Решение № 3870 от 08.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3870 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100512527 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14872 от 31.07.2025 г. по гр.д. № 41626/2024 г. по описа на СРС, 160 с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от К. П. Ш., ЕГН ********** и А. П. Ш., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, кв. **** против А. Л. М., ЕГН ********** и В. И. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, кв. ****, искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, както следва:

1.

Сграда с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***.

2. Сграда с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***.

3. Сграда с идентификатор ***

1 съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АПСК, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***;

4. Сграда, която не е заснета в КККР и без идентификатор, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, залепена до сграда с идентификатор *** с площ от 13 кв.м.

5. Сграда, която не е заснета в КККР и без идентификатор, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, залепена до сграда с идентификатор *** с площ от 26 кв.м., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ¼ идеална част за К. П. Ш.; ¼ идеална част за А. П.

Ш. и 1/2 идеална част за А. Л. М. и В. И. М. в режим на СИО.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК, жалбоподателите К. П. Ш. и А. П. Ш., излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че при установено в производството незаконно строителство на триетажната сграда, изводите на съда за приложение на разпоредбата на чл.58 ЗТСУ /отм./ и неприложение в случая на правилата на чл.92 ЗС се явяват неправилни. Неправилно при формиране на тези изводи СРС е посочил, че инвестиционния проект и строителното разрешение на ответниците са за надстрояване на трети етаж над притежаваната от ответницата сграда, която всъщност е била съборена 2003 г. /и е с идентификатор ***/ Тези строителни книжа, според въззивниците, се отнасят за новата двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и РЗП 120 кв.м. с идентификатор ***.

С постановеното решение, според ищците, съдът не се е занимал с това че при реализиране на строителството ответниците са надхвърлили и по хоризонтал и по вертикал предвиденото застрояване с архитектурния проект. Това незаконно строителство попада в обхвата на чл.92 ЗС и неправилно съдът не е приложил сочената императивна материалноправна разпоредба. Третият жилищен етаж е надстроен в отклонение от архитектурния проект, поради което спрямо него е налице съсобственост по силата на чл.92 ЗС и този самостоятелен обект следва да бъде допуснат до делба.

Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове бъдат уважени и бъде допусната делба на описаните сгради. Претендират разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответниците А. Л. М. и В. И. М. оспорват жалбата като неоснователна. Заявяват становище, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържат становище, че 2 при постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е обосновал същото чрез събраните доказателства. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на К. П. Ш. и А. П. Ш., с която срещу А. Л. М. и В. И. М. са предявени искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на съсобствени недвижими имоти - сгради построени в единия от съсобствените на страните УПИ VII-699 в кв.62 по плана на кв.Драгалевци, София с площ от 585 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор съгласно действащата кадастрална карта ***:

1.

Сграда с идентификатор ***, съгласно КК и КР на гр.София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, застроена площ 87 кв.м., брой етажи 2, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна.

2.

Сграда с идентификатор ***, съгласно КК и КР на гр.София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, застроена площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване.

3.

Сграда с идентификатор ***, съгласно КК и КР на гр.София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АПСК, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, 3 ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване.

4.

Сграда, която не е заснета в КККР и без идентификатор, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, залепена до сграда с идентификатор *** с площ от 13 кв.м.

5.

Сграда, която не е заснета в КККР и без идентификатор, с адрес на сградата: гр.София, Район Витоша, ул."****, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, залепена до сграда с идентификатор *** с площ от 26 кв.м.,

ПРИ КВОТИ: 1/4 идеална част за К. П. Ш.; 1/4 идеална част за А. П. Ш. и ½ идеална част за А. Л. М. и В. И. М. в режим на СИО.

С обжалваното решение, СРС е отхвърлил като неоснователни предявените искове по чл.34 ЗС за делба на сградите построени в съсобствения на страните УПИ VII-699 в кв.62 по плана на кв.Драгалевци, София с площ от 585 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор съгласно действащата кадастрална карта ***. За обосноваване на този извод, съдът е приел, че сградите са построени от ответниците по време на брака им при условията на чл.58, ал.1 ЗТСУ /отм./. Тъй като същите са изключителна собственост на съделителите – ответници, по отношение на тях не е налице съсобственост с ищците. Приел е, че ищците, като собственици на идеални части от УПИ, в който са построени сградите /по ¼ ид.ч./ не са придобили по приращение право на собственост/съсобственост върху сградите и в случая презумпцията на чл.92 ЗС е неприложима.

