Определение № 674 от 28.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Варна, 25.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000502 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 20681/14.08.2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, подадена от адв. П. К. от САК- процесуален представител на ищеца И. А. А., срещу определение № 987/24.07.2024 г., постановено по т. д. № 1014/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя с правно основание чл.

248, ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по същото дело решение № 227/17.05.2024 г. в частта за разноските.

Основното възражение на жалбоподателя срещу правилността на обжалвания съдебен акт по чл. 248 ГПК е, че решение на СЕС по дело C – 438/2022г. от 25.01.2024 г., е неприложимо в случай, че се предоставя адвокатска помощ по реда на чл. 38 ЗА. В този смисъл адвоката, съгласил се да поеме ангажимент за осъществяване на безплатна правна помощ, намира, че следва да се съобразят размерите посочени, в подзаконовия нормативен акт, уреждащ минималните прагове на дължимото адвокатско възнаграждениеНаредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, с позоваване на практика на ВКС. Искането към въззивния съд е за отмяна на определение и присъждане още 6 840 лв., с оглед минималния размер на адвокатско възнаграждение определени по чл. 7, ал. 2 1 т. 5 от Наредба № 1/2004 г.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД.

Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване, от активно легитимиран правен субект, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно администрирана от първоинснанционния съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първата инстанция по т. д. № 1014/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд има за предмет частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000лв. от общо 200 000лв., който е уважен изцяло. Предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца и наличието на предпоставките по чл.

38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗА, в полза на адв. П. К. е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита в размер на 4 500лв. В обжалваното определение произнеслият се съд е посочил, че визираните в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждение, но те не са задължителни за съда. Посочено е, че правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Позовавайки се на последното, съдът е определил размер на адвокатско възнаграждение под минимума, посочен в Наредбата.

Безспорно е в настоящото производство, че адв. П. К. е осъществила правна помощ и процесуално представителство по делото, и е поискала с молба с вх. № 10123/18.04.2024 г., присъждане на адвокатско възнаграждение определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки (чл. 633 ГПК), е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. (както и много други), в 2 което се отчита несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изразено е становището, че посочените в НМРАВ размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждение в НЗПП на адвокатските възнаграждения, могат да служат за ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, но техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга, която трябва да е справедлива и обоснована, съобразно: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В тази връзка, соченото в частната жалба противоречие с практиката на касационната инстанция е обосновано с неактуална практика на ВКС.

Съобразявайки изложените критерии– предмета и сложността на делото, материалния интерес, въведен с частичния иск, вида на осъществените от пълномощника процесуални действия, извършени с писмени молби, без фактическо явяване в съдебно заседание (в едното от заседанията се е явил друг адвокат, за положения адвокатски труд на който адв. К. не може да получи възнаграждение), разглеждането на делото в две открити съдебни заседания, съставът на въззивния съд намира, че определеният и присъден размер на адвокатско възнаграждение за предоставена услуга по реда на чл.

38, ал. 2 ЗА е справедлив и законосъобразен. Спорът не се характеризира с особености, които да го отличават спрямо типичните случаи на искове по чл.

432, ал. 1 КЗ. Също така, при определяне на адекватния размер на адвокатско възнаграждение се съобразяват и обстоятелствата, че процесуалният представител на ищеца е с професионална компетентност и рутина в резултат на осъществено процесуално представителство по множество дела с подобни 3 кузаси.

Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновават извод за липса на основание за определяне на по- висок размер на адвокатско възнаграждение от присъденото от окръжния съд в размер на 4 500 лв.,на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за осъщественото от адв. П. К. процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното производство.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 987/24.07.2024 г., постановено по т. д. № 1014/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4