Решение № 603 от 29.04.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1158/2021
- Вид
- Решение № 603
- Подписан
- 29.04.2022
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 74, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 603 гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000501158 по описа за 2021 година
С решение № 261185 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 16294/2018 г. СГС, І-6 с-в, отхвърля предявените от С. С. А. против частен съдебен изпълнител Р. М.
В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200 000 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата от датата на вредата 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от особения представител на ищеца С. С. А.. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и се е позовал само на свидетелите на ответната страна (без да отчете тяхната ниска достоверност с оглед отношенията с ответницата), като не е посочил защо не възприема показанията на останалите свидетели. Счита, че съдът не е изложил ясни мотиви с оглед противоречието в показанията - според едните свидетели сградата не е увеличила обема си, а според другите е. Намира, че по делото не е установена точната площ на сградата, както и че оценката от ЧСИ не е обхванала пълното застрояване – счита, че не е отразена площ от 20,83 кв.м., съставляваща разширение на 1 сутерен, и дори не е съобразено, че ЧСИ е продал площ от 206,76 лв., а по СТЕ тази площ възлиза на 296,13 лв. Подчертава, че представените по делото проекти за преустройство касаят един и същи парцел и именно процесната сграда, но има допусната техническа грешка. Сочи, че не е взета предвид СТЕ, а отделно от това същата е и неправилна и неточна, като се претендира допускане на тройна СТЕ, на която да се поставят и допълнителни задачи.
Моли да се отмени решението и да се уважи иска.
Ответницата Р. М. В. и третото лице помагач на нейна страна ЗАД „Армеец“ АД оспорват жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът С. С. А. твърди, че притежавал еднофамилна сграда с идентификатор ***, гр. София, район Витоша, в.з. "***", ул. *** (бивша ул. ***) № ** (която се намирала в поземлен имот с идентификатор ***), с площ от 62 кв.м., на два етажа, заедно с гараж с идентификатор *** с площ от 25 кв.м., а разгърната застроена площ от 117, 47 кв.м., и площ на терена от 880 кв.м. На 31.03.2010 г. с н.а. № 135, т. І, д. 120 на нотариус Ц. З., ищецът учредил върху имота договорна ипотека в полза на "Банка ДСК" ЕАД, но поради неизправност, банката се снабдила с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 39764/2012 г., СРС, 64 св, въз основа на който образувала изп.д.№ 20137900400403 по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ. Твърди се още, че на 09.05.2013 г. имотът е описан и оценен с протокол за опис на недвижим имот и е насрочена публична продан.
Твърди се, че началната продажна цена била определена от ЧСИ в размер на 160 500 лв., а е възложен на предложена цена от 208 200 лв. Ищецът намира, че понесъл вреда от занижената начална продажна цена. Твърди се, че въпреки възраженията на ищеца-длъжник, имотът бил описан и изнесен на публична продан без да се опише част от имота, пристроена от ищеца, която част според него е общо около 110 кв.м. - разширение на терасата на първия и втория етаж, на гаража, като за това преустройство притежавал позволителен билет и започната процедура в район „Витоша“ за възстановяване на загубени 2 строителни книжа. Поддържа се, че по този начин чрез действията си ответницата, в качеството й на частен съдебен изпълнител, нанесла на ищеца вреда в размер на пазарната стойност на пристроената част, която е в размер на 200 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв. - обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение (провеждане на публична продан без да се опише и оцени част от имота, представляваща пристройка с площ от 110 кв.м., съставляваща приращение към основната сграда), ведно с лихвата от датата на вредата 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата ЧСИ Р. М. В. оспорва исковете, като твърди, че е извършила законосъобразни действия за събиране на дълга в полза на взискателя, като ипотекираният имот надлежно е бил описан, оценен от вещо лице и изнесен на публична продан, разгласена по предвидения в закона ред.
