Заповед № 134 от 25.04.2025, Районен съд - Поморие

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Поморие

Районен съд – Поморие, IV състав в проведеното на 25.04.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 272 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Ивайло Й. Бъчваров, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Т. А. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: 203374133 чрез Пълномощник Б. Д. Т. сумата 500лева (петстотин лева 00 ст. ) за парично вземане произтичащо от неизпълнение на парично задължение –неплащане на вноски по договор за потребителски кредит от 30.01.2020 г. ; договорна лихва – 84,13 лв. за периода от 30.01.2020 г. до 02.08.2021 г. ; обезщетение за забава- 185,14 лв. за периода от 02.08.2021 г. до 28.02.2025 г., , ведно със законната лихва върху главницата от 11.03.2025 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата …. лв. разноски по делото ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част по отношение на претендираната сума – 930,87 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение по чл.6.2 и за сумата 309,83лв.- дължими такси, поради следното: Претендираната от заявителя неустойка за неизпълнение на задължение в размер 930,87 лв. е уговорена в случай, че в тридневен срок от сключване на договора кредитополучателят не предостави на кредитора обезпечение – поръчители отговарящи на определените в договора условия или банкова гаранция.

В случая тази неустойка има подчертано санкционен характер и присъждането й би довело до несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави. Така предвидената неустойка излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Поради това и с оглед указанията в т. З от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, уговорената неустойка следва да се приеме за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Наред с изложеното, следва да се има предвид, че процесният договор кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал. 2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Предвид изложеното, съдът приема, че с процесната уговорката за неустойка се цели да се преодолее ограничението на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК. Претендираните вземания за сумата 309,83лв лв.- такси противоречат на закона и добрите нрави. Посочените разходи представляват такива присъщи за основния предмет на договора и нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗКП. Законът забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК . Забраната за кредитора да възлага на потребителя други такси и разходи, извън обявената договорна лихва и обезщетението за забава, произтича от разпоредбите на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК.

Изрично в посочения смисъл Определение № 526/21.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 298/2019 г. на ОС – Бургас и цитираната в него практика на ВКС.

1

Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, искането на заявителя в частта му относно претендираните неустойка, разходи за събиране е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

В останалата си част, по отношение на претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава, заявлението следва да се уважи .

По отношение претендираните разноски искането на основателно. заявителя е частично

Заявителят претендира разноски в размер 140,20 лв., от които 40,20 лв. д.т. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото размерът на възнаграждението определен в съответствие с чл.78, ал.5 от ГПК следва да е 50 лв.. От така формирания общ размер на разноски от 90,40 лв., от които 40,20 лв. д.т. и 50 лв. юрисконултско възнаграждение , на заявителя съобразно с чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 34,59 лв., пропорционално на уважената част от заявлението, а в останалата си част над уважения размер, до претендирания размер от 140,20 лв. , искането за разноки следва да се отхвърли.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора: IBAN BG78STSA93000028606896

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Ивайло Й. Бъчваров )

2