Решение № 20876 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20876 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110117684 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против В. М. С..

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 08.11.2023 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. М. С. за следните суми: сумата от 2305,18 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 440,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г., сумата от 25,56 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г., както и за разноски.

В тази връзка било образувано ч. гр. д. № *****/2023 год. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, поради което, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния 1 период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: апартамент № **, находящ се адрес ***, с абонатен № ******, но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът В. М. С., чрез назначения от съда особен представител – адв. И., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва по размер исковите претенции, доколкото от приложените към исковата молба частни документи – съобщения и фактури, не се доказвало доставка и потребление на топлинна енергия за процесния имот и период. Не се доказвало и че ответникът не е заплатил по банков път или друг способ процесните суми, както и че същият е собственик на процесния имот. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка с предмет дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, където се намира процесният имот, доколкото твърди, че приложения към исковата молба договор № ***/20.09.2021 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост, бил с изтекъл срок.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила 2 неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 21.07.1982 г., по силата на който В. М. С. и Лилия Богданова С.а са придобили собствеността върху следния имот: апартамент №34, находящ се в гр. София, ул. „Лозенска планина“, бл. 6-12, вх.

В, ет. 2 – процесния топлоснабден имот.

По делото не са налице доказателства за промяна на собствеността на процесния имот след закупуването му от ответника и трето за делото лице през 1982 година, поради което съдът намира за доказано наличието на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника, в качеството му на съсобственик на имота.

Доколкото обаче в представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот не са записани квотите, при които всеки от купувачите придобива правото на собственост върху имота, се презумира, че купувачите придобиват собствеността при равни дялове, т.е. всеки от купувачите придобива по ½ идеална част от правото на собственост. В контекста на изложеното и доколкото по делото не са налице данни за правоприемство между купувачите по представения договор за продажба на държавен недвижим имот, то ответникът В. С. като собственик на ½ 3 идеална част от имота е материално легитимиран да отговаря само за половината от доставената до имота топлинна енергия.

Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Техем Сървисис“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 250 куб. м. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 3016,09 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.