Определение № 1456 от 04.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501230 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от адв.Р. Р., ПАК, против определение №3541/20.03.2024г. по гр.дело №8001/23г на ПРС, 22 гр.с., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение №926/29.02.2024г. в частта за присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2от ЗАдв. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки от двата обективно съединени искове съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ още по 150 лв. или да се измени присъденото АВ от 500 лв. на 800 лв.

От въззиваемите–„Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД чрез юрк.Д. Н. и от „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690 чрез юрк.М. К. е подаден отговор, с който оспорват ЧЖ като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 27.03.2024г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 25.03.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в 14-дневния срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С решение №926/29.02.2024г.ПРС е уважил предявените от ищцата Л. М. С., представлявана от адв. Р. Р. установителни искове по чл.124 ГПК като е признал за установено, че договора за кредит , сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е нищожен, както и договорът за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ЕООД тъй като по договора е платена сумата 5101,64 лв., е осъдил ответниците да заплатят на адв.Р.Р. по 250лв. АД по реда на чл.38 ЗАдв.

1

С обжалваното определение №3541/20.03.2024г. е оставено без уважение искането за изменение на присъденото адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата по чл.38, ал.2 ЗАдв. от 250 лв. на 400 лв. по иска с „Изи Асет Мениджмънт и от 250 лв. на 400 лв. по иска с „Файненшъл България“ЕООД.

С молба по чл.248 ГПК адв.Р.Р. е поискал да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ,изчислено съгласно цената на всеки от ОСИ във вр. с чл.2,ал.5 от НМРАВ, съгласно която мин. АВ при цена на иска 300 лв., е по 400 лв. за всеки иск. Счита, че ответниците са направили възражение за прекомерност на АВ като са претендирали то да бъде съобразено с НМРАВ, а не под него, като е направил РС – в случая РС е нарушил диспозитивното начало; съгл.чл.5 ГПК – при липса на закон, следва съдът да постанови решение според обичая, която е Наредба №1/2004 г.

С отговора на ЧЖ ответниците по жалбата са навели доводи, че когато е оказана безплатна пр.помощ по реда на чл.38 ЗАдв., при определяне на АВ съдът не е обвързан от НМРАВ.

По направените доводи ПОС намира следното:

Съдът намира, че е правилен извода на съда, че при определяне на АВ по реда на чл.38 ЗАдв., съдът АВ се определя от съда, който не е обвързан от НМРАВ, а може да го определи и под него, позовавайки се на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, където е казано, че установените размери на мин.АВ в НМРАВ не са обвързващи съда, когато води до икономически необоснован и несправедлив резултат и води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101,§1 от ДФЕС

РС е определил АВ под Минимума по Наредбата, тъй като е преценил, че конкретното дело не е с фактическа и правна сложност и ниският материален интерес, при което исканото АВ би било двойно по-високо от материалния интерес по делото, което би довело до икономически необоснован и несправедлив резултат.

ПОС намира, че искането за присъждане на АВ, изчислено по НМРАВ, съгласно цената на всеки от ОСИ е неоснователно, тъй като и двата иска произтичат от едно правно основание – нищожност на договора за кредит, съгл. чл.23 от ЗПК. Чрез двата иска се реализира една и съща защита, тъй като не е било необходимо предявяването на отделен иск по чл.124 ГПК във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД.

В тази насока е и трайната съдебната практика, в която се приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание- нищожност на договор за гаранция поради нищожнст на 2 договор за заем. В конкретния случай на обективно съединяване на искове, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, определена по реда на чл.69, ал.1,т. 4 от ГПК. Тъй като ЦИ е 322,20+105,80 лв.=428 лв., съгл.чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ, АВ =400 лв. РС е присъдил 500 лв. С оглед принципа за невлошаване положението на жалбоподателя, постановеният акт следва да бъде потвърден.

В този смисъл ЧЖ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв.Р. Р., ПАК, против определение №3541/20.03.2024г. по гр.дело №8001/23г на ПРС, 22 гр.с., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение №926/29.02.2024г. в частта за присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2от ЗАдв., с което да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки от двата обективно съединени искове съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ още по 150 лв. или да се измени присъденото АВ от 500 лв. на 800 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3