Решение № 3656 от 10.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3656 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110155265 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ за сумата о т 434,45 лева /увеличен размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК в осз от 08.12.2022г./ , представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата о т 105,97 лева /увеличен размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК в осз от 08.12.2022г./, представляващ обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.04.2019г. до 23.09.2021г.

Ищецът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД твърди, че на 08.09.2018г. в гр. София, е реализирано ПТП, при което водачът на лек автомобил „Ситроен С4“ с рег.№ СА 1097 ТТ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети на МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС, по отношение на който с ищеца е сключена имуществена застраховка.

Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 853,90 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева. Връчил е покана на ответника за възстановяването на сумата, който му е заплатил сумата в размер на 434,45 лева.

Предвид това в настоящото производство ищецът претендира сумата от 434,45 лева, представляваща разликата между пълния размер на извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника плащане, както и мораторна лихва върху нея.

Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл.131 ГПК оспорва предявените 1 искове по основание и размер. Твърди, че съображенията му за извънсъдебно заплащане на половината от претендираното обезщетение са във връзка с наличието на съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС, за половината от настъпилите вреди. Излага съображения, че с оглед удовлетворяване на регресната претенция извънсъдебно - с плащане на сумата 434,45 лева, е изпълнил изцяло задължението си, поради което исковата претенция в заявения размер се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, к а т о в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е направил съответните ликвидационни разноски.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

В тежест на ответното дружество и при установяване на горните обстоятелства, е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника, по въведеното възражение за съпричиняване е да докаже, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващи се в нарушаване на разпоредбата 2 на чл.25, ал.1 ЗДвП.

По настоящото дело с доклада на съда и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС към момента на реализиране на риска, наличие на валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на л.а. „Ситроен С4“ с рег.№ СА 1097 ТТ към датата на ПТП, настъпването на ПТП на 08.09.2018г. в гр. София със сочените в исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; плащане от ответника във връзка с отправена регресна покана № L-764/29.03.2019г. на сума в размер на 434,45 лева в полза на ищеца по делото по щета № 0020-195-0962-2018.

Спорът по делото се концентрира около обстоятелствата какъв е действителния механизъм на произшествието и по чия вина е настъпило то, както и действителния размер на причинените вреди по МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС.

В приетия по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие / лист 7/ е отразено, че на 08.09.2018г., около 11:30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Луи Айер“ при предприемане на маневра десен завой, водачът на застрахования при ответника л.а. „Ситроен С4“ с рег.№ СА 1097 ТТ, реализира удар със завиващия в същата посока МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС, вследствие на което е настъпило ПТП. Така описаният в протокола механизъм на ПТП кореспондира със събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свид. А. – участник в процесното ПТП. В показанията си свид. А. изяснява, че управляваното от него МПС -„МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС, представлява автобус на градския транспорт. Допълва, че се намирал в дясна пътна лента за движение и предприел маневра завой надясно, при което на кръстовището бил засечен от намиращия се отляво спрямо него автомобил, който извършвал същата маневра. За настъпилия инцидент съставили двустранен протокол, в който другият водач се признал за виновен. Този механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава включително от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът на основание чл.202 ГПК кредитира в цялост като обективна и компетентна и в която е отразено, че водачът на МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС се е движел по бул. „Гоце Делчев“ в дясна пътна лента с приблизителна скорост на движение 15 км/ч., като е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки маневра десен завой, за да се включи в движението на ул. „Луи Айер“. В допълнение експертът е посочил, че в същото време водачът на другото МПС - л.а.

3

„Ситроен С4“ с рег.№ СА 1097 ТТ, се е движил върху съседната пътна лента от дясно наляво, също по бул. „Гоце Делчев“ и е навлязъл в зоната на кръстовището изпълнявайки маневра завой надясно. Вещото лице изяснява, че тъй като широчината на пътните ленти не е достатъчна за движение на автобуса в завой само върху продължението на дясна пътна лента и с оглед габаритите му, той е навлязъл частично и в лява пътна лента, при което е доближил траекторията на движение на другия автомобил. Констатирано е, че е реализирано съприкосновение между предната лява част на автобуса и дясна странична част на автомобила. При разпита си по реда на чл.200 ГПК вещото лице допълва, че след изслушване на свидетеля не са налице основание за промяна на изводите му относно механизма на настъпване на процесното ПТП. В заключение посочва, че по протежение на завоя няма маркировка, която да очертава лентите за движение, т.ч. няма как водачите да преценят докъде е лентата на единия, съответно на другия водач.

При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.

„Ситроен С4“ с рег.№ СА 1097 ТТ е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗдвП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Същевременно водачът на МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС е нарушил правилото на чл.25, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая водачът на л.а. „Ситроен С4“ с рег.№ СА 1097 ТТ е следвало излизайки от бул. „Гоце Делчев“ и включвайки се в движението на ул. „Луи Айер“ да се съобрази и пропусне извършващия същата маневра завой надясно МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС. От друга страна водачът на МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС, за да премине в друга пътна лента при извършване на маневрата завой надясно, е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, което не е сторено. Предвид това, следва да се приеме, че вина за произшествието имат и двамата водачи, като отговорността им следва да се разпредели

4 поравно.

За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ СВ 1781 АС по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни стойности на същите. В допълнение се изяснява и че процесните увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм, поради което и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е налице необходимата причинна връзка между всички твърдяни вреди и процесния удар. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че стойността, необходима за възстановяване на МПС-то, изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 853,90 лева. Предвид това и с оглед наличието на съпричиняване дължимото застрахователно обезщетение от ответника възлиза в размер на половината от стойността, необходима за възстановяване на автомобила, но не повече от половината от платеното от застрахователя към застрахования /в случая 426,95 лева/, към което следва да бъдат прибавени и половината от обичайните ликвидационни разноски /в случая 7,50 лева/, т.е. за сумата от 434,45 лева, чийто размер се явява обективно обоснован.

По делото не е спорно между страните, че след извършено прихващане от страна на ответника на изискуеми и ликвидни вземания по насрещно дължими регресни претенции по щети на двете застрахователни дружества, по процесната щета № 0020195-0962-2018г. от страна на ЗК „Лев Инс“ АД е погасена сума в размер на 434,45 лева, до който размер съобразно изводите по-горе следва да се ангажира регресната отговорност на ответника по настоящото дело. По изложените съображения предявения искът като неоснователен следва да се отхвърли.