Протокол № 947 от 13.05.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 947 гр. П., 13.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104256 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Ищецът ЗЕАД „Б. В.И.Г.“ ЕАД - редовно призован чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. Е. Т. от АК-П. - надлежно упълномощена с ИМ.

Ответникът АПИ чрез ОПУ – П. - редовно призован чрез процесуалния си представител, се представлява от юрк. С. Ч. - надлежно упълномощена, предоставя пълномощно по делото от днес.

Третото лице помагач „А.“ ЕАД – редовно призовано, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 13280/08.05.2026 г. от юрк. К. С., пълномощник на третото лице помагач, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Не се противопоставят да се разпита свидетеля, в случай, че се яви в о.с.з. С оглед неизготвената САТЕ молят делото да се отложи за друга дата и да се предостави възможност на вещото лице да депозира заключението си, а ако се даде ход по същество да се предостави срок за депозиране на писмени бележки.

Вещото лице В. Д. Ф. – редовно призован, се явява лично.

Свидетелят К. Р. М. – нередовно призован, не се явява. Призовката е върната с отбелязване, че лицето е напуснало адреса и не живее повече от три години на същия.

АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

1

ЮРК. Ч.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Т.: Поддържам исковата молба. Оспорвам ОИМ. Няма да сочим други доказателства освен направените.

ЮРК. Ч.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 25.05.2025 година при управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. № *****, в тъмната част на денонощието, по АМ Т., посока С.- Б., в участъка на 79 км., К. Р. М. е преминал през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, вследствие на което са се спукали двете десни гуми на автомобила и са се увредили джантите им. Водачът е съобщил на тел. 112 за произшествието. Същото е посетено от служители на „Пътна полиция“ - П., които са го изпробвали за алкохол, извършили проверка за неговата правоспособност и след като са установили, че водачът няма нарушения са го насочили към ОД МВР- П. за снабдяване с документ за претърпяното ПТП.

Твърди се, че поради увредата и на двете десни гуми, автомобилът не е могъл да продължи движението си на собствен ход, което е наложило К. Р. М. да извика „Пътна помощ“, която да превози него и автомобила до дома му в гр. П..

Твърди се, че при настъпване на произшествието л. а. „Мерцедес“, с рег.

№ ***** е бил застрахован с имуществена застраховка „Каско Стандарт” в ЗЕАД „Б. В.И.Г.“ ЕАД, сключена със ЗП № 4704241200004117, с валидност от 25.06.2024 г. до 24.06.2025 година. Предвид настъпилото застрахователно събитие, на 28.05.2025 година в ищцовото дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по автомобила.

При извършения оглед е установено увреждане на двете десни гуми и 2 джанти на автомобила до степен, налагаща подмяната им с нови.

Твърди се, че според експертното заключение на ищцовото дружество справедливото обезщетение за настъпилите щети по застрахования автомобил възлизало на 552.00 лева, от които 408.20 лева за двете увредени джанти, 139.00 лева за двете увредени гуми, съобразно остатъчната им стойност от 50 % и 4.80 лева за труд за демонтаж и монтаж на джантите и гумите.

Въз основа на оценката и представената от застрахованото лице фактура за направени разходи от 280 лева за репатриране на автомобила от местопроизшествието до дома му в гр. П., ищцовото дружество решило да бъде платено обезщетение от 832.00 лева.

Твърди се, че на 18.06.2025 година, ЗЕАД „Б. В.И.Г.“ ЕАД наредило по банковата сметка на собственика на застрахования автомобил К. Р. М. определеното обезщетение от 832.00 лева.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Македония“ № 3 да заплати на ЗЕАД „Б. В.И.Г.” ЕАД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. П. № 5, представлявано от П. Ш. и И. Г., сумата от 832.00 лева - главница, заедно със законната лихва върху нея от датата на съдебното предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.

Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника, с който се изразява становище, че искът е неоснователен.

