Решение № 89 от 18.03.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500544 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №114/25.06.2020г., постановено по Гр.д. №1453/2019г. по описа на РС – Горна Оряховица, е осъдено ЗАД „А“ с ЕИК ***, да заплати на С. А. И., с ЕГН **********, с адрес: село Ц, общ.С, ул.“С“ №12, сумата от 3 175,50лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №17/030/040/500445 от 02.08.2017г., със срок на застраховката: от 03.08.2017г. до 02.08.2018г., допълнена с полица №17/030/040/500445/01 по отношение промяна в рег. номер на автомобила от № №209814 на ***, за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ф“, произведен през 2014 година, цвят сив, мощност 1** к.с., обем на двигателя 1968 куб. см., с рама: WVGZZZNZFW574710, собственост на С. А. И., за застрахователно събитие, настъпило на 18/19.03.2018г. в град А, Н – кражба на МПС, по образувана щета №0300 – 18 – 217 – 500025/20.03.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на ИМ – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане.

Със същото първоинстанционно съдебно решение е отхвърлен иска с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ, предявен от С. А. И., против ЗАД „А“ гр.С, с ЕИК ***, за разликата от уважения размер от 3175,50лв. до пълния предявен размер от 20 000лв., частично от 22207,50лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на ИМ – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен в тази 1 негова част, осъдено е ЗАД „А“ да заплати на С. А. И. сумата от 202,40лв., представляваща направените по делото разноски за платена ДТ, за възнаграждение на вещи лица и депозит за свидетел, съразмерно на уважената част от иска, както и е осъден С. А. И. да заплати на ЗАД „А“ сума в размер на 1213,80лв., представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, за възнаграждение на вещо лице и депозит за свидетел, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.2*** ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото С. А. И., чрез пълномощника му адв.М. П. от ВТАК, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за разликата над уважения размер от 3175,50лв. до пълния предявен размер от 20 000лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на предявяване на ИМ – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен, и с която е осъден С. А. И. да заплати разноски на ответното дружество. Релевирани са оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Развити са доводи за неправилност на извода на първоинстанционният съд, че разпоредбата на чл.395 ал.4 изр.2 от КЗ е напълно аналогична на чл.207 ал.2 изр.2 от КЗ /отм./, поради което, както при действието на отменения КЗ, така и при действието на сега действащия КЗ, оставянето на малкия талон на МПС в купето на застрахования автомобил обуславяло намаляване на дължимото застрахователно обезщетение за кражба на автомобила. Посочено е , че така цитираната разпоредба на чл.395 ал.4 изр.2 от сега действащия КЗ, която намира приложение в случая, вече съдържа изискване за пряка причинно – следствена връзка между неизпълненото задължение на застрахования и настъпилото застрахователно събитие, за да бъде допуснато намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, а по делото такава връзка не е установена. Навежда, че процесният договор за имуществено застраховане е сключен по време на действащия КЗ, съответно застрахователното събитие е настъпило по време на това действие, като разпоредбите на чл.207 от КЗ /отм./ и чл.395 от КЗ, регламентиращи изключване или ограничаване отговорността на застрахователя при неизпълнение задълженията на застрахования по предотвратяване и ограничаване на вредите са сходни, но е налице и съществена отлика. Посочва, че нормата на чл.395 ал.5 от КЗ, изрично предвиждаща, че независимо от ал.4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал.1 и 2 не е в причинно – следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата, няма аналог в отменения КЗ, императивна е и изрично изисква наличие и установяване на причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, както по повод отказ на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, така и по отношение на възможността за намаляване на същото. Излага, че в настоящия случай по делото не е установено, че намиращата се в процесното МПС част II от свидетелство за 2 регистрация е в пряка причинно – следствена връзка със застрахователното събитие или е осуетило възможност за откриване на отнетото МПС от органите за движение по пътищата, поради което оставеният талон не представлява неизпълнение на задълженията на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже или редуцира, както в случая, плащането на застрахователното обезщетение, при това наполовина, предвид което претенцията на ищеца за пълно заплащане на застрахователно обезщетение в претендираният с ИМ размер от 20 000лв. следва да бъде уважена изцяло. Релевира оплакване, че в пълно противоречие на материалния закон е извършеното от първоинстанционният съд приспадане от вече намалената с 50% дължима сума за обезщетение със стойността на предходна щета, заплатена от застрахователя, като се позовава на нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 от ЗЗД на клаузата по т.99 т.1 изр.2 от ОУ към застрахователния договор, според която от размера на дължимото застрахователно обезщетение се приспада: размерът на изплатените застрахователни обезщетения, за които не е направено дозастраховането по т.**.12 от ОУ. Излага, че след като се изпълнят нормативните изисквания, касателно предпоставките и начина за определяне на изискуемото при реализиране на застрахователно събитие обезщетение, дължимата от ответника стойност на последното се равнява на 30 992,35лв. и тъй като вече са му преведени 9 348,85лв., обезщетението е в размер на 21 643,50лв., които напълно кореспондират на търсените от ищеца 20 000лв. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи иска по чл.405 ал.1 КЗ за застрахователно обезщетение до пълният му предявен размер от 20 000лв. за имуществени вреди, дължимо на основание Договор №17-0300/040/5000445 от 02.08.2017г. за полица „Каско“ на лек автомобил с марка „Ф“, модел „Т“ с ДКН ***, като вредите са настъпили поради противозаконно отнемане на застрахованото МПС, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за забава върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото ЗАД „А“ АД гр.С, чрез пълномощника му адв.Н. Б. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и обосновано, по съображения, изложени в отговора. Оспорва оплакването в жалбата, че съдът бил приложил неправилно разпоредбата на чл.395 ал.1 от КЗ. Оспорва твърдението в жалбата, че оставянето на част II от талона на автомобила не било свързано с престъплението и не е улеснило извършителя, с довод, че правилно е обратното, както се приема в съдебната практика. Излага, че намирането на въпросния документ след проникване в автомобила мотивира извършителя да премине от намерение за противозаконно отнемане на МПС към кражба на същото, с твърдение, че причинната връзка е очевидна. Позовава се на практика на ВКС, установена с решение №79/29.06.2012г., ВКС, т.о., второ отделение по гр.д.№802/2011г., възприета с атакуваното 3 първоинстанционно решение в обжалваната му част,обосноваваща защо следва да се понесе намаляването на размера на застрахователното обезщетение при установено нарушение на задълженията на застрахования. Оспорва като неправилно и необосновано твърдението в жалбата, че при определяне на размера на обезщетението съдът е изчислил погрешно същото, като е приспаднал ***43,65лв., изплатени по друга щета, без да е последвало дозастраховане. Посочва, че приспадането е в изпълнение на изискванията по ОУ за този вид застраховка обезщетението да не надвишава застрахователната сума /т.35 и т.102 от ОУ/, с довод, че става въпрос за т.н. лимит на отговорност на застрахователя, при установено по делото, че след изплащане на обезщетението в размер на ***43,65лв. по същата застрахователна полица, ищецът не е извършил дозастраховане, свързано с това изплащане.

