Определение № 985 от 19.12.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 985 гр. гр. Добрич, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500712 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 260249/23.10.2024г. по регистратурата на Районен съд - Балчик, подадена от Д. Б. С. с ЕГН ********** и А. Б. С. с ЕГН **********, срещу определение № 260008/07.10.2024г., постановено по гр.д.

№ 709/2020г. по описа на Районен съд – Балчик, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по делото в частта по предявените от двамата жалбоподатели искове по сметки и е постановено връщане на искова молба с рег.№ 261809/22.12.2020г. в тази й част.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на постановеното определение и е отправено искане за неговата отмяна.

В писмен отговор насрещната страна оспорва жалбата и настоява да не бъде уважавана.

Като постави на разглеждане жалбата, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Частната жалба е подадена от страни в първоинстанционното производство срещу преграждащо развитието на делото и затова подлежащо на обжалване определение. Съдебният акт е съобщен на двамата ищци чрез адвокат А.Ж. на дата 16.10.2024г., а частната жалба е подадена по пощата на дата 21.10.2024г., т.е. правото на обжалване е упражнено в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Съдебното производство е образувано по повод искова молба на Д. Б. С. и А. Б. С., с която срещу В. А. С. и Д. Р. С. е предявен иск за допускане на съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот. Първата фаза на 1 дебленото производство е приключила и делото е висящо за извършване на делбата.

В исковата молба ищците са заявили искания по сметки. В обосноваване на облигационната си претенция в исковата молба ищците са изложили обстоятелства, че съсобственият имот се ползва изцяло само от ответниците, че с нотариална покана от 05.07.2019г. ищците поискали ответникът В. А. С. да им заплаща обезщетение, но той не се отзовал. Поради това претендират ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 500 лева месечно за периода от нотариалната покана до подаването на исковата молба (22.12.2020г.), като следвало да се съобрази и, че през лятото имотът бил отдаван под наем.

Вярно е посоченото в частната жалба, че срокът за предявяване на искове за сметки, съгласно чл. 346 от ГПК, е първото заседание след допускане на делбата. Няма пречка обаче такива искове да бъдат заявени още с исковата молба за допускане на делбата, като и в този случай същите подлежат на разглеждане във фазата по извършване на делбата. Ищците могат да предявят исковете си по сметки и направо в първото заседание по извършване на делбата, но отново с редовна писмена искова молба. Веднъж сезирали съда с исковата молба по сметки, ищците следва да предприемат указаните им действия по привеждането й в редовност. Горното е необходимо и с оглед защитата на ответника по тези искове – на него съдът следва да връчи препис от исковата молба и да даде срок за отговор по чл. 131 от ГПК.

Преди да предприеме тези действия, съдът следва да установи, че е надлежно сезиран с редовна искова молба. Тя е такава, когато отговаря на всички изисквания по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, като задължение на съда е да извърши проверка дали подадената искова молба е редовна.

Горното районният съд е направил - с разпореждане 260022 от 09.09.2024г. е оставил исковата молба без движение и е дал на ищците указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстранят недостатъците на исковата молба, като посочат дали поддържат предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС; да отстранят противоречието в исковата молба във връзка с твърдението, че имотът се ползва от двамата ответници, а се претендира осъждане за обезщетение само на единия от тях; да отстранят неяснотата относно посоченото, че имотът е бил отдаван под наем през лятото и съставляват ли част от претендираните обезщетения вземания по чл. 30, ал. 3 от ЗС; да посочат цена на исковете си и да заплатят дължимата държавна такса, съобразно нея.

В срок (предвид датата на пощенското клеймо – 26.09.2024г., при връчено на дата 24.09.2024г. съобщение) ищците са депозирали заявление, заведено с вх.№ 260236/01.10.2024г. Относимо към дадените указания, в заявлението ищците са посочили, че твърдят имотът да се ползва изцяло от ответниците. С изрична покана от 05.07.2019г. ищците поискали от ответника В. А. С. да бъдат обезщетявани ежемесечно заради това, че той ползва целия 2 имот. Посочили са също, че няма да внесат държавна такса за предявените искове за сметки, а такава следвало да се определи в края на производството.

Въз основа на прието по делото заключение ищците са заявили, че всеки от тях претендира следните суми: за остатъка от 2019г. – по 512 лв.; за 2020г. – обезщетение в размер на по 527 лв.; за календарната 2021г. – по 1000 лв.; за календарната 2022г. – по 1500 лв.; за календарната 2023г. – по 2000 лв.; за календарната 2024г. – по 2300 лв. Тези суми всеки ищец претендирал ведно със законната лихва от деня на приемане на исковете за съвместно разглеждане в производството за съдебна делба.

Действително, както е приел съдът в сега обжалваното определение ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба.

