Определение № 260 от 15.07.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Варна , 15.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20213000500307 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от ИН. Н. П., чрез процесуалния й представител адв. С.К., против определение №998/19.03.2021г., постановено по в.гр.д. №650/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е спряно производството по в.гр.д. №650/21г. по описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемите Т. ХР. ТР., ТР. Н. ТР. и В. С. ОСМ. в подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба, тримата чрез процесуалния им представител адв.Д.П., поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззиваемите В. Б. К. и Д. ЕФТ. ЕФТ., редовно уведомени, не са депозирали отговори по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

1

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.

Производството по в.гр.д.№650/21г. по описа на ВОС е образувано по подадени от ИН. Н. П., Д. ЕФТ. ЕФТ., Т. ХР. ТР., ТР. Н. ТР., В. С. ОСМ. и В.

Б. К. въззивни жалби против съответни части от решение №2994/09.07.2020г., постановено по гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС, с което са частично уважени, съответно частично отхвърлени предявените от ИН. Н. П. искове както следва: 1/ против В. Б. К. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с предмет ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент №3 с площ от 61, 69 кв.м., при участието на Д. ЕФТ. ЕФТ. като трето лице помагач на ответника по този иск; 2/ против Т. ХР. ТР. и ТР. Н.

ТР. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с предмет ½ ид.ч. от ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ от гараж №3 с площ от 36, 80 кв.м.; 3/ против В. С. ОСМ. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с предмет ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент №1 с площ от 59, 63 кв.м., както и са уважени предявените от ИН.

Н. П. искове както следва: 1/ против В. Б. К. и Д. ЕФТ. ЕФТ. иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС с предмет прехвърления с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№11/14г., недвижим имот с идентификатор ***; 2/ против Т. ХР. ТР., ТР. Н. ТР. и Д. ЕФТ. ЕФТ. иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС с предмет прехвърления с договор за покупкопродажба, обективиран в н.а.№15/14г., недвижим имот с идентификатор ***; 3/ против В. С. ОСМ. и Д. ЕФТ. ЕФТ. иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС с предмет прехвърления с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№149/17г., недвижим имот с идентификатор ***.

В исковата си молба ищцата ИН. Н. П. твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор *** и ½ от ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, придобила собственост както следва.С ответника Д. ЕФТ. ЕФТ. са бивши съпрузи, с брак, сключен 1989г., прекратен с развод през 2010г.Същият е бил собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място - имот пл.№4689, кв.1113 по плана на гр.Варна, цялото с площ от 412 кв.м., с адрес гр.Варна, ул.“Добрин Василев“№17, по 2 силата на договор за дарение, обективиран в н.а.№27/82г.С н.а.

№90/09.09.2005г. съсобствениците на дворното място са учредили на съсобственика Д.Е. възмездно/срещу посочените в договора парични суми/ по време на брака му с ищцата право на строеж за изграждането на горепосочените три обекта/ап.№1, ап.№3 и ½ ид.ч. от гараж №3/ в предвидената за изграждане в това дворно място жилищна сграда.Тъй като учредяването на право на строеж е възмездно по време на брака между страните, изградените впоследствие обекти, за които е било учредено право на строеж /сградата е построена в груб строеж през 2006г. и въведена на експлоатация през 2007г./ са придобили статут на вещи СИО.По КККР, одобрени

2008г., ап.№1 съставлява обект с идентификатор

***, ап.№3 съставлява обект с идентификатор

***, а гаражът обект с идентификатор

***.След прекратяване на брака и т.к. при развода имуществените им отношение по повод тези обекти не са били уредени, те са останали в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при квоти по ½ ид.ч., като е имало устна уговорка, че ще останат в наследство на децата им.На 24.05.2018г. ищцата установила, че Д.Е. е сключил разпоредителни сделки за всеки от трите имота, а именно продал е с н.а.№11/02.12.2014г. на В.К. обект с идентификатор ***, с н.а.№15/09.12.2014г. ½ ид.ч. от обект с идентификатор *** на Т. ХР. ТР. по време на брака й с ТР. Н. ТР., и с н.а.№149/24.08.2017г. на В. С. ОСМ. обект с идентификатор ***, като приобретателите владеят целите имоти.С договорите Д.Е. не е могъл да им прехвърли повече от притежаваната от него ½ ид.ч.Сделките са сключени и преди да й бъде предложено като съсобственик да изкупи частта на Д.Е. по действително уговорените цени.Предвид гореизложеното са предявени горепосочените искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.33, ал.2 от ЗС.

В отговора си на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответниците Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. са оспорили така предявените искове, като са твърдели, че ищцата не се легитимира като собственик, т.к. н.а.

№90/09.09.2005г., с който е учредено право на строеж за трите обекта, обективира относително симулативна сделка.Твърдят, че правото на строеж не е учредено от съсобствениците срещу посочените в н.а. парични суми.Тази 3 сделка, както и договорът с който съсобствениците на дворното място Христо и Добринка Момчилови и Д.Е. продават на „Жоел“ЕООД 100 кв.м. ид.ч. от дворното място срещу парична сума, както и договорът, с който му учредяват като съсобственик право на строеж за обекти в сградата срещу парична сума, както и договорът, с който Д.Е. и „Жоел“ЕООД като съсобственици учредяват на останалите съсобственици - Момчилови право на строеж за определени обекти срещу парична сума са относително симулативни и прикриват действителните договори между страните за прехвърляне право на собственост на „Жоел“ЕООД върху ид.ч. от дворното място и учредяване право на строеж на дружеството за определени обекти не срещу заплащане на парични суми, а срещу насрещното задължение на дружеството то да изгради със собствени средства цялата сграда, т.е. вкл. и обектите на физическите лица.Предвид така учреденото право на строеж с прикритите сделки, вкл. и тази по н.а.№90/05г., липсва принос на ищцата за придобиване на правото на строеж, предвид което и впоследствие изградените обекти не са били със статут на вещи СИО, съответно ищцата не се легитимира като техен собственик.

