Решение № 443 от 16.06.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Русе , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520101727 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.

Постъпила е искова молба от Д. П. Г. против ИВ. К. П., в която се твърди, че ищецът е собственик на 1/12 ид.ч. от следните недвижими имоти: нива с площ от 14.999 дка., четвърта категория, местност Български кории, имот №*** по плана на земеразделяне в землището на ****, нива с площ от 19.999 дка., четвърта категория, местност Български кории, имот №*** по плана на земеразделяне, в землището на ****, нива с площ от 20,001 дка., четвърта категория, местност Скелята, имот №*** по плана на земеразделяне в землището на ****, нива с площ от 19.999 дка., четвърта категория, местност Мандаджи кър, имот №*** по плана на земеразделяне в землището на **** и нива с площ от 24,200 дка., четвърта категория, местност Чертленя, имот №*** по плана на земеразделяне в землището на ****.

Правото на собственост върху тези идеални части придобил в качеството му на единствен наследник на баща си ***, който се явявал наследник на Д.Т.М. и М.Л.Д.

1

Твърди се, че на 19.07.2016г. е сключен договор за аренда на описаните земеделски земи между арендодателя ИВ. К. П., съсобственик на имотите и арендатора А.И.Т. – негова баба, за срок от 50 стопански години, при арендно плащане в размер на 45 кг. хлебна пшеница на декар обработваема земя, или левовата равностойност, но не по-малко от 1,50 лв.

На 26.07.2016г. П. като арендодател сключил втори договор за аренда със 71годишната си баба А.Т. за срок от 50 години, при арендна цена 2.00 лв. на декар годишно. В договора изрично било отразено, че арендаторът може да преарендува имота, както и че наследниците го заместват като страна по сделката. На следващият ден - 27.07.2016г. А.Т. сключила с Живко Г. Генов договор за преотдаване под наем на земеделска земя, с наемна цена 39.00лв. за декар за стопанска година. На 30.05.2017г. починала бабата на ответника А.Т. и правоприемник по договора станала майката на ответника - С.В. П.а.

Твърди се, че по искане на друг съсобственик на процесните имоти – И.П.И. против С.В. П.а и ИВ. К. П. били образувани граждански дела, които са приключили със съдебни решения, с които са обявени двата договора за нищожни, поради противоречието им с добрите нрави. Независимо от това ответникът П. продължително време държал чрез трети лица имотите над своята 1/12 ид.ч. без основание и получавал гражданските плодове от тях.

Ищецът счита, че това му дава основание да претендира обезщетение от ответника за ползването на неговата идеална част от процесните земи, което да е равно на средната арендна/наемна цена за категорията земя.

Претендира да му е дължимо обезщетение в размер на 42.00лв. за декар годишно, което е под средния размер. За стопанската 2016/2017г. за 1/12 идеална част от притежаваните от него земи, предмет на договорите за аренда посочени по-горе, му се дължало обезщетение в размер на 347,17 лв.

С оглед на изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползването през стопанската 2016/2017г. на 1/12 идеални части от 99,198 дка. земеделска земя, или за 8,266 дка., в размер на 347,17 лв., както и законната лихва върху тези суми от предявяването на иска до окончателното плащане.

Ответникът изразява становище за основателност на исковата претенция, оспорва дължимостта на законната лихва от предявяване на 2 исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, че ищецът и ответникът са съсобственици на подробно описани в исковата молба имоти в землището на село Средец, община Опан, с обща площ от 99,198 дка., както и че за тях ответникът е сключил договор за аренда на 26.07.2016г. за период от 50 стопански години за цена от 2 лв. за декар. На 27.07.2016г. арендаторът по договора и баба на ответника А.И.Т. е сключила договор за преотдаване под наем на процесните имоти за срок от една стопанска година.

По предявен иск от друг съсобственик на процесните имоти е образувано гр.д.№***/2017г. по описа на РС – Русе и е прогласена нищожността на договора за аренда от 26.07.2017г. поради накърняване на добрите нрави.

Страните нямат спор, че средното арендно/наемно плащане за 2016/2017г. стопанска година за процесните имоти е в размер на 42лв. за 1 декар, както и че за тази стопанска година ответникът или друг ползвател на имотите е заплатил такова на ищеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сключването на договор за аренда на процесните имоти поначало представлява действие на управление, но когато този договор е с уговорена аренда или наем многократно под пазарните стойности (при нищожност на договора), това действие има характера на „лично ползване“ по смисъла на чл.

31, ал. 2 ЗС съгласно задължителната съдебна практика (ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС) и с извършването му ответникът като съсобственик на имотите е лишил останалите съсобственици от ползването им, включително и ищеца. Съгласно посоченото тълкувателно решение, дължи се обезщетение за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял и размерът на това обезщетение се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който 3 ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 ЗС, във връзка с чл.93 ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове.

В случая няма спор между страните, че за стопанската 2016/2017г. ищецът не е получил нито добив от процесните имоти, нито обезщетение за лишаването му от ползването им. По тази причина и с оглед изложеното погоре, ответникът му дължи обезщетение, което е съизмеримо със средния пазарен наем за тях или 42лв. за дка, по който въпрос страните също не спорят. За притежаваните 1/12 ид. части от 99,198 дка (8,266дка) дължимото обезщетение е в размер на 347,17лв.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

Присъждането на законна лихва върху дължимата сума до окончателното й изплащане е законна последица от предявяването на иска, поради което неоснователно е възражението на ответника срещу дължимостта й.

Ответникът не е страна по упълномощителната сделка между ищеца и процесуалния му представител, поради което няма възможност да оспорва възникването на договорни отношения между тях и да прави възражения свързани с представителството на ищеца по делото.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 353,10лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното извършване.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА ИВ. К. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати на Д. П. Г. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, бул. „Черни връх“ №47 сумата от 347,17лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/12 ид. част от имоти №***, №***, №***, №*** и №*** по плана за земеразделяне на землището на **** с обща площ от 99,198 дка за стопанската 2016/2017 год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.03.2021г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ИВ. К. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати на Д. П. Г. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, бул. „Черни връх“ №47 сумата от 353,10лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5