Определение № 353 от 02.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Варна, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Частно наказателно дело № 20253100200643 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 213 ал.4 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба от Ж. И. Д. с адрес с.Невша общ.Ветрино, обл.Варна, срещу Постановление от 16.04.2025 г. по преписка № 276/2025 г. на АП-Варна, с което е потвърдено постановление от 27.10.2020 г. на прокурор от ОП-Варна по пр.№ 4639/2020 г., за отказ за образуване на наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 НК.

С обжалваното постановление прокурор от Апелативна прокуратура е осъществил служебен контрол по реда на чл.46 ал.4 от НПК по отношение на постановлението от 27.10.2020 г. на ОП-Варна. С оглед доказателството за връчване на потвърдителното постановление на жалбоподателката Д., съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

В жалбата се твърди, че: действията на длъжностните лица по издаване на АЧДС са престъпни, т.к. не са съобразили хронологията по регистриране на процесния имот като държавен; не са анализирани приложените доказателства касаещи собствеността на имота; на разпитаните лица не били зададени въпроси относно вменените им задължения, както и че не били разпитани всички лица имащи отношение към издаването на АЧДС. Жалбоподателката счита, че събраните доказателства не са били правилно и законосъобразно оценени като достатъчни за образуване на наказателно производство, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и връщане на преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, както и да се разпореди образуване на наказателно производство.

1

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорските преписки и след като провери изцяло правилността на акта на прокурора от Окръжна прокуратура-Варна, потвърден с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура- Варна, прие за установено следното:

По постъпило заявление от представител на ДП „БСТ", с приложени към него и с допълнителна молба документи /удостоверение за статута на предприятието, схема № 15-******/11.03.2019 г. на СГКК- Варна, удостоверение за данъчна оценка от 03.05.2019 г., удостоверение per. № АУ*****ВН_***ВН/03.06.2019 г., издадено от кмета на община Варна, и нотариален акт № ***, том XXXIV, н.д. № ****/2006 г., вх. per.

*****/16.05.2006 г. , н.а. № 73/75 г., н.а. № 18/78 г., договор за строителство от 05.01.1984 г., договор за групов строеж от 22.08.1984 г., договор за доброволна делба от 15.02.1989 г., решения по гр. д. № 1034/93 г. на ВС на РБ, по гр. д. № 1654/95 г. на ВРС, по в.гр.д. № 739/2000 г. на ВОС, по гр. д. № 1751/2*** г. на ВКС и по гр. д. № 642/2003 г. на ВКС/, бил съставен АЧДС № ****/25.07.2019 г. за имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.***7.744.2.4 с площ 22,41 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж на имот с административен адрес: гр.Варна, ул. „С.С. № 7, ет.0, обект 4, с предоставени права за управление на имота на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор".

Преписката съдържала нужната документация и зам. областният управител, съобразно заповед за делегиране на права от областния управител, утвърдил този АЧДС, който бил вписан в Служба по вписванията гр.Варна.

Жалбоподателката Д. е отправила искане за отписване на имота по този АЧДС като неправилно съставен. По това искане със Заповед № ДИ-**-******/06.03.2020 г. на областния управител е отказано деактуване на имота. С Определение № ****/16.06.2020 г. по адм.д. № 792/2020 г. Административен съд-Варна оставил без разглеждане жалбата на Ж. Д. срещу тази заповед.

Видно от мотивите на съдебния акт, актът за държавна собственост няма правопораждащо действие като с него не се създават права или задължения за държавата и не се засягат законни интереси на трети лица, а само се установява едно вече възникнало право на държавата върху конкретен недвижим имот. Съставените актове за държавна собственост имат само 2 декларативно действие за фактите и обстоятелствата, отразени в тях.

Записването и отписването в актовите книги за държавна собственост са технически, вътрешнослужебни дейности по регистрацията, отчета и управлението на съответните държавни имоти.

На 29.06.2020 г. Ж. Д. подала жалба в Окръжна прокуратура-Варна срещу длъжностното лице П. Я. - ст. експерт при Областна администрация Варна и зам. областен управител на Варненска област, за това, че неправомерно бил съставен АЧДС № ****/25.07.2019 г. В жалбата е направено искане за образуване на досъдебно производство срещу длъжностни лица, действали в група с цел прикриване и саниране на извършените действия на 04.06.2004 г. от служители на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ /ДП „БСТ“/ и продължавани такива, включително и през 2019 г. така, че наследствения й имот да стане частна държавна собственост по неустановен в закона ред и заобикаляйки закони, и при нарушение на установения правов ред, чрез неверни вписани данни в посочения АЧДС, както и съзнателно пропускане на вписване на данни.

