Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 07.02.2025, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1860/2024
Вид
Решение № 95
Подписан
07.02.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Шумен, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630101860 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, от ТБ „Юробанк България“ АД гр. София, чрез пълномощник адв. И. от АК София, против Х.

В. Р. от гр. Шумен, в която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца – банкова финансова институция, съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор FL1251686/08.02.2022 г., за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 2800/2023 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 1268/19.12.2023 г., за незабавно изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва: -чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 11 581.96 лева – предсрочно изискуема главница, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, от датата на заявлението – 15.12.2023 г. до окончателно плащане; -чл. 12, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 309.79 лева – просрочено изискуема договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 08.01.2023 г. до 25.08.2023 г., включително; -чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 485.76 лева – мораторна неустойка в размер на законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 08.02.2023 г. до 1

08.08.2023 г.; -чл. 12, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 24.50 лв. – възнаграждение за извършени действия по проучване и отпускане на кредит, както и за обслужване на разплащателна сметка: IBAN:

BG 61 BPBI 8170 1028401701, разкрита на името на ответника, за периода от 08.02.2023 г. до 08.08.2023 г.; -чл. 12, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 102.00 лв. – обезщетение за платени разходи при извършени действия по връчване на Покана за предсрочна изискуемост за периода от 28.07.2023 г. до 04.12.2023 г.;

Ищцовата страна обосновава исковата си претенция твърдейки, че на ответника бил предоставен потребителски кредит FL 1251686/08.02.2022 г. в размер на 12 825.00 лв., усвоен по разплащателна сметка на негово име: IBAN:

BG 61 BPBI 8170 1028401701, за пълно и предсрочно погасяване на съществуващи негови задължения по Договор за потребителски кредит FL 1191714/28.05.2021 г., която ответникът се задължил да върне в срок до 08.08.2029 г. на 90 анюитетни, месечни, погасителните вноски, с падеж до 8мо число на месеца, съгласно Погасителен план неразделна част от Договора, при ГПР в размер на 10.29 %, в това число лихви върху главницата, от датата на заверяване на посочената банкова сметка, както следва: -през първите двадесет и четири месеца - при променлив ГЛП, представляващ сбор от Референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ плюс фиксирана договорна надбавка от 3.345 процентни пункта - чл. 3, ал. 1, т. 1; -през остатъка от периода - при променлива годишна лихва, представляваща сбора от Референтния лихвен процент „ПРАЙМ“, за съответния период, плюс договорна надбавка от 13.915 - чл. 3, ал. 1, т. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора референтният лихвен процент „ПРАЙМ“ на Банката за необезпечени кредити в лева се определял от Комитета по управление на пасивите и активите на Банката (АЛКО), съгласно „Методология на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити“, публикувана на интернет страницата на Банката - www.postbank.bg и приложена към договор, като длъжникът се е подписал, че е запознат с нейното съдържание. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора страните договорили и дължимостта на такси и комисионни описани в чл. 5 - за проучване и отпускане на процесния кредит, както и за обслужване на разплащателната сметка в общ размер 24,50 лв., както и по арг. от чл. 9 от Договора - мораторна лихва при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на 2 кредита. Длъжникът не изпълнил задълженията си съгласно погасителния план за месечни вноски и такси, както и начислени мораторни лихви. Поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 08.01.2023 г., кредиторът обявил предсрочна изискуемост на кредита, за което по процедура договорена в чл. 18 от Договора до длъжника било изпратена Поканауведомление чрез фингирано връчване на 25.08.2023 г. от ЧСИ Даниела Златева, за което банката платила сума в общ размер 102.00 лв., за която намира, че подлежи на обезщетяване, съгласно чл. 309а. ал. 1. предл. 2 ТЗ. Въз основа на Заявление, по реда на чл. 417 ГПК, било образувано ЧГД № 2800/2023 г., по описа на РС Шумен и срещу длъжника била издадена Заповед № 1268/19.12.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че по Договор FL 1251686/08.02.2022 г. за потребителски кредит ответникът дължи на ищеца, както следва: 11 581.96 лв.– главница; 309.79 лв. – възнаградителна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 25.08.2023 г.; 485.76 лв. – мораторна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 04.12.2023 г.; 24.50 лв. – такси за периода от 08.02.2023 г. до 08.08.2023 г.;

