Решение № 1478 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330108116 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, чрез адв.

С. Н. от АК – *****, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с ъ с седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *****/09.12.2024 г., сключен между ищцата В. Г. Д. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД; иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *****/09.12.2024г., сключен между ищцата В. Г.

Д. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № *****/09.12.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *****/09.12.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 1000 лв., която е изцяло усвоена от нея. Договорен бил фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 %, по отношение на който се възразява, че накърнява добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, в разрез с изискванията на 1 добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Сочи се, че уговорената лихва надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави. Твърди се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 о т ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответствал на посочения в Договора, което според ищеца води до недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – гарант. Изложеното водело и до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 о т ЗЗП. Посоченият в СЕФ и в Договора размер на ГПР от 47,53 % съставлявал невярна информация, която заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които следва да направи по време на действие на Договора, с което потребителят бил недобросъвестно увреден. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не изпълнил и задължението си по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения стандартен европейски формуляр била отразена невярна информация за размера на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите.

Досежно Договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът не получавал престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил сключен единствено в интерес на кредитора, поради което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 о т ЗЗП. Ищцата твърди, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № *****/09.12.2024 г., включващ задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 550,95 лв. в полза на ответника, е нищожна като противоречаща на императивните изисквания на закона – ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че договорът за заем не страда от пороците, посочени в исковата молба. Сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК – разпоредби, които установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит. Във всички останали случаи и в ЗПК, и в ЗЗП, се визирали нищожни клаузи, които не се отразявали непосредствено на действителността на договора. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК само клаузите, надвишаващи максимално допустимия в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер се считали за нищожни, а платеното по тях се приспадало от последващи плащания по кредита, поради което на връщане подлежали само надвзетите суми, платени по нищожни клаузи.

Размерът на лихвения процент по Договора, като елемент на годишния 2 процент на разходите бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал.

4 о т ЗПК. Твърди, че размерът на договорената лихва по Договора, като елемент на ГПР, както и ГПР по Договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Сочи, че лихвата по кредита не е печалба, а цената на паричните средства, предоставени в заем, като включва разходите по отпускане и управление на кредита.

Твърди, че ищцата по своя инициатива се е обърнал а към дружеството за кредитиране, като параметрите по кредита били описани в предложението за кредит – Стандартен европейски формуляр. Поддържа, че процесният договор за кредит е съобразен с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 о т ЗПК. Заемодателят нямал задължението да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора нито да предвижда и допуска възможни и условни разходи. Поддържа, че ГПР по процесния договор е коректно изчислен, включени са всички разходи по Договора и по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че преди да сключи Договора за кредит, ищцата е знаела, както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Сочи, че представянето на обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността и не я замества.

Поради изложеното ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция не е акцесорен на Договора за паричен заем и не представлява договор за поръчителство. Посочва, че сключеният договор е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит. Поддържа, че действителността на издадената в полза на кредитора гаранция и Договора за предоставяне на гаранция не зависят от Договора за паричен заем. Уговореното възнаграждение представлявало насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита и било договорено в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Твърди се, че в Договора за предоставяне на гаранция било написано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител ищеца, по силата на който потребителят се задължил да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД посоченото в Договора възнаграждение, поради което всеки потребител би могъл да прецени икономическите последици за него от сключване на Договора.

Предвид изложеното ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за 3 отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу В. Г. Д. насрещни осъдителни искове за осъждане на ответницата В. Г. Д. да заплати на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 649,58 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № *****/09.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 51,97 лв. – незаплатена падежирала възнаградителна лихва за периода 03.03.2025 г. – 09.06.2025 г., както и евентуален насрещен осъдителен иск за осъждане на ответницата В. Г. Д. да заплати на ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 531,38 лв., представляваща неизплатена чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № *****/09.12.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В насрещната искова молба се излагат твърдения за наличие на валиден Договор за паричен заем № *****/09.12.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. Г. Д., по силата на който дружеството е предоставило на заемополучателя В. Г. Д. сумата в размер на 1000 лв., представляваща главница по кредита. Потребителят се задължил да върне сумата по кредита на 15 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 76,27 лв., с дата на първо плащане – 23.12.2024 г. и дата на последна вноска – 07.07.2025 г. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45,00 %, а размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлизал на 144,05 лв.

Общо дължимата сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлизала на 1144,05 лв. Твърди се, че заемополучателят не е изпълнил своевременно задължението си за заплащане на дължимите главница и възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Сочи се, че към датата на подаване на насрещната искова молба са налице непогасени задължения за главница в размер на 649,58 лв. и възнаградителна лихва в размер на 51,97 лв. за периода 03.03.2025 г. – 09.06.2025 г.

Предвид изложеното ищецът по насрещните искове „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли за уважаването им. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответницата В. Г. Д., с който оспорва насрещните искови претенции. Твърди, че процесният Договор за заем е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, като в случая се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора. Сочи, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума и когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се 4 нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационното отношение. Договорената годишна лихва в размер на 45,00 % надвишавала драстично трикратния размер на законната в нарушение на добрите нрави.

Твърди, че при сключване на Договора за заем не били спазени и нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поддържа, че в случая действителният размер на ГПР бил различен от посочения в Договора, с което се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 о т ЗПК, а потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите по кредита. Възразява за нищожност на клаузите от Договора за заем, в които се посочва размер на ГПР, като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. В настоящия случай не бил установен механизмът, по който е изчислен ГПР и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителната лихва са включени в него. Сочи, че нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на Договора за потребителски кредит – лихвен процент и ГПР, представляващи част от същественото съдържание на Договора, води до нищожност на заемното съглашение в неговата цялост. Счита, че в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, като кредиторът няма правно основание да претендира исковите суми. Твърди, че до момента на преустановяване на плащанията по договора, от страна на кредитора са надвземани неправомерно суми за възнаградителна лихва в размер на 51,97 лв. за периода 03.03.2025 г. – 09.06.2025 г.