Решение № 436 от 15.07.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Враца, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба с вх. № 30736/04.06.2024 г. по изпълнително дело № 2024***0401422 на Т. С. Г. от ***.

С жалбата се иска да бъде спряно принудителното изпълнение по изп. д. № 2024***0401422 по описа на на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Враца, както и да бъде отменено постановление за разноски от 29.05.2024 г. и осъществяване на опис и оценка на единствено жилище на жалбоподателя и сина му Е. Т. Г.. Излага се, че са налице груби нарушения на императивни норми на ГПК, на материалния закон, на съдебната практика в България и европейските практики, необоснованост. Липсвал валиден правен акт, подлежащ на изпълнение, тъй като били налице преюдициални процедури по чл.

407 ГПК, надписани били разноски, насрочено било принудително изпълнение без да бъде предложено доброволно изпълнение върху 30 % от твърдения дълг и доброволно изпълнение върху останалата част от сумата, насрочено било изпълнение върху несеквестируем имот – единствено жилище на жалбоподателя – пенсионер и на неговия син.

Иска се спиране на изпълнителното дело, тъй като принудителното изпълнение било насрочено за 18.06.2024 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по делото И. О. Ц., чрез адв. Л. Я., депозира писмено становище, с което жалбата да бъде оставена без уважение. Същата не почивала на юридически аргументи, а само на събрани в едно несвързани и неотговарящи 1 на фактическото положение на нещата претенции за нарушени права.

В действителност не било налице насочване на изпълнение върху несеквестируемо жилище за удовлетворяване на парично вземане. Ставало въпрос за изрично уредено право на един съсобственик да иска съдебна делба на съсобствената вещ, която ако е неделима (както било в случая) по силата на закона и съдебно решение се изнася на публична продан, като в самия изпълнителен лист се посочвало по какъв начин да се разпредели получената от продажбата сума. Позоваването на чл. 407 ГПК било също неоснователно, доколкото в ал. 2 на същия текст изрично се посочвало, че обжалването на разпореждането, с което молба се уважава, не спира изпълнението. В случая не било ясно дали има такова обжалване, но дори и да имало такова, то не било основание да се спре изпълнението.

Неоснователно било и твърдението за надписани разноски, доколкото всички те били изчислени и събрани в размера, определен от Тарифата на ЧСИ, а разноските за адвокатско възнаграждение на молителя дори не били приети от ЧСИ-то за разпределение между съделителите, а е изрично посочено, че взискателят понася за своя сметка.

Изцяло неотносими към настоящия случай били твърденията, че е насрочено принудително изпълнение без да е предложено доброволно изпълнение върху 30 % от твърдения дълг и доброволно изпълнение върху останалата част от сумата, защото в случая не се касаело за удовлетворяване на парично задължение. Евентуалната несеквестируемост бил без отношение в случая.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъдат потвърдени извършените действия като законосъобразни.

В становището е посочено, че изпълнително дело № 2024***0401422 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Враца на основание съдебно решение по гр.д. № 2397 от 2022 г. и в.гр.д. № 427 от 2023 г. на Окръжен съд – Враца по молба на И. О. Ц. за изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот, собственост на Т. С. Г., Е. Т. Г. и И. О. Ц.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в ***, посочена в документа площ: 107,42 кв.м., прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и ½ идеална част от отстъпеното право на строеж върху мястото.

Посочено е, че съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Страните в делбата можело да участват при наддаването в публична продан. Публичната продан на неподеляем недвижим имот, предмет на решение по чл. 348 ГПК било своеобразно продължение на съдебната делба и било правно средство за осребряване на съсобствената вещ. Несеквестируемостта бил институт, приложим в рамките и за нуждите на провеждано изпълнение на парично вземане, когато изпълнението се насочва към вещи и вземания на длъжника. В хипотеза на провеждане на публична продан като способ за 2 приключване на съсобственост не били приложими правилата за изпълнение на парични вземания, в това число и забраните по чл. 444 и следващите от ГПК. От граматическото и логическо тълкуване на посочената норма, както и определеното от законодателя систематично място, се обуславял изводът, че несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК намира приложение в изпълнителното производство при осъществяване на принудително изпълнение, като лицето, което претендира несеквестируемост, следва да има качеството на длъжник в това изпълнително производство. Жалбоподателят извършил недопустимо смесване на публична продан като изпълнителен способ за принудително удовлетворяване на парично вземане чрез насочване изпълнението върху недвижимост, с публичната продан на неподеляем недвижим имот. Публичната продан на неподеляем недвижим имот не била същинско изпълнително производство по смисъла на чл. 426 ГПК, поради липса на субективно притезателно право, на чието отсъстващо доброволно изпълнение да е сурогат публичната продан. Съделителите са едновременно взискатели и длъжници, именувани са така формално, като извършените действия, в т.ч. и публичната продан, не са същински изпълнителни действия. Обект на изпълнение е само и единствено общият имот, като неговата продажба се явява основен предмет на делото. Целта е страните да получат паричния еквивалент на дяловете си, определени от делбения съд, след приспадане на дължимите такси и разноски в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е посочил размера на разноските, които е приел с постановление от 29.05.2024 г.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител и оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнително дело № 2024***0401422, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 29445/28.05.2024 г. на И. О. Ц., с която се иска да бъде образувано изпълнително дело и да бъде изнесен на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в ***, посочена в документа площ: 107,42 кв.м., прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и ½ идеална част от отстъпеното право на строеж въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Враца на основание съдебно решение по гр.д.