Изтъква се, че имотът е закупен от единствения наддавач на цена от 208 200 лв., възлагателното постановление не е обжалвано, влязло е в сила, направеното разпределение не е обжалвано, а в полза на ищеца е разпределена остатъчна сума от 58 003, 97 лв. Твърди се, че стойността на имота, определена от вещото лице се отнася за целия имот на длъжника, в състоянието му, в което е бил към момента на описа и оценката. Твърди се, че определената от вещото лице пазарна стойност на имота, представляващ вилна сграда, гараж и право на строеж върху терена, в размер на 214 000 лв. е реална и дори завишена. Възразява срещу твърдението на ищеца, че началната продажна цена на имота е била занижена, вследствие на което той е претърпял вреда. Оспорва размера на вредата, както и наличието на причинна връзка с действия, респ. бездействия на съдебния изпълнител. Оспорва твърдението, че за ищеца е настъпила вреда в момента на влизане в сила на възлагателното постановление. Разяснено е, че след експертната оценка на вещото лице, длъжникът по изпълнителното дело е посочил с молба, че през 1975 г. е правил преустройство и промени в застроените площи на първия етаж, втория полуетаж и гаража, като обаче включения в оценката сутерен ищецът не е ипотекирал, тъй като бил негово несеквестируемо жилище.
Заявява се възражение за погасено по давност вземане на ищеца. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на 3 страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор, че ищецът С.А. разполагал с описаните в исковата молба недвижимости, съгласно приложения договор за продажба от 07.12.1974 г., както и че за негов дълг имуществото е било ипотекирано в полза на "Банка ДСК" като обезпечение. Няма спор, че поради неизправност на длъжника, банката е предприела принудително изпълнение и въз основа на изпълнителен лист е образувано изп.д. № 403/2013 г. при ответницата ЧСИ Р.М.. Не е спорно още, че ЧСИ М. е извършила опис, оценка (214 000 лв.) и изнасяне на публична продан на ипотекирания имот (при начална цена от 160 000 лв.), като в процедурата е участвал само един наддавач, който е закупил имота на предложена от него цена в размер на 208 200 лв.
Ответницата е издала възлагателно постановление, което не е обжалвано от страните по изпълнителното дело и е влязло в сила. С получената сума след разпределение е погасен изцяло дълга, в едно с таксите и разноските, а в полза на длъжника е разпределен остатъка от 58 003,97 лв.
Пред първата инстанция е приета СТЕ, която дава становище, че оценката по изпълнителното дело включва извършеното през 1975 г. преустройство по отношение на сутерена. Оценени са: РЗП на сграда-117, 47 кв.м. (по договор за продажба), гараж-21, 76 кв.м., сутерен-67, 53 кв.м., т.е. общото РЗП е в размер на 206, 76 кв.м. Помещенията по проектите отговарят на описаните в експертизата такива, при съобразяване на преустройството.
Събрани са гласни доказателства. Св В. С. М. сочи, че имотът бил луксозна 2-етажна вила, с извито вътрешно стълбище, салон за гости, луксозна камина, облицовка от балчишки декоративен камък, прозорци със стъклописи. В двора имало изградена от свидетеля оранжерия автоматично проветряване и поливане на цветята, с вградена цистерна. В двора имало и беседка с шадраван.
Свидетелят Х. Н. Ц. разказва, че в имота преустройство било правено след 1975 г. от А., който увеличил мазетата, разширил терасата, направил две нови стаи, обособил зимник, построил оранжерии, достроил нови помещения като взел старата площ на терасата и поради тази причина я разширил.
Обособил помещение-трапезария и над него надстроил още едно помещение.
Извадил навън помещенията, извън рамките на старата сграда.
