Решение № 119 от 01.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000063 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260019 от 10.12.2020 г. по т.д. №126/2019 г. Окръжен съд Габрово е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на В. С. Б. и Г. Д.

М. сумата от 8000 лв. – обезщетение за претърпени от Д. Г. М., бивш жител на гр. Габрово, неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2015 г. до окончателното изплащане, като искът за горницата над уважения размер от 8000 лв. до размера на 35000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Присъдени са разноски.

Против това решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за причинени неимуществени вреди за сумата над 8000 лв. до 25000 лв. е постъпила въззивна жалба от В. С. Б. и Г. Д. М., чрез адв. Г.Н.. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено в противоречие с принципа за справедливост и утвърдената съдебна практика по отношение на размера на присъденото обезщетение.

Излага се, че с оглед характера и степента на засягане на телесния интегритет на пострадалия в резултат на процесното ПТП, периодите от време, необходими за неговото лечение и възстановяване, както и периодите, през които пострадалият е търпял различни по интензитет болки и страдания, 1 справедливото обезщетение възлиза на сумата в размер на 25000 лв. Наведени са подробни съображения в тази насока.

Отправено е искане първоинстанционното решение да се отмени в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 8000 лв. до 25000 лв., като неправилно, и ответникът по делото да бъде осъден да заплати на ищците сума в размер на още 17000 лв., над присъдените 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането и следващите се разноски за производствата пред първата и въззивната инстанция.

В срока за отговор насрещната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозирала становище, че жалбата е неоснователна, като присъденото обезщетение в полза на ищците напълно съответства на претърпените от пострадалото лице вреди. Отправено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира се присъждането на разноски.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Д. Г. М. твърди, че на 22.11.2015 г., около 22:00 часа, в гр. Габрово, Ю. А. А., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген, модел „Голф“, с рег. № ОВ 09****, поради движение с превишена и несъобразена скорост, загубил контрол над моторното превозно средство и самокатастрофирал, блъскайки крайпътно дърво. В резултат на настъпилия удар са пострадали ищецът и други пътници в автомобила.

Виновен за катастрофата е водачът на лекия автомобил Ю. А., който е осъден за посоченото деяние с влязла в сила Присъда по НОХД № 313/2019 г. на Районен съд Габрово. Вследствие на инцидента Д. М.. е получил следните увреждания: контузио капитис, комоцио церебри, вулнус лацероконтузум фации, екскориацио екстремитас суперио ет инфериор билатералис. Твърди се, че вследствие на увреждането на горен десен крайник ищецът бил приет 2 по спешност в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово, където престоял от 22.11.2015 г. до 25.11.2015 г. за извършване на медицински изследвания и лекарско наблюдение. Впоследствие на М. било предписано домашно лечение за периода от 22.11.2015 г. – 25.12.2015 г., за което бил издаден болничен лист. Посочените травми оказали неблагоприятно въздействие върху физическото и психическо здраве на ищеца, като вследствие на травмата на главата при него започнали да се проявяват различни болестни симптоми, определени като увреждане на централната нервна система. Посочва се, че към момента на депозиране на исковата молба ищецът е неподвижен, с парализа на тялото. Вследствие на ПТП на Д. М.. били нанесени и множество леки телесни увреждания в различни части на тялото и крайниците, извън посочените по-горе (натъртвания, охлузвания и отоци), които му причинили болки и страдания. Установени били усложнения и трудности при възстановяването му. Твърди се, че и към момента на депозиране на исковата молба, състоянието на ищеца продължава да се влошава, като на същия е необходимо денонощно наблюдение, тъй като изпитва изключителни трудности да се обслужва сам. Във връзка с причинените увреждания Д. М.. търпи физическа болка и чувства емоционален дискомфорт.

Твърди се, че по отношение на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ОВ 09**** е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество със срок на валидност от 05.12.2014 г. до 05.12.2015 г.

С оглед на изложените обстоятелства ищецът счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди би бил 200000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С Определение № 36/14.01.2020 г. по т.д. № 126/2019 г. по описа на Окръжен съд Габрово като ищци по делото, на мястото на починалия ищец Д.

Г. М., са конституирани законните му наследници В. С. Б. и Г. Д. М..

С писмена молба по делото така конституираните ищци са заявили, че поддържат предявения иск до размер на сумата от 35000 лв.

С отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва с няколко основни възражения: наведени са доводи за недопустимост на иска, поради неспазване на правилото на чл. 498, ал. 3 от КЗ; оспорват се твърденията, че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност; оспорва се размера на предявения иск; направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че пострадалият бил без поставен предпазен колан; оспорена е акцесорната претенция за лихва по отношение на нейния размер и на момента, от който се претендира присъждането ѝ.

