Решение № 6122 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6122 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100511034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на ответниците.

С въззивната си жалба ответникът К. А. П., починал в хода на въззивното производство и по реда на чл. 227 ГПК, на мястото му, като ответници, конституирани наследниците му по закон В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на самостоятелно основание, обжалва решение № 9362/20.05.2024г., постановено по гр.дело № 47487/2023г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която срещу починалия в хода на делото въззивник К. А. П., са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че същият дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 447.18 лева, представляваща ½ част от дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата 78.27 лева – обезщетение за забава върху тази главница за периода от 16.05.2020г. до 23.03.2023г., сумата 0.69 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., и сумата 0.19 лева – обезщетение за забава върху последната главница за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023г. до окончателното погасяване, за които вземания е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19018/2023г. по описа на СРС, 57-и състав.

Във въззивната жалба на починалия в хода на делото въззивник К. А. П. са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Не било установено, че К. П. бил потребител на ТЕ. Напротив – партидата била открита на друг собственик – Е. П., която именно встъпила в облигационни отношения с ищеца по чл. 149, ал. 1, т.

6 ЗЕ. Задължено спрямо ищеца било лицето, направило волеизявление с молбадекларация и на чието име била разкрита партида. Неправилно била ангажирана и отговорността на този ответник за лихва върху главницата за ТЕ – ищецът не ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите на сайта си, нито по друг начин установил изпадането на ответника в забава – чл. 33, ал. 2 ОУ на търговеца, чл.

33, ал. 4 ОУ. Ищецът нямал основание да претендира цената за предоставянето на услугата дялово разпределение, не доказал и датата, на която задължението за дялово разпределение следвало да бъде платено, позовава се на чл. 36, ал. 2 ОУ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника К. П. искове. Претендира разноски.

В хода на въззивното производство депозираната въззивна жалба се поддържа от конституираните по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия К. П. ответници В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на самостоятелно основание.

С въззивната си жалба ответникът Е. И. П., чрез адв. И. Н., обжалва решение № 9362/20.05.2024г., постановено по гр.дело № 47487/2023г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която срещу нея са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че същата дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 78.27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.05.2020г. до 23.03.2023г., начислено върху главница за ТЕ в размер на 447.18 лева, равняваща се на ½ част от цената на топлинна енергия, доставена през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, сумата 0.69 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до окончателното погасяване и сумата 0.19 лева – обезщетение за забава върху последната главница за периода от 15.08.2020г. до 23.03.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19018/2023г. по описа на СРС, 57-и състав.

Във въззивната жалба на ответника Е. П. са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ищецът не ангажирал доказателства за датата на 2 публикуване на сумите за ТЕ на сайта си, нито по друг начин установил изпадането на ответника в забава – чл. 33, ал. 2 ОУ на търговеца. Мораторна лихва не се дължала върху задълженията за месечните фактури, а само върху тези по общите фактури - чл.

33, ал. 4 ОУ. Ищецът нямал основание да претендира цената за предоставянето на услугата дялово разпределение, не доказал и датата, на която задължението за дялово разпределение следвало да бъде платено - чл. 36, ал. 2 ОУ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника Е. П. искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивните жалби като неоснователни.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз-Нелбо инженеринг“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да отхвърлени, както и в частта, в която е признато за установено вземането на ищеца спрямо ответника Е. П. за сумата 447.18 лева, представляваща ½ част от дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот с аб. № 153306, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, в обжалваните му части, на въведените с въззивните жалби основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са 3 сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

В разглеждания казус по делото липсват доказателства за възникнала по силата на сключен писмен договор облигационна връзка по отношение на процесния топлоснабден имот, в т.ч. не е представено и отправено от ответника Е. П. до ищеца заявление за откриване на партида на нейно име за топлоснабдяването на имота.

Едностранното откриване на партида от ищцовото дружество на името на един от съсобствениците не води до извод за договорно обвързване с последния по силата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства – писмо на СО, район Люлин, рег. № ОИ-30-45/1/19.05.2014г., договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.09.1991г., сключен между ответниците Е. И. П. и К. А. П. от една страна, а от друга – председателя на ИК на ОбНС Люлин-София и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 169, том II, рег. № 2971, дело № 339/1998г. се установява, че през процесния период ответниците Е. И. П. и К. А. П. (починал в хода на въззивното производство и по реда на чл. 227 ГПК, на мястото му, като ответници, конституирани наследниците му по закон В. К. П., К. К. П. и Е. И. П., последната ответник и на самостоятелно основание) били носители на правото на собственост върху ап. 75, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от 17.09.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ж.к.

****, протокол от проведено на 12.09.2002г. общо събрание на етажните собственици на същия адрес за избор на ФДР и списък към същия, извлечение от сметка за аб. № 4000289671, изравнителни сметки, талони за извършен отчет, съобщения към фактури и заключение на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к. ****, през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците Е. И. П. и К. А. П. в качеството си на собственици на топлоснабдения имот, през процесния период били потребители на доставяната до имота топлинна енергия. Договорната връзка възникнала по чл. 153, ал. 1 ЗЕ с двамата съсобственици ответниците Е. И. П. и К. А. П. и именно те са и задължените лица за заплащане цената на доставена топлинна енергия във връзка с чл. 155 ЗЕ.

Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците Е. И. П. и К. А. П., като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят 4 да закупуват доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците Е. И. П. и К. А. П. за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, всеки от тях следва да отговаря за ½ част от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците Е. И. П. и К. А. П. и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между ищеца и ответниците Е. И. П. и К. А. П. за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Въз основа на заключението на ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 4000289671, изравнителни сметки, талони за извършен отчет, съобщения към фактури и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.