Определение № 1431 от 14.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1431 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501119 по описа за 2025 година Обжалвано е разпореждане № 6416/04.03.2025г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. № 1924/25г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против Т. В. П., обл. П., за вземания по договор за потребителски кредит от 25.02.2022г., цедирани на заявителя.

Частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК районният съд е посочил, че не се установява изявление на длъжника за сключването на договора, няма доказателства за подадено заявление до първоначален кредитор, нито за потвърждаване на искането за сключване на договора; няма негови подписи или кореспонденция в електронна форма и затова е достигнал до извода, че не се установява самото възникване на твърдяното облигационно правоотношение, въпреки дадените указания в тази насока.

Освен това съдът е приел, че договорът за кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК понеже липсва ясно разписана методика на формиране ГПР, тъй като таксата за префепенциално обслужване и неустойката за непредставено обезпечение още при самото му сключване са включени в месечните вноски.

Доколкото със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от 1

ГПК не се претендира пълния размер на главницата, правилно районният съд е указал на заявителя да посочи, какви суми са платени и какво е погасено с тях, което не е изпълнено.

В нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е уредено задължението на съда служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи при искане за издаване на заповед за изпълнение на основание потребителски договор. За да бъде извършена такава преценка е необходимо заявителят да представи договора за кредит, както разпорежда нормата на чл. 410, ал.3 от ГПК.

Със заявлението обаче са представяни бланкови или публикувани в интернет пространството условия, които не изпълват съдържанието на изискването за прилагане на договора, сключен с потребителя. В представените разпечатки с данните на лицето, сочено за длъжник няма негов подпис или друга информация, от която да се установи, че именно той е сключил процесния договор. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че по отношение на представените със заявлението документи следва да намерят приложение правилата, уредени в чл.18, ал.1 от ЗПФУР и чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, понеже от приложените документи не може да се установи получаването на съгласие от потребителя според чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР, нито да е полаган електронен подпис под каквато и да е форма.

Изложеното налага извода, че заявителят не е представил доказателства за сключен договор между страните и неговото съдържание.

Този извод е достатъчно основание да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и прави безпредметно изследването на обстоятелството дали е представен договора за цесия, който да удостовери, че заявителят има качеството на приемател (цесионер).

Ето защо обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 14580/17.04.2025г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, подадена от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 против разпореждане № 6416/04.03.2025г. на Пловдивския районен съд, ХХІ- в и гр. с. постановено по ч. гр. д. № 1924/25г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против Т. В. П., обл. П., за вземания по договор за потребителски кредит от 25.02.2022г., цедирани на заявителя.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3