3

С Определение № 300/24.06.2020 г. по т.д. № 126/2019 г. Габровският окръжен съд е допуснал изменение в размера на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата от 35000 лв.

С обжалваното решение решаващият състав е приел, че искът е доказан по основание, като за претърпените от Д. М.. болки и страдания ответното дружество следва да заплати на конституираните вместо него ищци сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2015 г. до окончателното изплащане. За разликата над уважения размер от 8000 лв. до 35000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Настъпването на ПТП на 22.11.2015 г. в гр. Габрово не е спорно между страните. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца Ю. А. А. са установени с влязла в сила на 18.10.2019 г.

Присъда № 239/07.05.2019 г. по НОХД № 313/2019 г. на Районен съд Габрово, потвърдена с Решение № 66/18.10.2019 г. по ВНОХД № 58/2019 г. на Окръжен съд Габрово.

Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: водачът Ю. А.

А., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген, модел „Голф“, с рег.

№ ОВ 09****, поради движение с превишена и несъобразена скорост, загубил контрол над моторното превозно средство и самокатастрофирал, блъскайки крайпътно дърво. След първоначалния удар, вследствие на създалия се при него въртящ момент, автомобилът се завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка и се ударил в телена ограда около имот, който се намирал вляво по отношение на първоначалната му посока на движение. След това продължил да се движи на северозапад, въртейки се в посока, обратна на часовниковата стрелка, до окончателното си установяване в северната лента за движение, на разстояние 29 м. от дървото, в което е реализиран първоначалния удар. Инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието, на пътен участък в рамките на населено място, с плавен ляв завой, с наклон на пускане от 4,5 % по посоката на движение на автомобила и страничен наклон от 5 %, при мокра пътна настилка. Пътното платно в посочения участък било без неравности, пропадания или пукнатини. Пред автомобила на А. нямало други МПС. Причината за ПТП е превишената и несъобразена с условията скорост, както и мокрото пътно платно, по причина на които била нарушена устойчивостта на автомобила, същият се поднесъл и се отклонил от посоката си на движение. В момента на удара Д. М.. се е намирал на задната седалка, зад водача на автомобила.

Не се спори също, че водачът е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, 4 валидна за периода 05.12.2014 г. – 05.12.2015 г.

За доизясняване на обстоятелствата около процесното ПТП като свидетел по делото е разпитан Ю. А. А.. От показанията му се установява, че след настъпване на удара пострадалият Д. М.., заедно с други двама от пътниците, изхвърчал извън автомобила. Свидетелят открил и тримата пътници един до друг, като Д. М.. бил в седнало положение. Водачът на автомобила не е забелязал преди инцидента дали пътниците са били с поставени предпазни колани. Не знае Д. М.. да е имал увреждания или здравословни проблеми преди инцидента.

С оглед установяване състоянието на пострадалия Д. М.. след инцидента и протеклото възстановяване впоследствие, като свидетели по делото са разпитани В. Б. К. и И. Н. К..

От показанията на свидетелката В. К. се установява, че след като разбрала за катастрофата, посетила Д. М.. в болницата. Лицето му било обезобразено. Имал амнезия и не си спомнял последните две години от живота си. Искал да вижда само майка си и свидетелката К., с която имали връзка повече от 2 години. Те били неотлъчно до него в болницата в продължение на 6 дни. По думите на свидетелката Д. М.. бил изписан от лечебното заведение преждевременно, а не защото бил излекуван.

Следващите две седмици не можел да става, боляла го главата, били му необходими 2-3 минути след като се изправи, за да може да тръгне напред.

Изпитвал болки и в крака, не можел да ходи до магазина, трудно се хранел.

След инцидента спрял да спортува. Не успял да завърши шофьорския курс, който започнал преди това. Не успял да започне и работа. Трудно успял да се съвземе. В рамките на две седмици не можел да стане от леглото, поне месец не излизал от вкъщи и не се срещал с хора. Около година след инцидента, когато се возел в автомобил, правел инстинктивни движения да се предпази, въпреки че не си спомнял катастрофата. При възстановяването си Д. М.. имал огромна нужда от помощ – правели му превръзки, вземал успокоителни, не можел да направи нищо сам. Впоследствие така и не си възвърнал паметта.

Според информацията, с която разполага свидетелката, непосредствено след инцидента Д. М.. е намерен в безсъзнание на около 30 метра от автомобила.

След инцидента свидетелката и Д. М.. поддържали връзка, като се чували по5 често след като му поставили диагноза левкемия. Майката на Д. споделила на свидетелката К., че по мнение на лекар от Плевен, левкемията е отключена вследствие на стрес от някаква травма, най-вероятно от процесното ПТП.