№ 2397 от 2022 г. и в.гр.д. № 427 от 2023 г. на Окръжен съд – Враца.

С постановление от 29.05.2024 г. съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело и разноски в общ размер на 685,00 лева, oт които 135,00 лв. такси за изпълнението, които се заплащат от страните, съобразно стойността на дяловете им и 550,00 лв. – адвокатско възнаграждение, което взискателят И. О. Ц. понася за своя сметка.

На 30.05.2024 г. на длъжника Т. С. Г. е връчена призовка за принудително изпълнение.

Със същата е уведомен чрез снаха му К. В. Г. , че на 18.06.2024 г. от 11:00 часа съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение по изпълнително дело № 2024***0401422 по молба на И. О. Ц., като извърши опис и оценка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в ***, посочена в документа площ: 107,42 кв.м., 3 прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и ½ идеална част от отстъпеното право на строеж.

На процесния имот е наложена възбрана, вписана в СВ- гр. Враца с вх.рег. № 2895/30.05.2024 г, акт № 133, том 1.

На 04.06.2024 г. от Т. С. Г. е подадена жалба с вх. № 30736/04.06.2024 г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от лице, което е активно легитимирано да обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК и в срока по чл.

436, ал. 1 ГПК. Във влезлия в сила на 01.03.2008 г. ГПК възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е уредена в раздел І, глава 39 "Защита срещу изпълнението". В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК изрично е посочено срещу кои действия на съдия изпълнител длъжника има право на жалба, а именно: "длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските".

В конкретния случай предмет на обжалване, съобразно изложеното в жалбата, е опис на недвижим имот, както и постановление за разноски от 29.05.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В процесния случай не се касае за класическо изпълнително производство, заместващо доброволното изпълнение, образувано с цел удовлетворяване на притезание, установено по съдебен ред. Публичната продан на неподеляем недвижим имот е продължение на исковото делбеното производство, защото чрез нея се постига реалното ликвидиране на съсобствеността и разпределяне между съделителите на сумите, получени от продажбата. Тъй като в обективното българско гражданско право не съществува специална нормативна уредба относно публичната продан на делбени имоти, същата се извършва по реда на Глава XLІІІ от ГПК, чието систематично място в процесуалния закон е в "Част пета – Изпълнително производство".. Съществуват някои особености като например: всеки съделител съчетава процесуалното качество на взискател и на длъжник и може да участва в публичната продан като наддавач и др. При това положение съделителят, който живее в имота, изнесен на публична продан с решение по чл. 348 от ГПК, не може да прави възражение, че делбеният имот представлява негово несеквистируемо имущество, тъй целта на образуваното изпълнително производство е именно отчуждаване на неподеляемия делбен имот чрез публична продан и разпределение на получените суми между съделителите съобразно дяловете им, а не удовлетворяване на парично притезание на взискателя, както е в класическото изпълнително производство, което се образува за събиране на парично вземане на взискателя към длъжника.

Оплакването, че имотът е несеквестеруем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК е 4 неоснователно. Нескевестеруемостта на лично имущество е институт, приложим в изпълнителното производство, който е призван да защити икзистенц минимум условия за живот на длъжника. Изнасянето на публична продан на имот при втората фаза на делбата е конкретният способ за извършването й, начинът, по който да бъде преустановена съсобствеността, поради което е изключено приложението на несеквестеруемостта. В този смисъл няма изпълнение, което да ограничава или санкционира по начин, че да засяга имуществената сфера на длъжника, какъвто е смисъла на типичния изпълнителен процес.

Поради това и правилата на чл. 444, т.7 от ГПК относно несеквестируемостта са неприложими при изнасянето на публична продан на недвижим имот, предмет на съдебна делба, на основание чл. 348 от ГПК.

Жалбоподателят се е позовал на чл. 407 ГПК, като това позоваване е неоснователно, доколкото в ал. 2 на същия член изрично е посочено, че обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. В случая обаче не е достатъчно ясно дали има такова обжалване, но дори и да е налице, то не е основание за спиране на изпълнението.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0eb41f78-728d-4aa8-ad3d-b6fd85e38957