Определение № 1413 от 27.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Благоевград, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501211 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано въз основа на частна жалба с вх.№ 25712/28.10.2025 година, подадена от адв. П. Ж., САК, представляващ Адвокатско дружество К. и Ж., Булстат 181029523, имейл: ***@klauza.bg, срещу Определение № 1940/27.10.2025 година, постановено по гр.дело № 1147/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград.

С Определение № 1940/27.10.2025 година, постановено по гр.дело № 1147/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград , съдът е оставил без уважение молба с вх. № 23867/08.10.2025 година, подадена от Адвокатско дружество К. и Ж., Булстат 181029523,със седалище гр. Благоевград, и адрес на кантората гр. София, Лозенец, ул. „***“ № 9, партер, чрез адвокат П. Ж. Ж.-процесуален представител на ищеца, с която се иска да се измени Решение № 766/01.10.2025 година, постановено по гр.д. № 1147 по описа на Районен съд – Благоевград за 2025 година в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение до първоначално предявения размер, като неоснователна.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Сочи се, че районния съд не е обсъдил наведените доводи и аргументи в искането за изменение на решението, а при постановяване на атакуваното определение е преповторил изводите от решението. Сочи се също, че е нарушена нормата на чл. 254 ГПК, тъй като съдебният акт не е мотивиран.

С оглед на изложеното в жалбата се иска от съда да отмени определението на Районен съд – Благоевград.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност 1 по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл. 276 ГПК.

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Ето защо, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна при следните аргументи.

Пред Районен съд – Благоевград е била депозирана искова молба от Р. К. С., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 35, чрез адвокат П. Ж. Ж. против „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Оборище, ул. „***“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Р.Г.А..

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК –за прогласяване на нищожност на клауза от договор за потребителски кредит, съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за връщане на получено без основание.

С Решение № 766/01.10.2025 година постановено по гр.дело № 1147/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград, съдът е прогласил на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК нищожността на клауза, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в Договор за кредит № L358193, сключен на 20.07.2024 година между Р. К. С., с ЕГН ********** – като заемател, и „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807 – като заемодател и е осъдил „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „***“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Р.Г.А. да заплати на Р. К. С., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул.

„***“ № 35, сумата в размер на 152,51 лв. (сто петдесет и два лева и петдесет и една стотинки), представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2025 година до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „***“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от Р.Г.А. да заплати на Адвокатско дружество К. и Ж., Булстат 181029523,със седалище гр.

Благоевград, и адрес на кантората гр.София, Лозенец, ул. „***“ № 9, партер, чрез адвокат П.

Ж. Ж. сумата в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

По молба за изменение на решението в частта за разноските, районният съд е постановил Определение № 1940/27.10.2025 година, с което е отхвърлил искането с мотиви, че в конкретния случай се касае за спорове между потребители и финансови институции, които са еднотипни. Приел е, че делото не е с правна и фактическа сложност – не са събирани доказателства, проведено е едно съдебно заседание, в което страните не са участвали, исковете са признати от насрещната страна. Приел е, че сумата от 250 лева 2 справедливо съответства на положения труд, като присъждането на адвокатско възнаграждение над тоз размер не отговаря на тези критериите за справедливост и обоснованост, и би бил прекомерен и категорично непропорционален спрямо извършената работа и действителната правна фактическа сложност на делото по конкретното първоинстанционно производство.

Установява се, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без допускане и назначаване на експертизи, при събиране само на писмени и електронни доказателства.

Установява се, че адвокатът на ищеца не се е явил в съдебно заседание.

При горното е видно, както и от мотивите на обжалвания съдебен акт, че районният съд е съобразил положения от процесуалния представител труд, отделеното време за подготовка на делото, ниската фактическа и правна сложност, и в този смисъл правилно районният съд е приел, че дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на договорения 250,00 лева за исковото производство, които е присъдил с постановеното решение по делото.

От приложените в кориците на първоинстанционното делото – пълномощно – лист 35, договор за правна защита и съдействие – лист 36 е видно, че между ищеца и адвоката е било уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Правилно районният съд не е обсъдил и съобразил размерите на адвокатските възнаграждение посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и я е оставил неприложена – така по аргумент от чл.4, §3 от ДФЕС, съгласно който националния съд следва да остави неприложена всяка вътрешно правна норма, която противоречи на правото на ЕС, което е сторил като извод съда на ЕС в цитираното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Не може да се приемат за основателни твърденият в жалбата, че обжалваният акт не е мотивиран. Видно е, че атакуваното определение съдържа мотиви защо не се подкрепят доводите, изложени в искането за изменение на решението, в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи направените разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатна помощ поради това, че лицето е в материално-затруднено положение, роднина, близък или друг юрист, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение – в случая – ответникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно трайната практика на ВКС за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ следва да са налице следните предпоставки: 1. осъществяване на правна помощ без данни за договорен в 3 тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата;

2. заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и 3. липса на данни, които да го опровергават; 4. отговорност на насрещната страна по правилата на чл.

78 ГПК. В посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените в чл. 38 ал. 1, т. 1-3 от Закона за адвокатурата основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза – в този смисъл практиката на ВКС – Определение № 50378 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 4314 от 01.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3711/2022 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 183 от 08.09.2022 г. по т. д. № 1032/2021 г. на ВКС, 1 ТО и др.

В настоящия случай всички изброени по-горе кумулативни предпоставки обуславящи правото на адвоката да получи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата са налице, а именно: видно от договор за правна защита и съдействие, представен пред районният съд, изрично е договорено, че предоставената правна помощ на ищеца е безплатна; правната помощ несъмнено е оказана; налице е отговорност на ответника пред районния съд за разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, поради уважаване на главната искова претенция.

Съгласно решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС съдът е извел задължение на националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО. В същия дух е и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по т.

1, в което се посочва, че когато правната уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да съобразява посочените критерии при присъждане на разноски и да не прилага част от разпоредби от действащото национално законодателство и определя справедлив и пропорционален размер на адвокатско възнаграждение кореспондира и с разпоредбата на чл. 3 от ГПК, задължаваща участниците в гражданското съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави, респективно – задължение на съда да не допуска злоупотреба с такива.

С оглед изложените съображения, съдебния състав намира, че в конкретния случай адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева е справедливо и съответно, както 4 правилно е преценил и първоинстанционният съд, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По аргумент от разпоредбата на чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не следва да съдържа саморъчен подпис. По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК на приложения по делото акт следва да се извърши заверка от служител на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 272 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Определение № 1940/27.10.2025 година, постановено по гр.дело № 1147/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлено искането на адв. П. Ж., САК, представляващ Адвокатско дружество К. и Ж., обективирано в молба с вх. № 23867/08.10.2025 година, за изменение на Решение № 766/01.10.2025 година, постановено по гр.дело № 1147 по описа на Районен съд – Благоевград, в частта относно присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в исковото производство.