Претендира направените съдебни разноски във въззивното производство.

В СЗ въззивникът С. А. И., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В СЗ въззиваемата страна ЗАД „А“ АД гр.С, представлявано от адв.Н. Б. от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено като правилно и обосновано по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба и доразвити в представена писмена защита. Навежда,че оставянето на част или целия талон в МПС се счита за съпричиняване, за действие, което до голяма степен създава условия за извършване на кражбата на лекия автомобил, в който смисъл е съдебната практика. Претендира направените съдебни разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна и доказана, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил 4 предявен от С. А. И. против ЗАД „А“ гр. С осъдителен иск с правно основание чл.405 ал.1 вр. чл.386 ал.2 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка „Каско“ на МПС №17-0300/040/5000445 по щета №0300-18-217500025, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 31.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът е подписал застрахователна полица №17-0300/040/5000445 от 02.08.2017г. с ответното ЗАД „А“ за лек автомобил „Ф Т“, произведен през 2014г., цвят сив, мощност 1** к.с., обем на двигателя 1968 куб. см. с рама WVGZZZNZFW57471- - Пълно Каско за обща застрахователна сума от 37 500лв. с период на застраховката: от 03.08.2017г. до 02.08.2018г., като застраховката е сключена чрез застрахователен посредник „Автофлаш“ ООД гр.В.Търново. Твърди се, че на 08.08.2017г. е извършена промяна в застрахователната полица, поради промяна в рег.№ на процесното МПС от NN209814 на ***. Сочи се, че превозното средство за периода 03.08.2017г. до 27.04.2018г. е било собственост на ищеца С.