарушението - път А-1 км 281+063, с посока намаляващ километър.

Относно възражението, изложено в жалбата, че електронният фиш е издаден след изтичане на една година от извършване на нарушението, а е връчен на жалбоподателя след четири години след извършване на нарушението, т.е. изтекла е давността за наказателно преследване, съдът намира същото за неоснователно, предвид това, че в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш. В случая, едногодишния срок, на който се позовава жалбоподателят в жалбата си, е неприложим, тъй като сроковете в чл.34 от ЗАНН касаят сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, като в тази хипотеза не попада електронния фиш.

Относно възражението за изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, изложено в жалбата, съдът намира същото за неоснователно. Нарушението е извършено на 20.07.2020 г.

Електронният фиш е издаден на 11.06.2021 г. и е връчен на 15.08.2024 г. Съгласно трайната 2 съдебна практика по аргумент от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, при електронния фиш субсидиарно приложение намира само абсолютната давност от четири години и шест месеца по чл.81, ал.3 от НК, но не и обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Процесното деяние е извършено на 20.07.2020 г., откогато е започнала да тече обикновена тригодишна преследвателна давност. В процесния случай административнонаказателното производство е възбудено с издаването на електронен фиш № 1100133250 на 11.06.2021 г., което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето действие срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Видно от датата на извършване на нарушението – 20.07.2020 г., към датата на издаване на ЕФ не е изтекла нито обикновената давност от три години по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито абсолютната давност от четири години и шест месеца по чл.81, ал.3 от НК, което не изключва възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност. Още повече, че към датата на връчване на ЕФ, не е изтекла нито регламентираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК относителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в чл.81, ал.3 от НК абсолютна давност, които разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. В случая не е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК от четири години и шест месеца, с оглед на което възражението на жалбоподателя за изтекла давност е неоснователно.

По същество няма спор, че пътният участък, по който се е движел лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. Няма спор и че към датата на констатиране на нарушението за автомобила не е имало заплатена т.нар. „електронна винетка“, както и с приложената справка на АПИ, от която е видно, че към датата на нарушението – 20.07.2020 г. жалбоподателят не е разполагал с валидна електронна винетка. Поради това съдът счита, че изводът на АНО за липса на доказателства за заплатена винетна такса е правилен, законосъобразен и почиващ на доказателствата по делото.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.139, ал.5 и 6 от ЗДвП, съгласно които движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. А съгласно 3 разпоредбата на чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП, за лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, предназначен за превоз на пътници се дължи заплащане на винетна такса. Както стана ясно, към датата на нарушението такава винетна такса не е била заплатена, поради което правилно поведението на жалбоподателя е било санкционирано под нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Безспорно е установено, че за ППС с регистрационен номер 281М718 не е заплатена винетна такса. Поради всичко горепосочено, съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение наказание. Видно от санкционната норма – размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може да бъде намаляван от съда.

Съдът намира, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките за приложение на тази разпоредба, приемайки, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя, като изпълнявайки задълженията си по чл.27, ал.2 от ЗАНН е посочил, че в конкретния случай следва да бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че след извършване на преценка на вида и тежестта на извършеното нарушение, отчитайки наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства е определил наказание, което съответства на тежестта на извършеното нарушение. В конкретния случай наложеното административно наказание напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и безспорно не е явно несправедливо. Действително, от нарушението на жалбоподателя Н. не са настъпили вредни последици. То обаче е формално и не се отличава от останалите нарушения по своя вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, независимо, че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, настоящият състав намира, че процесното нарушение на ЗДвП не съставлява маловажен случай.

Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на ППС, движещи се по републиканските пътища. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.189з от Закона за движението по пътищата, за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл.28 от ЗАНН. По посочените съображения наказващият орган като не приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваният от жалбоподателя електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 1100133250, с който на Н. М. Н., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. ***, на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, във връзка с чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН **********, адрес гр. *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.