Решение № 13 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000503511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.250 и сл.ГПК.

С Решение № 3766 от 16.06.2025 г. постановено по гр.д. № 12999/2021г. по описа на СГС, ГО, 3 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, като СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на Л. М. Д. и М. А. Д., сумата от общо 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, в размер на средната пазарна цена за наема за имота за периода 21.10.2016г. до 21.10.2021г., който е бил определен като обезщетение, но непредаден на ищцовата страна, след извършено отчуждаване на техния собствен наследствен имот със Заповед РД-40781/09.07.1985г. Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати на адв.В. В., САК, адв. възнаграждение в размер 5 050 лв., на основание чл. 38 ЗА.

С допълнително решение № 7167/26.11.2025г. постановено по реда на чл.250 ГПК , без уважение е оставена молба вх.№ 81900 от 04.07.2025 г. на адв.В., за допълване на постановеното решение № 3766 от 16.06.2025г., чрез присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

В срока по чл.250 ал.2 ГПК срещу допълнителното решение депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци Л. М. Д. и М. А. Д. оспорват единствено допълнителното решение по чл.250 ГПК, като молят да им бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ. Уточняват, че с молба от 05.03.2024г. са направили 1 искане за изменение на предявените искове съобразно приетото заключение на ВЛ, като уваженият иск е бил заявен ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане. В о.с.з. на 11.03.2024г. са поддържали тази молба.

Съгласно указания от о.с.з. от 11.03.2024г. с молба вх.№ 30903 от 18.03.2025г. уточнили предявеният иск като изрично заявили и искането си за присъждане на лихва от дата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане. С молба от 14. 04. 2025г. още веднъж заявили претенцията си за присъждане на следващото се обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното и изплащане. Ето защо е изпълнена хипотезата на чл. 250 ГПК и съдът е следвало да се произнесе с допълнително решение като уважи искането им за присъждане на законна лихва върху вече присъдената главница за периода от завеждане на ИМ до окончателното и изплащане. В конкретния случай съдът е изменил размера на главния иск и не е бил десезиран от произнасяне по акцесорната претенция нито с оттеглянето й, нито с отказ от нея. Напротив - същата е последователно поддържана. Съгласно трайната съдебна практика това искане следва да бъде направено до края на съдебното дирене, каквото е уточнено многократно. Освен това искането за присъждане на лихви има акцесорен характер спрямо главния дълг, но представлява отделен иск. Искането за законна лихва не може да се засегне от изменението на размера на иска за главницата, защото това изменение касае само главния иск, а размера на законната лихва е законно установен. Претендират разноски.

Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че с Определение № 8302/28.2025г. първоинстанционният съд е допуснал увеличение на предявения иск, като същият се счита предявен общо за сумата 55 000 лв. Определението не е обжалвано от ищците. Правилно съдът е оставил без уважение молбата на ищците с искане за допълване на съдебното решение, тъй като не е налице непълнота на Решение № 3766/16.06.2025г. При постановено решение по спорното материално право, въведено от ищеца, е постановено решение по целия предмет на делото, дори да липсва произнасяне по възраженията на ответника, включително и правопогасителни такива. Да се приеме обратното би означавало да се допусне възможност по реда на допълването на решението да се достигне до резултат, различен от този по вече постановено решение, тоест да се отхвърли частично или изцяло иска, който вече е уважен от същия съдебен състав. Допълването на съдебното решение по реда на чл.250 ГПК е способ за неговото поправяне, който се предприема, когато не се съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, рамките на който е очертан от ищеца. Допълнителното решение е по част от предмета на делото, по което до този момент не е имало произнасяне, а такова се е дължало. При произнасяне на съда по цялото искането на ищеца, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет и не е възможно да се постанови допълнително решение. Това е така, защото предмета на делото, въведен от ищеца, е изчерпан от съда с вече постановеното решение и допълнителното решение няма предмет.

Претендира разноски.

Настоящата съдебна инстанция намира, че молбата за допълване на 2 постановеното решение е процесуално допустима и основателна по следните съображения:

Вярно е, че в исковата молба не е изрично въведено искането върху претендираната главница, да се присъди и законна лихва, считано от датата на ИМ.

Това е направено в хода на производството с молба от 05.03.2024г. /л.155/, след увеличение на размера на главницата, предвид заключението по депозираната ССЕ.

В о.с.з. на 11.03.2024г. ищците са поддържали тази молба. Съгласно указания от о.с.з. от 11.03.2024г. с молба вх.№ 30903 от 18.03.2025г. уточнили предявеният иск като изрично заявили и искането си за присъждане на лихва от дата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане. С молба от 14. 04. 2025г. още веднъж заявили претенцията си за присъждане на следващото се обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното и изплащане.

