Решение № 150 от 03.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Андрей Обретенов Червеняков (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20212100600882 по описа за 2021 година установи:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения И. М. М. с ЕГН **********, чрез неговия защитник – адвокат Петър Димитров от БАК, против Определение № 620 от 23.07.2021 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 3129/2021 г. по описа на същият съд.

С обжалваният съдебен акт, на осъдения И. М. М. с ЕГН ********** е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода по НОХД № № 5909/2017 г., 4804/2018 г., 5821/2018г., 33/2020 г. и 2948/2021 г. – всички по описа на Районен съд – Бургас, по НОХД № 616/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър и по НОХД № 689/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Със същото определение, на основание чл. 24 от НК, първостепенният съд е увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода” с още шест месеца „лишаване от свобода” и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС определил така определеното и увеличено общо наказание от пет години и шест месеца „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

1

Със същото определение, първоинстанционният съде е приспаднал от определеното и увеличено общо наказание времето, през което жалбоподателят М. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в съвкупността присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или е бил задържан по ЗМВР, респ. НПК, по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.

С атакуваното определение, на основание чл. 23, ал.3 от НК районният съд присъединил към определеното и увеличено общо наказание изцяло наказанието „глоба“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, наложено на осъдения М. по НОХД № 689/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Недоволен от постановеният съдебен акт, осъденият И.М. го обжалва като незаконосъобразен в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК. В жалбата се твърди, че липсват основания за увеличаване размера на определеното общо наказание, тъй като жалбоподателят в момента изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора и показвал добро поведение. Осъденият смята, че общото наказание от пет години „лишаване от свобода“ е достатъчно тежко, за да постигне възпитателния си и корекционен ефект и без да бъде завишавано. Моли за изменение на първоинстанционното определение чрез отмяната му в обжалваната част.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилно и законосъобразно решението на първостепенният съд да увеличи с шест месеца определеното на осъдения общо наказание и твърди, че предвид множеството престъпни деяния, за които жалбоподателят е бил осъждан, приложението на чл. 24 от НК е единствената възможност за постигане на генералната и лична превенция, визирана в чл. 36 от НК. Поради тези съображения предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява и поддържа жалбата. Защитникът му моли обжалваното съдебно определение да бъде отменено в атакуваната му част, като се аргументира с доводите, изложени във въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че И. М. М. с ЕГН ********** е съден както следва:

- С Присъда № 8/10.01.2018 г. по НОХД № 5909/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, като му е наложено наказание „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лева. Деянието е 2 извършено на 01.08.2017 г., а присъдата е влязла в сила на 27.04.2018 г.;

- Със Споразумение № 507/25.10.2018 г. по НОХД № 4804/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от единадесет месеца при първоначален „строг“ режим. Престъплението е извършено в периода от 19.11.2017 г. до 02.03.2018 г., а присъдата е влязла в сила на 25.10.2018 г.;

- Със Споразумение по НОХД № 5821/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок шест месеца при първоначален „строг“ режим. Престъплението е извършено на 20.12.2017 г., а присъдата е влязла в сила на 28.12.2018 г.;

- С Присъда № 15/21.02.2019 г. по НОХД № 616/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър, жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален „строг“ режим. Деянието е извършено на 22.07.2016 г., а присъдата е влязла в сила на 19.06.2019 г.;

- С Присъда № 75/09.06.2020 г. по НОХД № 33/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален „строг“ режим. Престъплението е извършено на 21.09.2016 г., а присъдата е влязла в сила на 25.06.2020 г.;

- С Присъда № 74/06.03.2020 г. по НОХД № 689/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет години при първоначален „строг“ режим, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. Деянието е извършено на 31.10.2017 г., а присъдата е влязла в сила на 02.02.2021 г.

- Със Споразумение № 167/29.06.2021 г. по НОХД № 2948/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца при първоначален „строг“ режим. Деянието е извършено на 20.01.2018 г., а присъдата е влязла в сила на 29.06.2021 г.

