Решение № 1321 от 14.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110203406 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „****“ ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.София, подадена чрез адв. А. И. от САК, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8505551181 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на 102, ал.2 от ЗДП, на основание чл.

187а, ал.2, т.3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДП на ЮЛ е било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500лв.

В жалбата си въззивникът изразява становище, че ЕФ е незаконосъобразен, издаден е в противоречие на процесуалния и материалния закон. Навежда твърдения за липса на правно основание за издаване на ЕФ за ангажиране на адм.наказателна отговорност по чл. 179, ал.3б от ЗДП, че ЕФ бил издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, от една страна, а от друга сочи, че ППС посочено в ЕФ е оборудвано с електронно бордово устройство за отчитане на изминатото разстояние и заплащане на пътните такси чрез национален доставчик на услуги в който случай определянето на дължимите пътни такси се определяло въз основа на реално получените и декларирани тол данни. Счита, че в случая се касае за неотчитане на бордовото устройство в ППС-то или поради друга техническа грешка, които не можели да бъдат вменени във вина на дружеството. Отделно от това твърди, че и наложеното наказание е несъразмерно. Моли ЕФ да бъде отменен като се позовава на съдебна практика, отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от адв. А.

1

И. в които същият изразява становище по същество и отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

ВРП редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.07.2022год., в 01:11ч, с устройство № 10082 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че ППС, собственост на въззивното дружество ****“ ООД – автобус ТЕМСА ХД 12 с рег. № ***, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, без ремарке, се движи в община Аксаково, по път А – 2, км 418 + 126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посоченото ППС нямало валидна тол – декларация за преминаването или валидна маршрутна карта.

За установеното нарушение срещу въззивното дружество като собственик на ППС-то бил издаден ЕФ № 8505551181, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДП му било наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 2500лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДП.

За нарушението бил изготвен снимков материал от съответното техническото средство, както и справка относно собствеността на автомобила и доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДП. В ЕФ било посочено, че въззивното дружество може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на фиша, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата .

В този срок не постъпило съответно плащане.

Като писмени доказателства към АНП са приложени ЕФ, известие за доставяне, доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал.3 от ЗДП, справка за нарушения, снимков материал, Протокол № 28765/21 на УС на Агенция „ПИ“ и образец на ЕФ.

Допълнително в хода на съдебното следствие към доказателствения материал са приобщени Договор за предоставяне на услуга електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане от 12.03.2020г. и Приложение №2 Анекс към него; договор за правна защита и съдействие, ведно с представена фактура № 1212/13.10.2025г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, 2 не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

ЕФ е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция «Пътна инфраструктура», която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса.

С ЕФ административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба Собственик на пътно превозно средство от категорията п о чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500лв.

В случая съдът констатира, че така издадения ЕФ е незаконосъобразен, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното – по чл. 1789, ал.3б от ЗДП. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а 3 не да се съставя електронен фиш.

Недопустимото санкциониране на въззивното дружество с ЕФ представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо в хода на съдебното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ на процесуално основание без изобщо да се обсъжда казуса по същество.

В горната насока е налице константна съдебна практика на съдилищата в цялата страна като съдът изцяло споделя становищата изразени в цитираните в жалбата съдебни решения.

За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че изцяло споделя и изложеното в жалбата становище за принципна неприложимост на санкционната норма на чл. 179, ал.3б от ЗДП в светлината на Решение на СЕС по дело С-61/23.

Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (наричана понататък Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели.

В случая с нормата на чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДП е предвиден фиксиран размер на имуществената санкция – 2 500лв., за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП – неизпълнение на задължението на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

С посоченото по-горе Решение по дело С-61/23 – Решение от 21 ноември 2024г. Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

4

"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на чл.

187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДП, предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер – 2 500лв., на собственик – ЮЛ, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.

И доколкото съгласно легалната дефиниция за административно нарушение дадена в нормата на чл. 6 от ЗАНН последното е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а в случая са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивното дружество.

В тази насока също е налице константна съдебна практика – Решение на Административен съд – Варна по КАНД № 727/2024год.; Решение на Административен съд – Варна по КАНД № 2539/2023год. и мн. др.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е издаден в нарушение на закона, същият страда от пороци, които го правят процесуално недопустим и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските.

Искане за присъждане на разноски е направено единствено от въззивното дружество като искането е направено своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд.

С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на въззивното дружество се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.