102.00 лв. – обезщетение за направени разноски за уведомяване през периода от 28.07.2023 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението - 15.12.2023 г. до окончателно плащане. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен чрез С. А. Р.а – майка, не подава отговор.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените искове. Ответникът, не се явява, не се представлява. Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази доводите на ищеца и процесуалното бездействие на ответника, както и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото Договор за потребителски кредит, № FL 1251686 от 08.02.2022 г. /л. 6/ се установява, че ищецът е предоставил на ответника 3 потребителски кредит в размер на 12 825 лв., усвоен през разплащателна сметка с IBAN: BG 61 BPBI 8170 1028 4017 01 – чл. 2, ал. 1, с цел пълно и предсрочно погасяване на задължения по Договор за Потребителски кредит FL 1191714/28.05.2021 г. – чл. 1, ал. 1, за срок до 08.08.2029 г. съгласно Погасителен план /л. 12а/, за което длъжникът се съгласил да плаща годишна лихва при условията на чл. 3, ал. 1 и при ГРП от 10.29% - чл. 3, ал. 9, при което общата дължима от ответника сума възлиза на 18 21.26 лв. С платежно нареждане от 08.02.2022 г. /л. 16/ сумата 12 825 лв. е преведена по договорената сметка открита на името на ответника с IBAN: BG 61 BPBI 8170 1028 4017 01. От прието по делото Извлечение от разплащателна сметка на ответника с IBAN: BG 61 BPBI 8170 1028 4017 01 /л. 17-42/, както и от неоспорено по делото Извлечение от счетоводните книги на ТБ „Юробанк България“ АД /л. 6 по ЧГД № 2800/2023 г./ се установява, че длъжникът е изпаднал в забава на 01.08.2023 г. и на 25.08.2023 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което до длъжника е изпратена Покана за погасяване на дълга /л. 43/, съдържаща Уведомление за обявена предсрочна изискуемост, връчено на 11.08.2023 г. чрез ЧСИ Даниела Златева, по реда на чл. 47 ГПК, в което е посочено, че към 29.06.2023 г. задължението по банковия кредит е в размер на 11 861.85 лева. От Разписка /л. 44/ се установява, че длъжностното лице по връчване при ЧСИ Даниела Златева е посетило адреса, при което е установило, че в него момент ответникът е в чужбина.

От приобщеното ЧГД № 2800/2023 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на Заявление рег. № 17584/18.12.2023 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 1268/19.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 971/19.12.2023 г., с които длъжникът е осъден да плати парични задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит FL1251686/08.02.2022 г., както следва:

11581.96 лв. – главница; 309.79 лв.- възнаградителна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 25.08.2023 г.; 485.76 лв. - мораторна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 04.12.2023 г.; 24.50 лв. – такси за периода от 08.02.2023 г. до 08.08.2023 г.; 102.00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -15.12.2023 г. до окончателно плащане на вземането, както и сумата от 1360.32 лв. - разноски.

От ответника не са ангажирани доказателства за плащания по дълга след 4 подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК, както и за цялостно погасяване, като и не са направени и твърдения в тази смисъл.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

От писмените доказателства еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца /Заявление рег. № 17584/18.12.2023 г./, по реда на чл.

417 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2800/2023 г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е издадена Заповед № 1268/19.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 971/19.12.2023 г., с които длъжникът е осъден да плати парични задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит FL1251686 от 08.02.2022 г., както следва: 11581.96 лв. - главница; 309.79 лв.- възнаградителна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 25.08.2023 г.; 485.76 лв. - мораторна лихва за периода от 08.01.2023 г. до 04.12.2023 г.; 24.50 лв. – такси за периода от 08.02.2023 г. до 08.08.2023 г.; 102.00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода от 28.07.2023 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -15.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1360.32 лв. - разноски по делото. Съдът констатира, че по издадената Заповед № 289/04.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение, на 21.02.2020 г., по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение издадена по образувано ИД № 202087660400323, по писа на ЧСИ Даниела Златева, поради което на заявителя е дадена възможност да подаде иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Относно възможността за постановяване на неприсъствено решение по молбата на ищеца срещу ответника, тъй като съдът дължи произнасяне с мотивирано определение, както когато уважи, така и когато остави без уважение искането, настоящият състав на ШРС намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, процесуалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено съдебно решение срещу ответник, които следва кумулативно да са налице, в общия случай, са:

5 непредставяне от ответника в срок отговор на исковата молба; неявяване на ответника в първото по делото съдебно заседание; липса на искане от ответника делото да се разглежда в негово отсъствие; ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Следва също така на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и искът да е вероятно основателен – арг от разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Всички тези предпоставки са налице, но тъй като се разглежда спор по повод задължение по договор за кредит и предвид, че длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗПотр., а кредиторът - „търговец“ по смисъла на пар. 13, т. 2 от ЗЗПотр., допълнителна процесуална предпоставка за постановяване на неприсъствено съдебно решение срещу ответника е да се прецени дали е спазен задължителният стандарт за защита на потребителите, въведен от ЗЗПотр. и от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 година, по-специално във връзка със задължението на съда служебно да преценява евентуална неравноправност на клаузи в договори с потребители – арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че спорят търговец и потребител по повод наличието на право на вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит, то подобен спор може да попадне в приложното поле на ЗЗПотр. и ЗПК съответно Директива 93/13, ако клаузите не са индивидуално договорени. Това е така тъй като съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр. неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а съгласно ал.