4
Разпитан като свидетел е Н. В. А., вещото лице, което е оценяло имота в производството пред ЧСИ. Сочи, че е констатирано допълнително към трапезарията приобщаване на площ от терасата, което го накарало да замери външно сградата с електронна рулетка и така установил, че площта е приблизителна на тази по нотариален акт – 68 кв.м. Изтъква, че по документ за собственост имотът е с три стаи и хол, а на място било констатирано, че на първия етаж има трапезария, хол, а на втория етаж - две спални. Сочи, че трапезарията на първия етаж е усвоена част от терасата. Целият имот бил оценен, като това, което липсвало в нотариалния акт е квадратурата на сутерена, но тъй като тя била под цялата сграда, свидетелят я взел точно с параметрите, които са на първия етаж - 67 кв.м и я добавил в оценката, тъй като този сутерен е несамостоятелна част от сградата. Оценката е включвала и гаража, но не и други две постройки (остатъци от оранжерия и нещо като камина с навес) тъй като те не фигурирали в документите за собственост и съответно не можело да бъдат оценени, тъй като земята била общинска собственост и построеното вътре ще е общинско. Поради тази причина свидетелят предупредил помощник съдебния изпълнител, присъствал по време на огледа и самия съдебен изпълнител, че трябва да се изискат строителни книжа от общината, за да бъде констатирано, дали има някакви изменения, нещо допълнително правено, дали има някакви допълнителни постройки, пристрояване и т.н. в този имот. От общината отговорили, че за това УПИ няма никакви налични строителни документи. Единственото, което било представено е позволителен билет, който обаче бил за друг парцел І, кв.
14 в местността "Драгалевци", а предмет на оценка е парцел ХІ, кв. 20 в местността "Драгалевци - под лифта до плажа - вилна зона". Свидетелят пояснява допълнително, че на втория етаж, вероятно също имало тераса, която по същия начин е приобщена към стаята, за да стане по-голяма стаята.
Това е същата тераса, която е приобщена долу и отгоре също е приобщена.
Свидетелят установява, че е оценил в пълнота тези помещения, но това приобщаване на терасата и получаване на две допълнителни стаи не увеличава обема на сградата. В договора за покупко-продажба е записано, че има две тераси. Покривът на гаража не може да се счита и за тераса, защото той е ограден с ниска ограда около 30-40 см. Към момента на описа според показанията в имот не са били правени ремонти от последните 30-40 години, той не бил в добро състояние.
5
Свидетелят Д. И. К. разказва, че присъствал по време на огледа на имота, заедно със св. А. и помощник съдебния изпълнител К. Б.. Сочи, че имотът бил огледан и замерен изцяло, като изтъква, че сградата била изключително стара, занемарена къща, приземният етаж миришел на мухъл, въглища и дърва, дворът не бил обслужван. На първия жилищен етаж имало две стаи - един голям хол и още една стая, а терасата била приобщена към трапезарията на първия етаж, а на втория – терасата била вкарана към едната спалня. Свидетелят пояснява, че като разбрал за делото, посетил имота през 2018 г. като установил, че той бил същия като обща квадратура, но изключително добре ремонтиран с много скъпи материали.
Пред настоящата инстанция е допусната повторна СТЕ, с поставени допълнителни въпроси по почин на съда. Вещото лице установява, че по представен инвестиционен проект сградата е била преустроена, като според проекта на сутеренния етаж има увеличение на застроената площ с 20,83 кв.м., на първия етаж - с 52,96 кв.м. спрямо площта му изчислена по старите норми, или реално увеличение на площта на етажа със 16 кв.м., на таванския етаж – застроената площ е увеличена с 15, 58 кв.м. спрямо площта му по старите норми, а реалното увеличение е 13,96 кв.м. В о.з. е пояснено, че по старите норми в застроените части са включвани площи от терасите и при това съобразяване, реалното общо увеличение на застроената площ на място е по-малко по обем (тъй като част от усвоените тераси вече са били включени в квадратурата). Като е приело, че застроената площ на имота е 296,13 кв.м. след преустройството, вещото лице е предложило средна пазарна цена в размер на 296 661 лв. Пояснено е, че са проучвани данни за апартаменти (като са прилагани и корекционни коефициенти), поради факта, че сградата е само с право на строеж, но няма собственост върху терена. В т. 2 вещото лице е посочило, че към 4.12.2013 г. без извършеното преустройство (което според т.
Разпечатката съдържа 37 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0eb818ab-38be-4682-a13c-179ff8adc97f