Твърди се, че не е установен по безспорен начин механизмът на осъществяване на пътно произшествие на 25.05.2025 г., в тъмната част на денонощието, при движение по АМ „Т.“, посока гр. С. – гр. Б., в района на 79 км. Не е установена скоростта, с която се е движил шофьора, големината на необезопасената и необозначена неравност на пътното платно на пътното платно /ако е имало такава/? Не се установяват по безспорен начин нито обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, метеорологичната обстановка, нито факта, че твърдяните щети на МПС са именно в резултат на преминаването му през „необезопасена и необозначена неравност на пътното платно“. Нямало данни за размерите на твърдяната „неравност“ по дължина, широчина и дълбочина, /ако е имало такава/. Не ставало ясно с каква скорост 3 се е движил автомобила, тъй като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Излага се, че не е установена причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие, декларираните от водача имуществени вреди по автомобила и връзката им със състоянието на пътното платно. При условие, че въпросното ПТП е станало в тъмната част на денонощието, водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***** е следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скоростта на движение на съответния пътен участък, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/. Тоест именно неспазването на правилата за движение са довели до настъпилото ПТП, от което са и щетите по автомобила. Инвокира се възражение за съпричиняване от страна на шофьора за реализиране на процесното ПТП по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Сочи се съдебна практика. Твърди се, че няма доказателства за противоправно поведение на АПИ, ОПУ - П., изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП от ДР на ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републиканския път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила.Следователно, в случая не е налице пряка причинноследствена връзка между състоянието на републиканския път и вредоносния резултат. Нещо повече - не е налице бездействие на АПИ. Други директни въздействия се явяват пряка причина за настъпване на ПТП. Механизъм на ПТП е недоказан, тъй като служител на ОДМВР - П. не е присъствал на самото ПТП, а е посетил пътно - транспортното произшествие след инцидента.

В случай, че съдът уважи предявения иск да се вземело предвид, че поддържането на процесния участък - Автомагистрала Т., км. 79, в посока гр.

С. – гр. Б. е възложено с договор за възлагане на обществена поръчка № РД37-76 от 01.10.2024 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” и „А.” ЕАД. Съгласно договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши видовете дейности и работи, посочени в чл. 1, в т. ч. текущ ремонт, текущо поддържане, превантивно поддържане, ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации и др., на А.те, вкл. на АМ ”Т.”, на територията на Област П. където попада и процесния участък Автомагистрала Т., км. 79, в посока гр. Б.. Претендират се разноски. Правят се 4 доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от третото лице помагач „А.“ ЕАД, с който на първо място считат, че предявеният иск от ЗЕАД „Б. В.И.Г.“ е допустим, но неоснователен. Липсват доказателства, които по безспорен начин да установят, че събитието е настъпило на цитираното в исковата молба място. Поддържат направените от ответника АПИ възражения в отговора на исковата молба в частта относно неоснователността на предявения иск.

Оспорват се изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че са причина за уврежданията. Оспорва се механизмът на ПТП. Оспорва се мястото на настъпване на произшествието, както и вида и размера на претендираните вреди, както и че те са в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Поддържа се, че водачът с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП-то като не се е съобразил с чл.20,ал.2 от ЗДвП. Не ставало ясно от исковата молба къде се е намирала неравността на пътното платно и как е била възприета от водача, внезапно ли е възприето от водача, как водача го е възприел, какви действия е предприел водачът,пред автомобила имало ли е други МПС, в района имало ли е аварирало МПС и т.н.?.

Не ставало ясно и с каква скорост се е движил водачът на ППС липсват доказателства в тази насока. Прави се възражение за съпричиняване.

Доколкото от ищеца се твърди, че увреждането е настъпило в резултат на състоянието на АМ „Т.“, за поддържането на която отговаря АПИ, съответно че е налице нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност, неотстраняване и необозначаване на препятствие/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя обаче е необходимо повреждането на имуществото да е станало в резултат на противоправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито действия отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето лице, за което ответникът не носи отговорност. Случайно събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или се дължи на непреодолима сила. Същото изключва отговорността за вреди, освен ако вредоносният резултат не е предхождан от виновно или противоправно поведение на делинквента /Решение № 204 от 5

10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК/.

Настъпилото събитие и щетата по имуществото не се дължи на противоправно поведение на ответника. Касае се до внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване или обозначаване е било обективно невъзможно в рамките на изминалото време между възникването на препятствието и настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Самото възникване на препятствието не се дължи на противоправно действие или бездействие на стопанина на пътя, а е резултат от случайно събитие, което не е могло да бъде предвидено. Моли се предявения иск да бъде отхвърлен.

ПРЕДЯВЕН Е ОСЪДИТЕЛЕН ИСК с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 от КЗ.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ е на ищцовата страна, а по отношение на възражението за съпричиняване направено с ОИМ, същото подлежи на доказване от ответника.

АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

ЮРК. Ч.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по делото.

В.Л. Ф.: Госпожо съдия, без показанията на ответника ще ми е трудно да изготвя заключението си. Трябва ми евентуална скорост на движение, пътна летна и т. н.

АДВ. Т.: Госпожо съдия, аз ще направя няколко доказателствени искания. В заявлението, с което е направено искане от свидетеля да му се заплати обезщетение има посочен телефонен номер, а именно **********. Ще ви моля св. М. да бъде призован на този телефонен номер, както и да се направи справка за актуални трудови договори и лицето да бъде призовано и по месторабота.