Решение № 500 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора И. Н. Г. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601337 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Като разгледа, докладваното от съдия Силвия Русева, Въззивно частно наказателно дело № 1337 по описа на СГС за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение от 11.02.2026 г., постановено по ЧНД № 12359/2025 г., 121-ви състав на Софийски Районен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е ОПРЕДЕЛИЛ, спрямо осъдения А. В. В., с ЕГН: **********, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 12566/2024 г., по описа на СРС и по НОХД № 12770/2024 г., по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

ПРИСПАДНАЛ е, на основание чл.25, ал.2 от НК и, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, от така наложеното общо най-тежко наказание от 1 /една/година и 8/осем/ месеца „Лишаване от свобода“, времето, през което Б. фактически е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по групираните 1 присъди, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е бил задържан по НПК и ЗМВР.

УВЕЛИЧИЛ е, на основание чл.24 от НК, така определеното едно общо най-тежко наказание с 2 /два/ месеца и е ОПРЕДЕЛИЛ, на осъдения А. В. В., с ЕГН: **********, едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

В законоопределения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Д. Д. от САК – служебен защитник на осъдения А. В.. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд е постановил акта при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, като е дал ход на делото по реда на чл.269, ал.3 от НПК, с което е нарушил правото на защита на осъденото лице. Твърди се също, че определението е неправилно и незаконосъобразно в частта му относно прилагането на чл.24 от НК, а именно завишаване на определеното общо най-тежко наказание с 2 месеца „Лишаване от свобода“. Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, алтернативно – отмяна на определението и в частта му относно приложението на чл.24 от НК.

В закрито заседание от 26.02.2026 г., СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е приел, че не се налага събиране на допълнителни доказателства в процеса.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият не се явява. Същият се представлява от адв. Д., който поддържа депозираната жалба по изложените в същата съображения. Заявява, че предвид липсата на призоваване на осъдения пред първата инстанция, прилагането на чл.24 от НК се явява нарушение на процесуалните му права, поради което моли делото да бъде върнато на първа инстанция за извършване на необходимите действия по призоваване на осъдения В., алтернативно - първоинстанционното определение да бъде отменено в частта му, с която е завишено определеното общо най-тежко наказание.

Прокурорът намира постановеното определение на СРС за правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице нарушение на процесуалните правила, доколкото осъденото лице само се е поставило в невъзможност за участие в по-нататъшното разглеждане на делото след първоначалното му редовно 2 призоваване и, съответно, неявяване без уважителни причини. Намира приложението на чл.24 от НК за адекватно с оглед предходните осъждания на лицето.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Осъденият А. В. В. е роден на **** г. в гр. София, осъждан, с ЕГН:

**********.

Същият е осъждан с общо тринадесет влезли в сила, към датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, като предложението на СРП е визирало две от тях, а именно:

1. С присъда по НОХД № 12770/2024 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 15.11.2024 г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено от осъдения В. на 09.11.2023г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква А и буква Б от НК.

2. С одобрено от съда споразумение по НОХД № 12566/2024 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 12.03.2024 г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършено от осъдения В. на 15.01.2024г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква А и буква Б от НК.

С атакуваното определение, СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като е групирал наказанията на осъденото лице по посочените по-горе две дела и е определил общо най3 тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Приспаднато е предварителното задържане на лицето и времето, през което лицето е търпяло наказание „Лишаване от свобода“ по някои от делата, включени в групата. Считайки, че така определеното общо най-тежко наказание няма да изиграе своята превъзпитателна роля върху осъдения В., така че целите на наказанията по чл.36 от НК да бъдат ефективно осъществени, предвид многобройните осъждания, степента на обществена опасност на В., съставът на СРС е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 2 /два/ месеца „Лишаване от свобода“, като така определеното общо най-тежко наказание се е получило в размер на 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

С оглед данните за датите, на които са извършени деянията по двете цитирани по-горе дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, законосъобразно районният съд е приел, че са налични предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания, като правилно е преценил, че в случая най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения А. В. по НОХД № 12770/2024 г., по описа на СРС в размер на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“.

Настоящата инстанция намира, че районният съд е направил и законосъобразни изводи по отношение необходимостта от увеличаване на наложеното общо най-тежко наказание по реда на чл.24 от НК, като е изложил убедителни аргументи в тази насока - обосновал е високата степен на обществена опасност на осъдения В., както и на цялата му престъпна деятелност. Според справката за съдимост на осъдения В., извън групираните присъди, са налице още множество осъждания, изтърпяването на наказанията по които не са изиграли своята роля да поправят и превъзпитат осъдения и да въздействат предупредително върху него, поради което въззивният съд счита, че възраженията на защитата относно прилагането на чл.24 от НК се явяват неоснователни.

Относно искането на защитника за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения, настоящият състав намира, че не са налице основания за това. Първото съдебно заседание по 4

ЧНД № 12359/2025г. (по което е постановено атакуваното определение) е било насрочено за 29.09.2025г. За тази дата осъденият В. е бил редовно призован, което означава, че същият е бил информиран за воденото производство, поради което следва да се приеме, че процесуалните му права са били защитени. Първоинстанционният съд е положил всички усилия за осигуряване явяването на лицето в съдебно заседание, включително и чрез обявяването му за ОДИ, като за насроченото съдебно заседание за 03.12.2025г. осъденият В. отново е бил редовно призован и отново не се е явил, което води до заключение, че същият се е отклонил по своя воля от личното участие в разглеждането на делото. Аналогично беше поведението му и по време на производството пред въззивната инстанция, която също положи всички необходими усилия, за да осигури явяването му в съдебна зала. В допълнение следва да се отбележи и обстоятелството, че в хода на производството и пред двете инстанции, осъденото лице е било представлявано от назначения му служебен защитник, което се явява още една гаранция за защита на процесуалните му права. Изложеното води до извода, че районният съд напълно законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, поради което възраженията на защитника в тази насока са неоснователни.

Поради посочените съображения, въззивният съд намира, че в конкретната ситуация прилагането на чл.24 от НК в атакуваното определение на СРС, постановено при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, се явява законосъобразно и обосновано, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, XVI-ти въззивен състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.02.2026 г., постановено по ЧНД № 12359/2025 г.,по описа на 121-ви състав на Софийски Районен съд, на 5 основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, с което СРС е ОПРЕДЕЛИЛ спрямо осъдения А. В. В., с ЕГН: **********, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 12566/2024 г., по описа на СРС и по НОХД № 12770/2024 г., по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и е УВЕЛИЧИЛ, на основание чл.24 от НК, така определеното едно общо най-тежко наказание с 2 /два/ месеца, като е ОПРЕДЕЛИЛ, на осъдения А. В. В., с ЕГН: **********, едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6