Решение № 261139 от 11.11.2021, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2110/2021
- Вид
- Решение № 261139
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 07.08.2023
- Състав
- МИХАИЛ АНГЕЛОВ АЛЕКСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 346 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ гр.
Перник, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд, гражданско отделение, IV-ти състав, в публичното съдебно заседание праведно на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 02110 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Е.К.Й. е ЕГН **********,*** против
„Стомана
Индъстри“ АД вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“№ 1 с искане съдът, да постановите решение, с което да признае прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 08.03.2021г. за незаконосъобразно, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на осн. чл.225 ал.1 КТ за времето от 08.03.2021г. до 08.09.2021г., през което е останал без работа в размер на 13 967, 64 лева (тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да бъде задължен ответника да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Е.К.Й., както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
С определение от 21.10.2021г. съдът е допускал изменение на размера на иска по чл. 225, ал.1 от КТ, който е намален на 4630.92 лв.
Ищецът твърди, че в качеството си на работник, е сключил с ответника „Стомана Индъстри“ АД, в качеството му на работодател, Трудов договор № 167 от 15.12.2014 г. По силата на който трудов договор, работодателят бил възложил, а работникът приел да работи на длъжност *** с място на работа: гр. Перник, „Стомана Индъстри“ АД.
Работодателят се бил задължава да заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 580.00 лева. Ищеца изпълнявал своите трудови задължения отговорно и добросъвестно в продължение на повече от 6 години. За този период от време работната му заплата била увеличавана многократно, като в началото на договора, както се посочи, била 580.00 лева, а последното получено от него брутно трудово възнаграждение било в размер на 2327, 94 лева, в което се включват дължими месечни производствени бонуси и целеви награди, както и положен извънреден труд.
На 08.03.2021 г. след като ищеца се завърнал от продължително боледуване и извършване на две операции от *** /отляво и отдясно/, работодателят му връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, като основание работодателят бил посочил, че на работника обективно липсват личностни и професионални качества, необходими за ефективно изпълнение на работата му по трудовото правоотношение и съгласно задълженията по длъжностната характеристика за заеманата длъжност, които са - неспособност да изпълнява резултатно възложената работа, неосигуряване на своевременна информация до работодателя /прекия ръководител/ за резултатите от изпълнението и оперативно възлаганата му работа и задачи, липса на оперативност в работата, липса на съобразителност и инициативност като професионални качества при изпълнение на работата, неумение за работа в екип с неговите колеги, на работника липсват личностни качества - контактност с колегите, комуникативност, не умее ефективно да прилага производствените решения и задачи в изпълняваната работа, липса на стремеж към професионално усъвършенстване, проявяване на немърливост и нехайство в работата, липса на съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация в работата.
Ищеца твърди, че посочените в заповедта недостатъци не отговарят наобективната действителност, а представляват субективно отношение на работодателя към него и са в противоречие с други изрични волеизявления и действия на работодателя, които всъщност доказват, че той се справя отлично със задълженията си.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението ведно с исковата молба по установените в ГПК способи е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като твърди, че при прекратяването на правоотношението не е допуснато нарушение на закона и то е законосъобразно .
В съдебно заседание ищеца редовно призован се явява лично и с пълномощник, подържа депозираната искова претенция, като моли съда да я уважи изцяло, при подробно изложени съображения в писмени бележки, като бъдат присъдени и направените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника редовно призован се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, оспорва така предявената искова претенция изцяло, като неоснователна, при подробно изложени съображения в писмени бележки, моли за присъждане на направените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно наведените от страните доводи и твърдени, събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори по отношение факта на възникване и прекратяване на трудово правоотношение, а за законосъобразността на акта, с който е прекратено поради което правното основание на предения иск е чл.344, ал.1, т. 5 КТ, за признаване за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № 08.03.2021 г., като се иска нейната отмяна, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на осн. чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа. По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Безспорно е също така, че на 08.03.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните със заповед от същата дата, като в мотивите и е посочена, като причина за прекратяване на трудовия договор: „На работника обективно липсват личностни и професионални качества, необходими за ефективно изпълнение на работата му по трудовото правоотношение и съгласно задълженията по длъжностна характеристика за заеманата длъжност, които са - неспособност да изпълнява резултатно възложената работа, неосигуряване на своевременна информация до работодателя/преките ръководители/ за резултатите от изпълнението и оперативно възлаганата му работа и задачи, липса на оперативност в работата, липса на съобразителност и инициативност като професионални качества при изпълнение на работата, неумение за работа в екип с негови колеги, на работника липсват личностни качества - контактност с колегите, комуникативност, неумение ефективно да прилага производствените решения и задачи в изпълняваната работа, липса на стремеж към професионално усъвършенстване, проявяване на немарливост и нехайство в работата, липса на съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация в работата. Липсата на посочените личностни и професионални качества при работника, се проявяват като трайно състояние в работата, като в резултат на тази обективна липса на качества, е налице неизпълнение, лошо или недостатъчно качествено или резултатно изпълнение на работата, във връзка с обективните възможности на самия работника, като в тази връзка получените резултати в работата са неубедителни и незадоволителни.“ и е посочено право основание чл.328, ал.1, т. 5 от Кодекса на труда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
Предмет на предявения иск е законосъобразността на Заповед от 08.03.2021 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Е.К.Й. поради съкращаване на щата с посочено основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.
Във всички случаи на предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в тежест на работодателя в съществувалото материално правоотношение, ответник в съдебното производство, е да установи законността на оспореното уволнение /вж. в т.см. и решение №1/22.01.2002г. на ВКС, III г.о./. Спорът се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна доводи, които в случая са следните: Работодателят не извършил правилна преценка, тъй като работника притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, той е работил в продължение на шест години в ответното дружество през което време е получавал производсвени бонуси, бил е повишаван, не е бил наказван.
Прекратяването на трудовите договори, винаги предполага настъпили след сключването им нови факти, които правят невъзможно изпълнението на поетите с тях задължения. Като основание за прекратяване на трудовия договор се разбират именно факти от реалната действителност, а не правните разпоредби уреждащи възможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът проверява дали работодателят правилно и законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор. Това означава, че в предмета на спора се включва само това дали са се осъществили фактите, въз основа на които работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на работника или служителя. Поради това, рамките на спора, а оттам и предмета на доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се определят от посочените от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение факти.
Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва, като се преценява дали основанието е настъпило към момента на прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335, ал.2 КТ. Поради това, се изисква посочването на фактите от работодателя да бъде извършено именно до този момент, като е недопустимо пропускът да бъде коригиран с последващи заповеди или посочването на фактите в хода на съдебното производство. Това произтича не само от това, че съдът извършва проверка на законосъобразността на фактите за прекратяване на трудовото правоотношение така както те са посочени от работодателя към момента по чл. 335, ал. 2 КТ, но и от правото на работника да знае причините и основанията за прекратяване на трудовото си правоотношение (Решение № 710 от 14.04.2009 г. на САС по гр. д. № 237/2008 г., ГК, 7-ми с-в, докладчик съдията Д. Димитров).
Съдът след като взе предвид релевираните доводи и съображения на страните за да се произнесе взе предвид следно:
Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. В случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у служителя, а съдържа изреждане на редица изисквания, голяма част, от които не присъстват в длъжностната характеристика. От значение за законността на уволнението по чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ е посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. /В този смисъл е и Решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова/.
Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0eb28e05-a457-4d88-8c90-620cbd193f89