По жалбата била образувана преписка № 4639/2020 г. по описа на ОП – Варна. При извършената проверка били снети сведения от жалбоподателката, която приложила документация, свързана с казуса, от П. Я.- ст. експерт и М.Д.

- директор „Специализирана дирекция" при Областна администрация - Варна, приобщени били копия на документи от административната преписка по съставяне на АЧДС № ****/25.07.2019 г., както и съхранявани в Община Варна документи.

След приключване на проверката на 27.10.2020 г. наблюдаващият прокурор постановил отказ за образуване на наказателно производство мотивирайки се с липса на данни за съставомерно поведение по смисъла на чл.282 от НК от длъжностни лица както от обективна, така и от субективна страна по повод съставянето на процесния АЧДС.

Наведените доводи и в настоящата жалба, са главно в насока оспорване на правото на собственост върху обекта, но по този въпрос са налични влезли в сила съдебни решения. С Решение № 436/02.08.1994 г. на ВС на РБ IV ГО по гр.д. № 1034/1993 г. искът на жалбоподателката и нейни близки срещу РД „БСТ" - Варна за собственост върху магазин с площ от 22,41 кв.м. заедно със сервизни помещения, находящи се в партерния етаж на сграда в гр.Варна, ул.

3

„Сан Стафано" № 7, имот с пл.№ 6, в кв.60 по плана на гр.Варна е бил отхвърлен, налични са и други решения в същата насока по искове, водени по чл.108 и чл.109 от ЗС, с които Ж. Д. и близките й са били осъдени да предадат/възстановят владението върху този имот. Влезлите в сила съдебни решения във връзка със собствеността на имота изключват възможността настоящият съд да анализира документацията, свързана с въпросния недвижим имот и да пререшава този въпрос. Следва да се има предвид и това, че правомощието на ДП „БСТ“, посочено в чл.5 ал.1 от Устройствения правилник на БСТ е различно от правото на собственост, което това държавното предприятие има по отношение на придобитото имущество.

Събраните данни не установяват от обективна страна престъпно поведение на служители на Областна администрация- Варна, по повод съставянето на АЧДС № ****/25.07.2019 г. Актът е съставен на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС и при спазване на правилата по чл. 70 ЗДС и Глава девета от ППЗДС.

Неизпълнението или нарушаването на служебните задължения, превишаването на власт или права е елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл. 282 НК /престъпление по служба/, каквито в конкретния случай и съдът не установява. Не се установява и че поведението служителите, участвали в съставянето на акта, да е било користно мотивирано, насочено към постигане на лична облага или за трето лице, както и не е наличен и престъпен сговор на лица, действали в група.

При упражняването на съдебен контрол по чл.213 ал.4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от погорна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243 ал.5 от НПК. В конкретния случай, съдът счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен и обоснован, като същият е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни. За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/ прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична 4 доказателствена стойност. Ако се образува ДП, тези данни ще преминат през механизма на процесуалното доказване. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на ДП няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това именно е и задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраното до момента, прокурорът е счел, че не е необходимо да се събират повече данни за твърдяното престъпление. Затова и оплакването в жалбата, че не са анализирани приложените доказателства, касаещи собствеността на имота; на разпитаните лица не били зададени въпроси относно вменените им задължения, които жалбоподателката счита за важни, както и че не били разпитани всички лица имащи отношение към издаването на АЧДС, е неоснователно.

Предвид изложеното съдът прави извод, че в случая липсват данни за престъпление по смисъла на чл.282 от НК, поради което обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура-Варна, потвърдено от прокурор от Апелативна прокуратура-Варна като правилно, обосновано и законосъобразно следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание, чл. 213 ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.04.2025 г. по преписка № 276/2025 г. на АП-Варна, с което е потвърдено постановление от 27.10.2020 г. на прокурор от ОП-Варна по пр.№ 4639/2020 г., за отказ за образуване на наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 НК.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5