С отговора на исковата молба са предявили инцидентни установителни искове за установяване между страните нищожността на договора за учредяване право на строеж, обективиран в н.а.№90/05г., като привиденотносително симулативен в частта за цената на осн. чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД, и за обявяване за действителен на осн. чл.17 от ЗЗД на прикрития договор между „Жоел“ЕООД, Д.Е. и Момчилови за прехвърляне на собственост и учредяване право на строеж срещу задължение на дружеството за строителство на цялата сграда.Също с отговора са предявили в условие на евентуалност - уважаване на иска с пр.осн. чл.108 от ЗС насрещен иск с пр.осн. чл.72 от ЗС против ищцата за заплащане на извършените в имота подобрения с признаване право на задържане върху имота до заплащането им.Също с отговора са искали привличането на Д.Е. на тяхна страна като трето лице помагач по предявения против тях иск с пр.осн. чл.108 от ЗС и в условие на евентуалност са предявили против него обратни искове с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между тях договор за покупкопродажба до размера на ид.ч., принадлежащ на ищцата, и с пр.осн. чл.190, ал.1 от ЗЗД за връщане на платената по договора цена за тази част.

4

С определение №2315/18.02.2019г., постановено по гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС, от производството по гр.д.№11222/18г. са разделени всички предявени с отговора искове от Т.и, т.к. е прието, че разглеждането им ще затрудни значително производството по първоначалните искове.

Производството по отделените искове е образувано в гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС.Същото е било спряно в о.с.з. на 14.07.2020г. до приключване на производството по гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС, но предвид дадените от ВОС на ВРС указания с обжалваното определение №998/19.03.2021г., постановено по в.гр.д.№650/21г. по описа на ВОС, гр.о., е възобновено на 30.03.2021г. и насрочено в о.с.з.

Исковете за обявяване нищожността по чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД поради привидност на договора, обективиран в н.а.№90/05г., и за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД , които се разглеждат понастоящем по гр.д.

№2666/19г. по описа на ВРС, са преюдициални по отношение на исковете, предмет на гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС, съответно в.гр.д.№650/21г. по описа на ВОС, т.к. именно от този договор, съответно твърдението, че с него се учредява право на стоеж по време на брака срещу заплащането на парична сума, ищцата черпи своето право на собственост. Действително същите отношения са въведени и като възражение от ответниците Т.и/както и от останалите ответници/, но без предявен иск по тези възражения няма да се формира СПН, т.к. същите ще са предмет на обсъждане само в мотивите на решението по исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС, съответно чл.33, ал.2 от ЗС.Не може да се отрече правният интерес на страната от установяване на тези правоотношения със СПН, която да обвърже страните, като и именно за това са предявени първоначално ИУИ, но впоследствие същите са отделени в отделно производство.С оглед горното и съдът приема, че производството по тези искове се явява преюдициално по см. на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.Отделен е въпросът, че исковете за нищожност на сделка, предявени от трето за нея лице, каквито са Т.и, е необходимо да бъдат насочени против всички страни по тази сделка, докато понастоящем те са насочени само против приобретателя по нея.Също отделен е и въпросът дали Т.и имат правен интерес да атакуват цялата сделка/така, както в момента я атакуват/, след като са приобретатели само на един от недвижимите имоти по нея-този, предмет на техния договор по н.а.№15/14г.

5

Изложеното относно преюдициалността се отнася само до исковете за нищожност, предмет на гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС.Негов предмет обаче са и горепосочените искове на Т.и с пр.осн. чл.72 от ЗС, чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.190, ал.1 от ЗЗД.Тези искове не са преюдициални за исковете с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.33 от ЗС.Напротив последните са преюдициални за първите и следва да се изчака приключване на производството по тях, защото разглеждането на тези искове на Т.и е поставено от ищците по тях в условие на евентуалност - да бъдат разгледани само при уважаване на предявените против тях искове от И.П..

С оглед горното и следва определението на ВОС да бъде потвърдено в частта му, с която производството се спира до постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС, само в частта му по исковете за установяване на нищожността на договор за учредяване право на строеж, обективиран в н.а.№90/05г., като привиден - относително симулативен в частта за цената на осн. чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД, и за обявяване за действителен на осн. чл.17 от ЗЗД на прикрития договор между „Жоел“ЕООД, Д.Е. и Момчилови.

В частта, с която производството се спира до постановяване на стабилен съдебен акт по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС по останалите предявени в това производство искове, съответно с пр.осн. чл.72 от ЗС, чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.190, ал.1 от ЗЗД, определението на ВОС следва да бъде отменено, т.к. именно производството по гр.д.№2666/19г. по описа на ВРС в частта му по тези искове подлежи на спиране на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.д.№11222/18г. по описа на ВРС с влязъл в сила съдебен акт по исковете, предявени от И.П. против Т.и.