Наред с посочените по-горе присъди, жалбоподателят И.М. е бил осъждан и с други влезли в сила присъди, по които съдът се е произнасял и относно приложението на чл. 25 от НК, както следва:

С присъда № 856/16.11.2001 г., постановена по НОХД № 479/2001 г., влязла в сила на 16.12.2001 г., М. е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“ за извършено на 23.02.2000 г. престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, предл. първо, вр. чл. 346, 3 ал.1 от НК. Наказанието е било итложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години;

С протоколно определение по ЧНД № 1193/2011 г. по описа на РС - Бургас, влязло в сила на 22.07.2011 г., на осъдения М. е било определено общо наказание от една година при първоначален строг режим по влезли в сила присъди по НОХД №№ 1129/2004 г., 1910/2004 г., 2309/2007 г. – и трите на РС – Бургас и по НОХД № 41/2004 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като със същото определение е приведено в изпълнение наказанието, наложено на М. с присъдата по НОХД № 479/2001 г. на БРС в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Със същото протоколно определение, съдът е определил на М. и друго общо наказание – по влезли в сила присъди по НОХД №№ 97/2009 г., 653/2009 г., 2541/2010 г., 1813/2010 г. – всички по описа на БРС, а именно лишаване от свобода за срок от три години и два месеца, при първоначален строг режим. Това общо наказание е било увеличено на основание чл. 24 от НК с десет месеца, като увеличеното общо наказание от четири години лишаване от свобода е определено да се търпи при първоначален строг режим. Определените общи наказания са изтърпени окончателно на 12.10.2013 г.

С оглед установената и изложена по-горе фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира обжалваното съдебно определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди.

Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. На групиране по този ред, в обща съвкупност, подлежат изброените по-горе влезли в сила присъди по НОХД №№ 5909/2017 г., 4804/2018 г., 5821/2018г., 33/2020 г. и 2948/2021 г. – всички по описа на Районен съд – Бургас, както и по НОХД № 616/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър, и по НОХД № 689/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, доколкото престъпленията, за които М. е бил признат за виновен с тези присъди, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Същевременно, тези деяния са извършени от жалбоподателя след като вече е бил осъждан с присъдите, включени в съвкупностите, определени по реда на чл. 25 от НК с определението по ЧНД № 1193/2011 г. по описа на РС – Бургас, поради което изброените в предложението на прокуратурата присъди – по НОХД №№ 5909/2017 г., 4804/2018 г., 5821/2018г., 33/2020 г. и 2948/2021 г. – всички по описа на Районен съд – Бургас, както и по НОХД № 616/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър, и по НОХД № 689/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, не могат да се включат в образуваните вече предходни съвкупности, а следва да се групират в нова съвкупност.

Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказанието „лишаване от свобода“ в размер на пет години, наложено на осъдения И.М. с влязла в сила присъда по НОХД № 689/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, тъй като същото се явява най-тежко измежду наложените му с присъдите, включени в новообразуваната съвкупност.

Неоснователно е оплакването приложението на чл. 24 от НК. на осъдения

4 и неговия защитник относно

Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и единствено когато определеното общо наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж. напр. Р 500-93-І, Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай, видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи извод, че налаганите на осъдения М. наказания не са постигнали своя превантивен и превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени трайни престъпни навици и доказателство за този извод е факта, че след изтърпяване на предходните си наказания, които са били и тежки по своя размер, М. е подновил престъпната си деятелност. Прави впечатление, че същата е и доста разнообразна – жалбоподателят е осъждан не само за кражби, но и за измами, за хулиганство, за държане с цел разпространение на наркотични вещества и т. н. Това обстоятелство, наред с посоченото по-горе, сочи, че у М. е формирано трайно нежелание да спазва законите в страната ред като демонстрира трайно противоправно поведение в обществото, т.е., налице е утвърден модел на поведение, заради който спрямо осъдения следва да се подходи строго при налагане на наказателната репресия. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от пет години, действително е следвало да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК, като предложеното от районният съд увеличение с шест месеца е разумно, законосъобразно и би съдействало за постигане целите на специалната и генерална превенция.