Протокол № 619 от 05.07.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 619 гр. Варна, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Съдебни

Росен Б. Русев заседатели: Йордан Т. Й. при участието на секретаря Р. В. Трендафилова и прокурора Р. Н. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно дело от общ характер № 20233100201571 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ПОДСЪДИМАТА Д. Й. С., редовно призована, явява се лично с адв. А.

Б. и адв. Н. Б. от АК-София, редовно упълномощени и приети от съда от преди.

ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:

Д. Г. Д. – редовно призован, не се явява

Д. М. К. - редовно призована, чрез родител и законен представител Г. Д.

К., явява се лично

Г. Д. К. - редовно призована, явява се лично.

К. Д. К. - редовно призована, не се явява.

С. С. К. - редовно призована, не се явява.

Е. М. К. - редовно призована, чрез родител и законен представител Г. Д.

К., не се явява.

Д. С. К. - редовно призован, не се явява.

Ж. С. К. - редовно призована, чрез родител и законен представител К. Д.

К., не се явява.

1

За всички частни обвинители се явява адв. М. Р. от ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ВЕЩИ ЛИЦА:

В. И. Т. – редовно призован, явява се лично.

О. Е. Д. – редовно призован, явява се лично.

Е. С. Ж. – редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ПОДС.С.: Да гледаме делото.

АДВ.Р.: Единствената ми молба е да разпитаме първо свидетелката Д.

К., т.к. е на изпит в музикалното училище по цигулка.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид.Д. М. К.. Разяснява й се разпоредбата на чл.290, ал.1 от НК. Обещава да говори истината.

СВИД. Д. К.: На 14 г. съм, уча в Национално училище по изкуствата „Добри Х.“ гр. Варна и свиря на цигулка.

За деня на инцидента през 2017 г. с баба се прибирахме към къщи, 2 карахме по магистралата. Аз седях в средата между двете седалки, просто гледах пътя, и по едно време гледах надолу, не обръщах внимание на пътя.

Когато погледнах напред имаше един бял камион и баба се опита да завие рязко и тогава аз паднах и после се блъснахме. Прибирахме се към с.

Слънчево. Баба ме вземе от един салон за коли, в който тя работеше. Аз бях в този салон. Това беше лятото, бях във ваканция, щях да почвам 1-ви клас през есента. След това помня, че по едно време се събудих и там имаше хора отстрани, изкараха ме от колата, дадоха ми да пия вода, извикаха линейка и ме закараха в болницата. После дойде свако ми, а с лед това мама и татко.

Свако ми се казва С.. Мисля, че в болницата бях 3 дни.

НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:

СВИД. К.: В следствие на катастрофата имах счупена ръка и челото ми беше прерязано.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Р.:

СВИД. К.: Не знам с каква скорост баба караше автомобила. Не беше нито бавно, нито бързо – нормално караше. Когато си вдигнах главата и видях, че камиона вече беше близо. Тогава баба се опита да завие наляво, опита се да го избегне. Тогава паднах надясно, заради завИ.ето, и се ударих в стъклото на вратата и тогава загубих съзнание.

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:

СВИД.К.: Движехме се за с.Слънчево по магистралата. Магистралата има две ленти. Не знам в коя лента е карала баба тогава, не съм сигурна.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Б.:

СВИД.К.: Когато бях в автомобила на задната седалка, аз имах там само чанта, нищо друго. Преди да видя белия камион, при движението на автомобила, моите задни стъкла бяха затворени, и предните стъкла мисля, че бяха затворени също. Не мога да си спомня точно. След това се събудих, имаше много хора отстрани – те ме видяха и ме извадиха от колата през прозореца, понеже вратата беше смачкана. Преди това не обърнах внимание на белия камион.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Б.:

СВИД.К.: Седях на задната седалка, по средата, но нямаше детско столче, нямах и обезопасителен колан.

3

НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:

СВИД.К.: Нямам домашен любимец. По времето, когато стана катастрофата също нямах, но баба имаше едно куче, то не беше с нас тогава.

Сега, като приключим тук, ще ходя на изпит по инстР.т в музикалното училище. Харесва ми да уча в това училище. Благодаря за пожеланията!