Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1473 от 10.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2031/2025
Вид
Решение № 1473
Подписан
10.12.2025
Състав
Камелия Първанова, Катерина Рачева, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Катерина Рачева

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000502031 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 8687 от 18.12.2019 г. по гр.д. 204/2022 Софийски градски съд, I гражданско отделение, 9 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на М. Й. Ц. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в причинно[1]следствена връзка с ПТП, настъпило на 22.07.2021 г., около 08:20 часа на Автомагистрала „Тракия” с посока на движение от гр. София към гр.

Бургас, между лек автомобил Марка “Фолксваген“, модел “Пасат“ с peг. № ***, управляван от Е. Г. Г., и лек автомобил Марка “Фолксваген“, модел “Пасат“с peг.№ ***, управляван от Й. В. Ц., в който лек автомобил ищцата била пътник, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.01.2022 г. до плащането, както и сумата 900 лева – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника-застраховател в осъдителната му част над 10000 лева с оплаквания за неправилност поради нарушение на критерия за справедливост, необсъждане на всички събрани доказателства, както и несъобразяване с трайната съдебна практика.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. От името на ищеца е депозиран отговор, в който се излага, че всички оплаквания във въззивната жалба са неоснователни, а решението е правилно.

Страните не са направили доказателствени искания и съдът не е събирал доказателства.

В съдебно заседание адв. М. от името на жалбоподателя излага съображения в подкрепа на жалбата, като подчертава, че майката на ищцата е пострадала тежко при инцидента, но настоящото дело няма за предмет обезщетение травмите на майката.

1

Ищцата е била приета в УМБАЛ „Свети Г.“ – Пловдив, където са й направени всевъзможни изследвания, които не са установили сериозни травматични увреждания.

Вярно е, че е имало хематом, но съобразно заключението на съдебномедицинската експертиза, няма трайно загрозяващи белези, няма останали трайни увреждания за ищцата, а тя се е възстановила от уврежданията в рамките на два месеца. П повод тежката психологическа травма, о б р ъ щ а внимание на факта, че от датата на настъпване на пътния инцидент до датата на изготвяне на съдебно-психологичната експертиза няма никакви данни ищцата да е посещавала психолог или психиатър.

Всеки претърпява психологическа травма при инциденти, при някои тя е по-силна, но след като липсват данни за провеждане на специализирано лечение – срещи с психолог, но обезщетение от 50 000 лева влиза в рязко противоречие със съдебната практика. Адв. О. от името на ищцата счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил критерия за справедливост. Отчетено е, че М. е на 17 години, току-що завършила 10-ти клас, на път със своето семейство към морето на жадувана почивка, претърпява инцидент, в който майка й е настанена с опасност за живота с тежка черепно-мозъчна травма в същата болница. Семейството е изключително сплотено и изведнъж, вместо на морето, се озовава в болничната стая, треперейки дали майката ще преживее. Освен че е била в болница, освен че цялото й семейство е пострадало от произшествието, като най-тежко нейната майка, същевременно М. е била буквално обезобразена, най-тежките увреждания са били в областта на лицето и не случайно е провеждан преглед с очен лекар, който да провери зрението на окото, в което е имало силен хематом. При тази ситуация, отчитайки всички факти и обстоятелства, още повече, че всичко е провокирано от водач, който ответното дружество е застраховал, който си е позволил да извършва престъпления в три области, обезщетението, определено от първоинстанционния съд, е правилно и законосъобразно, като са обсъдени всички доказателства по делото.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Решението е влязло в сила в осъдителната си част за обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв., поради което пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната инстанция колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП.

Установените по делото увреждания на М. Ц. от приетата комплексна СМЕ, изготвена от д-р Х. М., неврохирург и д-р В. С., психиатър, въз основа на медицинската документация и преглед на М. Ц., са: контузия на главата - без данни за черепно-мозъчна травма; множество охлузвания по лицето; контузия на гръдния кош и корема - без данни за увреждане на вътрегръдни и коремни органи; контузия на лявото око - без увреждане на зрителната функция. Тези травматични увреждания са причинили болки и страдания за срок до 30 дни. След инцидента е проведено болнично лечение в УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, Пловдив, Първа клиника по хирургия, за периода 22.07.2021 г. - 26.07.2021 г. При постъпването ищцата е в съзнание, в задоволително общо състояние, контактна, адекватна, хемодинамично стабилна, с множество повърхностни екскориации (одраскване, охлузване) по лицето. Проведени са необходимите изследвания, консултации и терапия. В резултат на проведеното лечение, при активно наблюдение, състоянието на пострадалата се подобрява и оплакванията й отшумяват. Изписана е с подобрение, в добро общо състояние, с 2 указания за спазване на ХДР. По анамнестични данни, около един месец след инцидента ищцата е приемала Седатон - лекарствено средство от групата на хранителните добавки, което има успокояващо действие и подобрява качеството на съня. Периодът на възстановяване от получената при процесното произшествие травматични увреди е до два месеца. Към момента М. Й. Ц. се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, ориентирана. Не съобщава конкретни оплаквания във връзка с претърпените травми от процесното ПТП. Телесният и неврологичен статус са в норма. Към момента липсват анамнестични, документални и клинични данни за невъзстановени увреди. Перспективата за в бъдеще е благоприятна. Не се очакват допълнителни усложнения.