Решението е правилно.

Въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ищците К. П. Ш. и А. П. Ш. и ответницата А. Л. М. са съсобственици на недвижим имот, който съобразно регулационния план от 18.03.1970 г. представлявал урегулиран поземлен имот XVI-252 от квартал 62 по плана на гр.София, местността „Драгалевци", целият с площ от 1 415 кв.м., при съседи на имота: улица и урегулирани поземлени имоти, означени по скица като - парцел XVII-254, парцел VI-252, парцел VII-252 и парцел XV251, при квоти по ¼ ид.ч. за ищците К. П. Ш. и за А. П. Ш. и ½ ид.ч. за ответницата А.

Л. М..

Установено е и страните не спорят, че ищците са придобили собствеността върху посочения имот по силата на дарения извършени през 2001 г. – по нотариален акт за дарение на недвижим имот №105, том II, рег.№3309, дело №265/2001 г. и 4 нотариален акт за дарение на недвижим имот №106, том II, рег. №3313, дело №266/2001 г. С първата посочена сделка бащата на ищците П.А. Ш. и съпругата му С.Й. са прехвърлили на сина си А. П. Ш. /ищец в производството/ „Апартамент, находящ се на целия първи етаж в двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.

София, кв. „Драгалевци“, ул. ****, със застроена площ от около 80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня с кухненски бокс, дрешник, баня, клозет и входно антре, заедно с южното зимнично помещение, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и заедно с 1/2 ид.ч. от собствената на П. Ш. 1/2 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ, означен като парцел XVI-252 от кв. 62, м. „Драгалевци“, целият с площ от 1490 кв.м. С втората посочена сделка бащата на ищците П.А. Ш. е прехвърлил на сина си К. П. Ш. собствената си 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ, означен като парцел XVI-252 от кв. 62, м. „Драгалевци“, целият с площ от 1490 кв.м., без ид.ч. от построените сгради в имота.

От своя страна в производството не е спорно и се установява, че ответницата А.

Л. М. е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от описания по – горе недвижим имот, съставляващ УПИ, означен като парцел XVI-252 от кв. 62, м. „Драгалевци“, целият с площ от 1490 кв.м. по дарение от дядо си А.Г. Ш. недвижим имот № 79, том XXIII, дело № 3613/1980 г. /1/3 ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот, а именно: полумасивна жилищна сграда, застроена на 66 кв.м., състояща се от входно антре, кухня, две стаи и килер, заедно с прилепена към нея лятна кухня с навес, застроена на 49 кв.м. и масивна барака, заедно с 1/2 ид.ч. от дворно място/ и по договор за прехвърляне на недвижим имот от дядо на внучка срещу задължение за издръжка и гледане № 185, том LXXXXVI, дело № 20711/1992г. /останалите 2/3 ид. ч. от гореописания недвижим имот, а именно: полумасивна жилищна сграда, застроена на 66 кв.м., състояща се от входно антре, кухня, две стаи и килер, заедно с прилепена към нея лятна кухня с навес, застроена на 49 кв.м. и масивна барака/ Установява се, че праводателят на страните А.Г. Ш. е прехвърлил в полза на сина си П.А. Ш. /баща на ищците/ с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том XXVI, дело № 4744/1965г., ½ идеална част от описания недвижим имот /дворно място в село Драгалевци/ съставляващо към този момент парцел VI в кв.62 на село Драгалевци, състоящо се от 1415 кв.м. при съседи: от една страна В.Г. Ш.. от друга страна — П.В.Г. от трета страна А.Г. Ш. и от четвърта страна — улица, без построените върху дворното място сгради.

След извършване на описаната прехвърлителна сделка в полза на праводателя на ищците П. Ш./ и преди извършване на разпоредителните сделки в полза на ответницата, двамата съсобственици към този момент - А.Г. Ш. /дядо на страните/ и П.