Решение № 56 от 16.03.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Смолян, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500009 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 и следващите от ГПК,във връзка с чл.40ал.1 ЗУЕС.

С.т окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 2109 от 01. 12.2021година, депозирана от М. Р. М. и М. М. М., депозирани чрез пълномощника си адв.Р.Ч.,срещу Решение №96 от 09.11.2021година, постановено по гр.д.№47/2021година по описа на М. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Р. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр.М., ул.“М.“ бл.2, ап.5, срещу Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. М., ул. „М.“ № 2, представлявана от управителя В.С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 21.09.2020г.

С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло.От изложените оплаквания съдът извежда извод за неправилност на атакувания съдебен акт поради неговата материална незаконосъобразност и процесуални нарушения. Изразено е несъгласие с приетото от районен съд, че разпоредбата на чл.16, ал.З от ЗУЕС не е нарушена и че не е нарушение включването на точка в предварително обявения дневен ред „ обсъждане и приемане на решение за ремонт на покрива“, взетото впоследствие на самото заседание решение за „неотложен ремонт, каквато точка е нямало в дневния ред. Твърди се още, че е нарушено правото на ищците да бъдат информирани за въпросите, които ще се обсъждат на общото събрание, тъй като от предварително обявения дневен ред е видно, че ще се обсъжда решение за извършване на ремонт на покрива, което за ищците означава, че ще се вземе решение дали да бъде извършен или не ремонта. Обсъждането на решение за извършване на „неотложен ремонт“ влече след себе си други последици, а именно, че не просто ще се вземе решение за ремонт на покрива, а е възможно да се вземе и решение за набиране на средства за извършване на неотложния ремонт (съгласно чл.49, ал.2 от ЗУЕС), каквото решение всъщност е било взето и на проведеното ОС на 21.09.2021г. Според жалбоподателите районен съд М. неправилно приравнява двете понятия „ ремонт“ и „неотложен ремонт“. Развива се оплакване, че в решението неправилно са кредитирани свидетелските показания на лицата С.К. и М.И., без съдът да съобрази възражението 1

(изразено в писмената защита), че тези лица са пряко заинтересовани от изхода на делото, тъй като са собственици на апартаменти от Етажната собственост - ответник по делото, а свидетелката К. е била и протоколчик на проведеното събрание, противоречията във връзка с твърденията, че през 2-3 години се прави ремонт на покрива, както и че се е извършвал частичен ремонт, което не обосновава твърдението за нужда от неотложен ремонт.

На следващо място се излагат оплаквания, че показанията на свидетеля Г.П. са ясни и конкретни относно състоянието на покрива на блока, тъй като не е имало опасност за живота на преминаващите покрай блока или живеещите в него, нямало е компрометирани участъци или висящи таванки, същите са незаинтересовани, а съдът не им е дал вяра.

Позовава се разпоредбите на чл.48, ал.З и чл.6 , ал.1, т.9 от ЗУЕС за съразмерност при заплащане разходите за ремонт. Посочено е също така, че определянето на една сума за всички собственици на апартаменти нарушава правата на тези, които притежават по-малък процент идеални части и води до облагодетелстване на тези, които притежават по-голям процент, което на първо място е несправедливо, а на второ е и незаконосъобразно, като съдът недопустимо толерира подобни противоречащи на закона принципи. Твърди се също, че е взето неясно решение как ще бъде избран изпълнител на предстоящия ремонт, като тази неяснота нарушава правата на останалите собственици лишавайки ги от информация и от възможност да възразят срещу конкретен изпълнител и цената на труда, която се договаря с него.

С въззивната жалба се навежда твърдение, че в хода на съдебното производство е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в направен отказ от страна на съда, пълномощника на ищците да представи в съдебното заседание на 05.10.2021г. изготвен списък с разноски. Счита,че искането за представяне на списъка е направено своевременно, след приключване на устните състезания, но преди обявяване на делото за решаване и закриване на заседанието, който се пР.га към въззивната жалба.Моли окръжният съд отмени изцяло атакуваното съдебно решение и уважи предявените в обективно и субективно съединение искове. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В законово установения срок по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Етажна собственост.

В съдебно заседание жалбоподателите М.М. и М.М. редовно и своевременно призовани се представляват от пълномощника си адв.Р.Ч., която поддържа изцяло депозираната възизвна жалба.

Въззиваемият Етажна собственост, представлявана от управителя В.С. редовно и своевременно призован не изпраща представител. От пълномощника му адв.С.К. е постъпило писмено становище, с което предлага окръжният съд да потвърди атакуваното решение, като излага съображения по съществото на спора.

С.т окръжен съд, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

С определение №294 от 11.07.2021година,постановено по в.ч.гр.д.№262/2021година по описа на С. окръжен съд е отменено определение №77 от 01.06.2021година за прекратяване производството по делото от М. районен съд поради процесуална недопустимост на иска, като е прието, че предявяването на иска за отмяна взетото решение от общото събрание на етажните собственици от 21.09.2020година е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.40ал.2 ЗУЕС и делото е върнато за продължаване съдопроизводствените действия. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и с оглед депозирането й от активно легитимирани страни по делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт(съгласно влязлото в сила определение на С. окръжен съд) е процесуално допустима, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.

