Решение № 2439 от 04.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2439 гр. В., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110114073 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощник срещу ЗАД „А. Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „С.” № 16, иск за присъждане на сумата от 2424.13 лв., ппредставляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, заден капак, заден десен стоп, бленда светлоотразителна броня задна дясна, халка теглич, осветление табела ДК номер, теглич заден, под багажник, задна престилка, основа десен стоп, адна дясна колона, основа задна броня дясна, основа задна броня лява, основа дясна броня ПВЦ и светлоотразител ляв в задна броня на собствения на ищеца фирмен товарен автомобил, „Дачия Логан“, с рег. № В 2784 РХ, причинени от реализирано на 14.09.2022 г. пътно -транспортно произшествие в гр. В., настъпило по вина на водач на л. а. „ Шкода Октавия“ с рег. № СВ 7976 НТ, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищ ецът твърди, че на 14.09.2022 г. , около 18:25 ч., собственият му фирмен товарен автомобил, „Дачия Логан“, с рег. № В 2784 РХ, се е движел в дясната лента по бул. „Владислав Варненчик“, посока 1 центъра на града. Срещу Автогарата е спрял, поради задръстване и при престоя, е блъснат отзад от л. а. „Шкода Октавия “ с рег. № СВ 7976 НТ, управляван от П. В.. В резултат на удара по МПС рег. № В 2784 РХ са причинени материални щети. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Към момента на настъпване на произшествието МПС-то на виновния водач, с рег. № С В 7976 НТ, е с действаща застрахователна полица в ответното дружество, по застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от 23.07.2022 г. до 22.07.2023 г. На 15.09.2022 г. ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие. След предявена претенция от страна на собственика на увреденото МПС, е извършен оглед на автомобила, съставен е и опис на щетите. На ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 983.40 лв., недостатъчно за покрИ.е на щетите. След проведено проучване, е установено, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер на 4500.00 лв.

Ответникът – ЗАД „А. Б.”, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенцията.

Оспорва факта на настъпване на застрахователното събитие, по описания механизъм. Размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди намира за завишен, доколкото същото не е съобразено с вида и характера на уврежданията, средните пазарни цени. В евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, чрез водача на товарен автомобил „Дачия Логан“, с рег. № В 2784 РХ, като твърди, че към момента на произшествието водачът е извършил рязко спиране, което е причина за настъпване на ПТП-то. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщеното на л. 5 свидетелство за регистрация – част І, „Н.“ ЕООД е собственик на лек автомобил рег. No ****.

С протоколно определение от 28.02.2023 г., е обявено за безспорно и 2 ненуждаещо се от доказване между страните, че към 14.09.2022 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на л. а.

„Шкода Октавия“, с рег. No ***.

Приобщена към доказателствения материал по делото е и застрахователна полица No BG/01/122001770867 „Гражданска отговорност“, сключена между ЗАД „А. Б.“ и „Еуратек ауто“ ООД, по отношение на автомобил с рег. No ***, с период на валидност 23.07.2022 г. – 22.07.2023 г.

Съгласно двустранен протокол, приобщен на л. 6 от делото, на 14.06.2022 г., в гр. В., ул. „ Владислав Варненчик“, срещу Автогара, е осъществено ПТП. Участници са МПС с рег. № В 2784 РХ, управлявано от П.

В. и МПС с рег. № СВ 7976 НТ, управлявано от К. Ж.. Видно от съдържанието на документа, произшествието е настъпило при управление на л. а. с рег. № **** по бул. „Владислав Варненчик“ в посока движение център, в дясна лента, водачът спира, поради задръстване. В този момент е ударен отзад от л. а. с рег. № ***. Посочено е увреждане на заден капак, броня заден стоп и др. по автомобила на ищеца. Протоколът е подписан и от двамата участници в произшестието.

Видно от представения списък на щети, застрахователя е уведомен на 15.09.2022 г.