От гледна точка на психиатъра ищцата е развила остра травматична реакция, преминала след това в посттравматично стресово разстройство. Последното възниква като протрахиран или закъснял отговор на стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха (краткотрайна или по[1]продължителна), които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек (например природна или причинена от хората катастрофа, сражение, тежка злополука, очевидец на насилствена смърт на други хора, жертва на изтезания, тероризъм, изнасилване или друго престъпление).

Ако са налице предразполагащи фактори, като личностови черти (например компулсивни, астенични), или анамнеза за невротично заболяване, те могат да снижат прага за възникване на този синдром или да утежнят протичането му, но не са нито необходими, нито достатъчни да обяснят появата му. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени („flashbacks“); сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за „вцепененост“, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено съществува чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма. Между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци (рядко повече от 6 месеца). Ходът на заболяването е флуктуиращ, но в повечето случаи завършва с оздравяване. Една от най-честите причини за възникване на посттравматичното стресово разстройство са пътно-транспортните произшествия. В по-тежка степен, симптоматиката на ПТСР е била налице около 4-5 месеца (по данни от свидетелските показания на бащата), но и досега персистират симптоми с по-леко изразена интензивност. От психиатрична гледна точка, перспективата за пълно възстановяване на психичното здраве на ищцата е добра, при провеждане на адекватно лечение от специалист.

Бащата, разпитан като свидетел, разказва, че цялото семейство пътували в посока гр. Пловдив и преди Цалапица пред тях станало ПТП - два леки автомобила се ударили и трябвало да спрат – в крайно ляво платно до мантинелата. Спрели всички автомобили и тогава ги връхлетял някакъв автомобил с висока скорост над 160 км/ч.

Свидетелят впоследствие видял автомобила, защото той прелетял с много висока скорост и нанесъл много щети, като минал с неговите леви гуми върху тавана на автомобила на свидителя. Първо ударил съседния автомобил, в дясната лента, отзад в заден ляв калник, после отскочил и минал през тавана с колелата и изчезнал.

Свидетелят бил зад волана, до него вдясно била съпругата му, на задната седалка зад съпругата отдясно била дъщеря му, а от ляво-синът му. Ударът бил много тежък и силен. Лицето на дъщеря му било порязано цялото от стъклата. Тя се била свила на топка и пищяла. Обадили се на тел. 112, дошли и полицаите, които преследвали извършителя. С първата линейка откарали съпругата на свидетеля и му казали да изчакат за втора линейка за дъщеря му. Тя започнала да повръща, да й се гади. Цялата била в порезни рани. Когато пристигнала втората линейка казали, че дъщерята трябва 3 да се закара в гр. Пловдив, защото състоянието й не било добро, главата я боляла.

Настанили я в в гр. Пловдив, в УМБАЛ „Свети Г.”. След като я изписали от болницата, тя не била изобщо в добро състояние. Продължавало да я боли глава, да е тревожна, да не може да спи, да се притеснява, била нервна, а преди не била такава, защото била спортист и била научена на режим, отличничка. След катастрофата два месеца и нещо се изолирала от света, стояла си вкъщи и казвала, че й е лошо и че я боли. Детски неврохирург й предписал лекарства, които да пие, за да може да се успокои, да може да спи. Това състояние продължило повече от 4-5 месеца, и още не била в кондиция.

Възстановявала се много бавно и трудно. Учителите също казали, че има много голяма промяна у нея - преди била по-дейна, а сега – по-безучастна. Започнала и физиотерапия.

Основателно е оплакването във въззивната жалба, че присъденото обезщетение е завишено. От приложената медицинска документация, приетата СМЕ и от разпитания свидетел се установяват телесните увреждания и болничния престой, описани по-горе.

Уврежданията на госпожица Ц. не са били тежки: контузията на главата е без черепномозъчна травма; контузията на гръдния кош и корема са без увреждане на вътрегръдни и коремни органи; контузията на лявото око е без увреждане на зрителната функция.

Без съмнение следва да се съобрази, че контузиите са били на няколко места, че по лицето е имало много охлузвания и едното око е пострадало, което само по себе си е шокиращо за момиче на 17 години. От друга страна възстановителният период е бил 30 дни до два месеца, не е имало медицински интервенции и последващи хоспитализации, не е имала нужда от чужда помощ в ежедневието, не е била на постелен или друг ограничаващ движението режим, придвижвала се е и се обслужвала сама.

Следва да се посочи липсата на доказателства за настъпили усложнения, както и на трайни негативни последици за пострадалото седемнадесетгодишно момиче.

При определяне на обезщетението следва да се съобрази отражението върху психиката на М., за което разказва баща й и изводи прави вещото лице. Основателни са доводите на процесуалния представител на въззивния жалбоподател, че предмет на обезщетение по делото са вредите единствено на М. Ц., а не и на разбираемите тревоги и притеснения, свързани със здравето на майка й, пострадала тежко при инцидента. Основателни са и доводите, че няма данни до изготвяне на заключението от психиатъра да е търсена помощ от психолог или психиатър. Наред с това, според психиатъра от КСМЕ прогнозата за пълно възстановяване на психичното здраве е благоприятна при адекватно лечение. Съдът изразява надеждата си, че г-ца Ц. ще намери специалист от различните психологични школи, практикуващи в града, в който живее – гр. София, който да отговори съответно на нейната нужда от подкрепа и интегриране на житейското изпитание, което е преживяла. Възрастта на г-ца Ц. благоприятства възстановяването.