2

За да се произнесе по основателността на жалбата, С.т окръжен съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба от 08.02.2021година и уточнителна към първоначално предявената от 06.04.2021година, подадена от М. и М. М.и, чрез пълномощника им адв.Р.Ч., срещу Етажна собственост на сграда с адрес гр.М., ул."М.№2, представлявана от управителя В.С.,ЕГН ********** за отмяна като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на Етажната собственост,проведено на 21.09.2020година.

Изложени са фактически твърдения, че първоначално управителят, съвместно с един –двама собственици на апартаменти вземат еднолични решения относно закупуване материали и избор на изпълнители за ремонт на покрива, като е съобщено на собствениците,че всеки един от тях следва да заплати по 1000лева за извършване на ремонта,впоследствие сумата е увеличена,тъй като през септември 2020година управителят на етажната собственост инициира провеждане на общо събрание, при вече започнал ремонт на покрива, ищците не могли да присъстват и макар няколкократно да са поискали предоставяне копие от протокола,управителят им отказал и ги уведомил,че дължат сумата от 2 500лева за заплащане ремонт на покрива.Твърди се още,че ищците не са били съгласни с начина на взетите решения, с начина на изпълнение на ремонта,тъй като работата била некачествена, липсата на отчетност за изразходваните средства и договорената цена за труд.

Твърди се, че на 05.01.2021година М.М. получил съобщение от РС М., с приложена към него заповед издадена по чл.410 ГПК, с която въз основа на посочения по-горе протокол М.М. дължи на етажната собственост сумата 1580лева за неотложен ремонт на покрива на блок 2. С молба от 20.01.2021година М. поискал от РС да се запознае с протокола на ОС,проведено на 21.09.2020 година(предоставен му на 22.01.2021година(, а М.М. поискала в писмено изявление до управителя на ЕТ(изпратено по пощата), но последният отказал да го предостави. Излагат оплаквания за незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС в срок до 05.10.2020година всеки собственик на апартамент да внесе в касата на етажната собственост сумата 2 500лева., тъй като решението противоречи на разпоредбата на чл.48 ал.3 ЗУЕС разходите да се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части.Направено е и оплакване,че решението е незаконосъобразно и неясно относно определяне изпълнител,който да извърши ремонта,оспорва законността на процедурата за свикване и провеждане ОС на ЕС.

Направено е искане за отмяна на решенията на ОС на ЕС проведено на 21.09.2020 година, обективирани в Протокол от ОС на ЕС от 21.09.2020година. В т. 4 от направеното във връзка оставяне без движение уточнение на исковата молба от 06.04.2021година(л.55) се заявява, че няма твърдения за нарушаване процедурата за свикване Общото събрание на етажната собственост на 21.09.2021г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се оспорват изцяло предявените в обективно и субективно съединение искове са процесуално недопустими, а разгледани по същество неоснователни и недоказани. Твърди се също така, че наведеното оплакване за противоречие на взетото решение на ОС с разпоредбата на чл.48 ал.3 ЗУЕС е 3 неоснователно, тъй като в протокола са записани притежаваните идеални части от съобразно представените от тях документи за собственост в съответствие с чл.14 ал.4 ЗУЕС, съобразно предоставените и записани в домовата книга документи за собственост.

Твърди се още,че ищците притежават 8.40% идеални части от общите части на сградата, които са повече от притежаваните от всички останали собственици на самостоятелни обекти на сградата и последните са облагодетелствани от решението,срока за обжалване решението е изтекъл на 21.10.2020година за присъствалите на събранието собственици и могат да защитят само своите права, не и на необжалвалите решението собственици,присъствали на събранието.

Счита също така,че на събранието е прието решение за извършване неотложен ремонт на покрива и няма спор,че ремонта е такъв съгласно даденото легално определение в параграф 1т.9 от ДР на ЗУЕС. В съответствие с разпоредбата на чл.50 ал.5 ЗУЕС разпореждането със средствата от сметката по ал.3 се извършва от управителя въз основа на решение за тяхното използване,прието от ОС и това е спазено.

Производството се развива след проведено заповедно такова по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 334/2020 г. по описа на РС-М., където в полза на заявителя-ищец, против длъжниците - ответници е издадена заповед № 146/16.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 1 580 лв., представляваща дължима сума за неотложен ремонт на покрива на етажната собственост, обективирано в решение на ОС на ЕС ,проведено на 21.09.2020година,ведно със законната лихва за забавено плащане от 05.10.2020година до окончателно изплащане на вземането.

По делото не е налице спор, че ответниците са собственици на недвижим имот в сграда в режим на етажна собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, с площ по документи 92,73 кв. м., находящ се в гр.М., ул.