Безспорно между страните е, че от страна на застрахователя е изплатено обезщетение на ищеца, относно вредите, настъпили в резултат на процесното произшествие, чийто размер възлиза на 983.40 лв.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са изготвени заключения по съдебно – автотехнически експретизи, от ко ито се установява следното: механизма за настъпване на произшествието е пряк контакт между превозните средства, участници в произшествието, движещи се в една и съща посока, като предното превозно средство спира поради наличие на препятствие на неговата лента за движение, и е застигнато и ударено от движещото се зад него превозно средство; уврежданията по автомобила на ищеца са: броня облицовка задна, капак заден, стоп – блок комбинирани светлини заден десен; халка теглич заден; осветление табела ДК № заден тесен, теглич заден, под багажник, задна престилка, основа десен стоп, задна дясна колона, основа задна броня дясна, основа задна броня лява, 3 основа дясна броня РVС, светлоотразител ляв задна броня; въз основа на съпоставката между описания механизъм на произшествието, скицата, част от двустранни протокол за ПТП и установените увреждания, експретът заключава, че е налице причинно – следствена връзка между процесното произшествие и причинените вреди по МПС рег. № В 2784 РХ, като е възможно същите да са настъпили, в резултат от настъпилото ПТП; общата стойност на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени към датата на произшествието, и при средна цена на труда, предлагана в сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 3407.53 лв.; стойността на вредите по увредения автомобил, по средни пазарни цени и части от алтернативни доставчици, възлиза на 5121.41 лв.; към момента на огледа на автомобила – 01.02.2023 г., увредения автомобил не е ремонтиран ; общият размер на цената на посочените в експертиза, при съобразяване актуалния размер на инфлацията, възлиза на 1247.33 лв.; общата стойност на щетите, при съобразяване актуалния размер на инфлацията, възлиза на 3344.63 лв.; общата стойност на щетите, при ремонт с алтернативни части, възлиза на 3387.38 лв.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: : 1.) наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответникът - застраховател и причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за застраховка на МПС; 2.) деяние, осъществено от застрахованото лице; 3.) настъпване на твърдените вреди; 4.) причинно – следствена връзка между произшествието и настъпване твърдяните вреди; 5.) размерът на претенцията.

В тежест на ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на произшествието, а също и за размера на вредите.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото 4 доказателства, че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и деликвента е съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Установен по делото , също така, е факта на настъпване на застрахователно събитие на твърдЯ.та от ищеца дата – 14.09.2022 год., по описания механизъм. При формиране на тези изводи, решаващия състав съобрази наличието на двустранен протокол за ПТП, съдържащ подписа на деликвента, с което последния признава осъществяване на неизгодните за него факти и обстоятелства, в случая – осъществяване на произшествието, при посочените параметри и механизъм. Отразеното в протокола напълно кореспондира и с изводите на експертите по изготвената съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, а така също и с данните, изнесени от разпитания по делото свидетел. Свидетелските показания следва да се кредитират като обективни и непротиворечиви, логични и отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира. Същевременно, следва да бъде и съобразено и поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на застрахователно обезщетение съставлява признание относно възникване на всички предпоставки за това.

Като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП, са на ищеца причинени имуществени вреди. Изводът за наличие на причинно – следствена връзка между деянието на деликвента и претърпените вреди, се формира въз основа на представените писмени доказателства, експертното заключение, свидетелските показания, а така също и предприетите от застрахователя действия, след неговото уведомяване, а именно – извършеното плащане. В тази насока, съдът приема, че признаване правото на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение съставлява признание относно факта на осъществяване на ПТП, в резултат на което в имота на ищеца за за причинени щети, подробно описани в съставения от застрахователя опис на претенцията

Гореизложеното обосновава извода, че настъпилите увреждания по автомобила са причинени именно в резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.

В предвид липсата на възражения за наличие на някоя от визираните в 5 чл. 408 КЗ хипотези, следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение.

На следващо място, факта на образуване на преписка по щета, изготвяне на опис на увреденото имущество, съставляват действия касаещи заявяване изплащането на обезщетение от увреденото лице.

Горното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране отговорността на застрахователя.

Спорен в производството е и въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпЯ.та в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО.

В конкретната хипотеза, от страна на не са представени доказателства за извършен ремонт на лекия автомобил, включително в специализиран сервиз който да е обусловил извършване на разходи за поправка на вредите в по – голям размер. При липса на данни за влагане на оригинални части от страна на собственика, то следва да се приеме, че не следва да се присъжда стойността за такива. Съгласно заключението на вещото лице, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, след анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства, се установява, че средната пазарна стойност на разходите, необходими за поправка на увредения автомобил (труд, материали и резервни части), възлиза на 3407.53 лева. От тази стойност следва да бъде приспаднати изплатените от ответника 983.40 лв., т. е. дължимата от ответника сума възлиза на 2424.13 лева (3407.53 – 983.40).