Определение № 391 от 26.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Благоевград, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20251200501104 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

На 02.02.2026 г. от страните по делото Б. С. Ш. и Е. И. Ш., е депозирана молба с вх.№ 1774, в която правят искане за обезсилване на постановените по делото решения на РС и ОС, и за утвърждаване на постигнато от тях споразумение, което представят с молбата.

Исканията си Б. Ш. е конкретизирал в молба от 10.02.2026 г., която се поддържа и от Е. Ш., съобразно заявеното от нея в становище от 19.02.2026 г.

Съдът като съобрази данните по делото и исканията на страните, намира следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 6162/08.08.2025 г., подадена от Б. С. Ш., ЕГН **********, с адрес обл. Благоевград, общ.Хаджидимово, с.К., ул.

„***“ № 13, против Решение № 215/23.06.2025 г. по гр.д.№ 97/2025 г. по описа на РС-Гоце Делчев, с което е допуснат развод между страните, предоставено е упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца на майката и е определено местоживеенето им при нея, определен е режим на лични отношения с бащата, определена е издръжка, като е постановено и съпругата след развода да носи предбрачното си фамилно име Илиева.

Въззивният съд се е произнесъл с решение № 631/12.12.2025 г., с което решението на РС-Гоце Делчев е частично отменено – по отношение вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните, а в останалата част е потвърдено.

Страните са получили препис от решението на 05.01.2026 г. и на 06.01.2026 г. С оглед на това, подадената от тях на 02.02.2026 г. молба е в срока по чл.249 от ГПК.

Разгледана по същество обаче, молбата се явява неоснователна по следните съображения:

В своята практика ВКС приема, че по съществото си действието по чл.249 от ГПК има характера на оттегляне на иска и има същите правни последици. Особеното е, че се извършва при наличие на вече постановено решение по спора, което налага преди прекратяването на производство решението да бъде обезсилено, тъй като в противен случай е невъзможно да бъдат заличени последиците от извършените до този момент процесуални действия. Приема се, че обезсилването на решението в хипотезата на чл.249 от ГПК не 1 зависи от волята на страните в производството, а е последица от направеното искане за прекратяване на производството.

Като предпоставка за уважаване на искане по чл.249 от ГПК е изведено единствено наличието на изявления на страните, че са се спогодили и искат да бъде прекратено производството, като съдът няма задължение да проверява дали в действителност такава спогодба е постигната и дали тя не противоречи на закона и на добрите нрави. Самото прекратяване на производството пък не може да придаде на извънсъдебната спогодба, която е станала причина за това, действието на одобрена от съда спогодба по чл.234, ал.3 от ГПК и да се счита, че производството е приключило с постигането й. В този смисъл са определение № 77/10.02.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 3503/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, определение № 234/25.02.2011 г., постановено по ч.т.д.№ 121/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК, определение № 387/28.07.2016 г., постановено по ч.т.д.№ 1530/2016 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК.

В случая от една страна волята на страните е ясна и тя е свързана с одобряване на постигната от тях след постановяване на въззивното решение спогодба. Такава процесуална възможност обаче, както се посочи вече, не е налице.

От друга страна, в разглеждания казус не могат да се приложат последиците по чл.249 от ГПК и в разяснения по-горе смисъл, тъй като решението на РС-Гоце Делчев е влязло в сила /като необжалвано/ по отношение прекратяване брака между страните. С оглед на това, за съда възниква задължението по чл.322, ал.2 от ГПК да се произнесе по отношение упражняване родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. С оглед на това не може да се обезсилят постановените решения и да се прекрати производството по въпросите, за които няма влязъл в сила съдебен акт и които подлежат на уреждане след прекратяване на брака на страните.

Ето защо подадената на 02.02.2026 г. молба от страните следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. С. Ш. и Е. И. Ш., за обезсилване на постановените по делото решения на РС-Гоце Делчев и ОС-Благоевград, и за утвърждаване на постигната от тях спогодба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2