Последователна е практиката на касационна инстанция, по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК / и съгласно ТР № 1/04.01.2001 г., при действието на ГПК отм./, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, не представлява самостоятелен иск и по това искане съдът не дължи нарочен отхвърлителен диспозитив, когато отхвърля иска за главницата, върху която се претендира законната лихва / в този смисъл решения по гр.д. № 760/2019 г. ІІІ г.о., гр.д. № 1298/2020 г. на І г.о., т.д. № 1556/2020 г. на І т.о., т.д. № 1897/2013 г. на І т.о. на ВКС др. /.

Според настоящия състав, не съществува процесуална пречка искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /законна последица от уважаване на предявен осъдителен иск/, да бъде надлежно въведено до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, разглеждащ спора и то без да се спазват изискванията на чл.214 ГПК за изменение на иска, доколкото това не е отделен иск, а законна последица от уважаване на иска. В този смисъл и тъй като в решението на СГС, с което е уважен предявения иск за обезщетение по ЗЗД, липсва произнасяне по своевременно и надлежно направеното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба, основанията за допълване на решението са налице, а искането по чл. 250 ГПК се явява основателно. Върху посочената по-горе главница в диспозитива на решението следва да бъде присъдена законната лихва от датата на ИМ – 27.10.2021г./така и решение № 125 ОТ 27.06.2017 Г. ПО Т. Д. № 2542/2016 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/ Водим от гореизложеното и на основание чл.250 ал.3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ допълнително решение № 7167/26.11.2025г. постановено по реда на чл.250 ГПК, с което без уважение е оставена молба вх.№ 81900 от 04.07.2025 г. на адв.В., за допълване на постановеното решение № 3766 от 16.06.2025г., чрез присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

ДОПЪЛВА Решение № 3766 от 16.06.2025г. постановено по гр.д. № 12999/2021г. по описа на СГС, ГО, 3 състав, като след думите: осъжда СО да заплати на Л. М. Д. и М. А. Д. сумата от общо 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди пропуснати ползи, в размер на средната пазарна цена за наема за имота за периода 21.10.2016г. до 21.10.2021г., СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ: ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021г. до окончателното й изплащане.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000503511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.250 и сл.ГПК.

С Решение № 3766 от 16.06.2025 г. постановено по гр.д. № 12999/2021г. по описа на СГС, ГО, 3 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, като СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на Л. М. Д. и М. А. Д., сумата от общо 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, в размер на средната пазарна цена за наема за имота за периода 21.10.2016г. до 21.10.2021г., който е бил определен като обезщетение, но непредаден на ищцовата страна, след извършено отчуждаване на техния собствен наследствен имот със Заповед РД-40781/09.07.1985г. Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати на адв.В. В., САК, адв. възнаграждение в размер 5 050 лв., на основание чл. 38 ЗА.

С допълнително решение № 7167/26.11.2025г. постановено по реда на чл.250 ГПК , без уважение е оставена молба вх.№ 81900 от 04.07.2025 г. на адв.В., за допълване на постановеното решение № 3766 от 16.06.2025г., чрез присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.10.2021 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

В срока по чл.250 ал.2 ГПК срещу допълнителното решение депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци Л. М. Д. и М. А. Д. оспорват единствено допълнителното решение по чл.250 ГПК, като молят да им бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ. Уточняват, че с молба от 05.03.2024г. са направили 1 искане за изменение на предявените искове съобразно приетото заключение на ВЛ, като уваженият иск е бил заявен ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане. В о.с.з. на 11.03.2024г. са поддържали тази молба.

Съгласно указания от о.с.з. от 11.03.2024г. с молба вх.№ 30903 от 18.03.2025г. уточнили предявеният иск като изрично заявили и искането си за присъждане на лихва от дата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане. С молба от 14. 04. 2025г. още веднъж заявили претенцията си за присъждане на следващото се обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното и изплащане. Ето защо е изпълнена хипотезата на чл. 250 ГПК и съдът е следвало да се произнесе с допълнително решение като уважи искането им за присъждане на законна лихва върху вече присъдената главница за периода от завеждане на ИМ до окончателното и изплащане. В конкретния случай съдът е изменил размера на главния иск и не е бил десезиран от произнасяне по акцесорната претенция нито с оттеглянето й, нито с отказ от нея. Напротив - същата е последователно поддържана. Съгласно трайната съдебна практика това искане следва да бъде направено до края на съдебното дирене, каквото е уточнено многократно. Освен това искането за присъждане на лихви има акцесорен характер спрямо главния дълг, но представлява отделен иск. Искането за законна лихва не може да се засегне от изменението на размера на иска за главницата, защото това изменение касае само главния иск, а размера на законната лихва е законно установен. Претендират разноски.