На първо място ищците не са посочили изрично срещу кого насочват иска си. Липсва категорично искане за осъждане на само В. А. С., въпреки че в поясняващите обстоятелства са изяснили, че двамата ответници ползват имота, но само този ответник са поканили да им заплаща обезщетение. На практика липсва петитум. Посоченото, че претендират заплащане на определени суми без конкретизиране от кого претендират заплащането им, не отстранява тази нередовност на исковата молба. Така пасивната легитимация по исковете за сметки не е изяснена – не е посочено кое лице или кои лица са ответници по исковете. Само ищецът може да прецени и да насочи иска си срещу един или срещу двамата ответници (ако е срещу двамата – по отделно с посочен размер срещу всеки или солидарно при излагане във втория случай и на обстоятелства за солидарна отговорност), но това следва изрично да бъде заявено от него, а не да се извлича от изложените обстоятелства, че покана е била отправена само до единия ответник, докато ползването било осъществявано от двамата.

Ищците не са конкретизирали и обстоятелствата, на които основават своите искове – дали се касае за претендирани вземания за обезщетения за лишаването им от ползването на имота поради ползването му лично от ответника (или ответниците) или се касае за вземания, формирани от получавани от ответника/ответниците граждански плодове от общата вещ, съразмерно на дела на ищците, в различни периоди. Това следва изрично да бъде заявено от тях, предвид изложените противоречиви твърдения в исковата молба, че част от имота е отдаван под наем през летния сезон. В уточнителната молба ищците не са изложили твърдения имотът да е бил отдаван под наем, а само, че е ползван изцяло от ответниците, но ищците не са конкретизирали как са формирали претендираните от тях суми и съставляват ли те обезщетения за лишаването им от ползването на съсобствения имот или съставляват припадащата им се, съобразно дела им, част от получените от ответника/ите наеми от отдаването под наем на имота. Ако вземания се претендират на двете различни основания за различни периоди, то те обосновават различни искове и всеки от тези искове следва да бъде отделно конкретизиран по основание и размер - с изложени правопораждащи обстоятелства и с формулиран конкретен петитум (размер на вземането и 3 период) от всеки ищец и срещу всеки ответник.

Ищците не са конкретизирали исковете си по размер. Посочването на претендирани суми по календарни години не съставлява уточняване на исковата претенция. Тя, когато се касае за обезщетение за лишаване на съсобственика от ползването на имота чрез осъществявано лично ползване само от друг съсобственик, трябва да бъде конкретизирана по период (с начална и крайна дата) и обща сума за този период. Тази претендирана сума за целия период от преди предявяване на иска на лично ползване на имота от съсобственика-ответник съставлява цената на иска. Когато се касае за претендирани суми от получавани само от ответника по иска наеми, тези суми следва също да бъдат посочени по размер и период, в който се твърди да са получавани. В този смисъл ищците не са пояснили как точно са формирали посочените в уточнителната молба суми. Така исковете не са конкретизирани чрез ясно изложение на обстоятелствата, от които произтичат вземанията и ясно формулиран петитум за тези вземания.

По иска за сметки, предявен в производството за съдебна делба, ищецът дължи заплащане на държавна такса. Тя се определя като 4% от цената на иска (претендираната сума за съответния период на съответното основание – обезщетение за лишаване от полването на имота поради лично ползване от ответника или получената при отдаване под наем сума, за съответния период).

Държавната такса е дължима при предявяване на иска от всеки ищец по всеки иск срещу всеки ответник на общо основание – чл. 73, ал. 3 от ГПК.

Единствената особеност на исковете за сметки е, че те се разглеждат в рамките на делбеното производство във фазата по извършване на делбата. Общото правило обаче, че държавните такси се събират при предявяването на искането за защита, е напълно приложимо по отношение на тях.

По изложените съображения със заявлението с вх.№ 260236/01.10.2024г. ищците не са отстранили нередовностите на исковата си молба, с която са предявили искания за сметки. Последицата от неизпълнението на дадените от съда указания за поправяне на недостатъците на исковата молба е прекратяване на производството по нея. За да настъпи обаче законосъобразно тази последица, на страната съдът дължи да даде ясни и точни указания в какво се изразяват нередовностите на исковата молба. В конкретния случай в указанията на съда са цитирани правни норми от Закона за съсобствеността, общо е указано на ищците да внесат държавна такса върху цената на исковете, без да е разяснено кои са относимите към отделните фактически състави обстоятелства, които ищците следва да изяснят; в какво се състои противоречието в изложените обстоятелства; не е дадено указание за формулиране на петитум по всеки предявен иск от всеки от ищците; как се формира цената на исковете и как се определя размера на дължимата държавна такса. Когато указанията на съда не са ясни и конкретни, тяхното неизпълнение от ищеца не може да обоснове законосъобразно връщане на исковата му молба.

4

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на ясни и точни указания на ищците за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260008/07.10.2024г., постановено по гр.д. № 709/2020г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от Д. Б. С. с ЕГН ********** и А. Б. С. с ЕГН ********** искове по сметки и е постановено връщане на искова молба с рег.№ 261809/22.12.2020г. в тази й част.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството с предпримане на предвидените в чл. 129, ал. 2 от ГПК действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5