Решение № 7133 от 22.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7133 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100514126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 09.09.2024 г., подадена от длъжника В. Т. К. срещу отказ на ЧСИ В.М., рег. №860 в КЧСИ, по и.д. №2159/2024 г. да прекрати образуваното изпълнително дело и да бъдат възстановени неоснователно събраните по изпълнителното дело разноски, които откази са обективирани в съобщение с изх. №166408/16.08.2024 г.

Жалбоподателят поддържа, че на 05.08.2024 г. от банковата му сметка е изтеглена сумата от 1997,05 лв., преди да му е връчена поканата за доброволно изпълнение. Твърди, че на 12.08.2024 г. й е връчено съобщение за заплащането на разноските по изпълнителното дело в размер на 1871 лв., което е по-малко от удържаната от банковата й сметка сума.

Излага, че преди издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело В. Т. К. добросъвестно е заплатила посочените в решението суми в общ размер от 3129,83 лв. Сочи, че не е заплатила дължимата законна лихва, тъй като не е съобразила, че тя е част от задължението, като е сборувала само посочените цифром в решението суми. Счита, че „Топлофикация София“ ЕАД недобросъвестно не я е уведомила, че преведената сума не покрива целия дълг. Поддържа, че с приоритет се погасява главницата като най-обременителното задължение, а законната лихва не била лихва по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и не се погасявала с приоритет.

При условията на евентуалност обжалва действията на ЧСИ като незаконосъобразни поради изтеглянето на сумата преди да е даден срок на длъжника за доброволно изпълнение.

Обжалва като недължими начислените обикновени такси в размер на 348,50 лв., които включват такси за опис на движими вещи на 12.08.2024 г., за наложени запори на две МПС1 та, както и запор на трудовото възнаграждение.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата по подробно изложени съображения.

Частен съдебен изпълнител В.М. е депозирала мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че законосъобразно е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като според становището на взискателя е имало частично незаплатени суми по издадения изпълнител лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Възразява срещу твърдението на длъжника, че не е връчвала покана за доброволно изпълнение, както и че няма право да събира суми преди връчване на съобщението. Оспорва като неприложим сочения от длъжника ред за погасяване на дълга.

Счита, че таксите по делото са начислени напълно законосъобразно и няма основание те да бъдат намалявани.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 2159/2024 по описа на ЧСИ В.М. е образувано на 10.07.2024 г. по молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на Изпълнителен лист от 27.03.2024 г., издаден по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по гр.д. № 80936/2018 г. на СРС, 85 с-в, Решение № 20284506/29.12.2020 г., по гр.д. № 43440/2019 г. по описа на СРС, 85 с-в и Решение № 960/20.02.2024 г., по гр.д. № 6442/2021 г., по описа на СГС, II-B въззивен състав.

С изпълнителния лист длъжникът - жалбоподател В. Т. К. е осъдена да заплати сумата от 2218,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 27.12.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 254,01 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 12.12.2018 г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е направил изрично уточнение, че претенцията му не е за събиране на целия дълг по изпълнителния лист, а е за остатък от главницата в размер на 1233,58 лв., ведно със законна лихва от 14.03.2024 г.

Заявено е искане съдебният изпълнител да извърши справки в РБСС и НОИ и да бъдат наложени запори, с оглед установеното имуществено състояние на длъжника, а при липса на такова, да бъде насочено изпълнението към движимите вещи на длъжника. На ЧСИ са възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Поискано и прието от съдебния изпълнител е за събиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и 5 лв. заплатена държавна такса за снабдяване с изпълнителен лист, от които 77,50 лв. са възложени в тежест на жалбоподателя, предвид че по изпълнителното дело има още един длъжник.

Съобщение за образуваното изпълнително дело е връчено на длъжника на 12.08.2024 г. (л. 70), като са наложени четири запора - на банкова сметка и на трудово възнаграждение (л. 52 - 53) на 17.07.2024 г. и на 2 бр. МПС (л. 72) на 02.08.2024 г. На 17.07.2024 г. е насрочен 2 опис на движимите вещи на длъжника (л. 74).

На 05.08.2024 г. в изпълнение на наложения запор „Обединена българска банка“ АД е превела по изпълнителното дело сумата от общо 1971,05 лв.

Самата жалбоподателка признава, че към датата на образуването на изпълнителното дело е имала непогасени вземания към взискателя, тъй като неправилно е пресметнала дълга си съобразно посоченото в съдебното решение. Според приетото в т. 1 от ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД - погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Сочената в жалбата практика на ВКС, според която законната лихва не се приравнявала на мораторната лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, е преодоляна с горепосоченото тълкувателно решение. Доводите, че с извършеното извънсъдебно плащане е погасено най-обременителното задължение, каквото се явява лихвоносната главница не могат да бъдат споделени, тъй като хипотезата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е приложима при повече от едно главнично вземане, в който случай се погасява най-обременителното.

При наличието на неудовлетворено притезателно право не може да се приеме, че „Топлофикация София“ ЕАД недобросъвестно е упражнило правото си да иска принудително събиране на непогасената част от вземането си. Не може да бъде вменено в задължение на кредитора задължение да уведоми длъжника, че въпреки постъпилото от последния плащане на посочените цифром суми по съдебното решение, целият дълг не е бил погасен, тъй като не може да се изведе от фактите по делото, че за дружеството е било известно, че преведената по банков път сума е в по-нисък размер поради неволно объркване от страна на длъжника. Отделно от това, липсва и нормативно задължение кредиторът допълнително да кани длъжника да му заплати непогасен остатък от вземането. Ето защо и законосъобразно ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Неоснователни са оплакванията на длъжника, че ЧСИ е извършил нарушение, като не му е връчил покана за доброволно изпълнение, тъй като няма спор, че изпълнителният лист е бил издаден въз основа на решение, постановено в исково производство по чл. 422 ГПК, което по необходимост е предшествано от издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Доколкото последната е била връчена на длъжника от заповедния съд и е съставлявала покана за плащане, но длъжникът очевидно е подал възражение по чл. 414 ГПК, то и нов срок за доброволно изпълнение не следва да му се предоставя след образуването на делото.

Този извод следва пряко съдържанието на чл. 428, ал. 1, изр. 2 от ГПК, според която разпоредба, когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването на копие от нея, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното изпълнение не се дава, като в този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.

Налагането на запори върху банкови сметки, МПС-та и трудов договор на длъжника е допустима и необходима обезпечителна мярка и тя не е предпоставена от изпращането на ПДИ или съобщение за образуването на изпълнителното дело – аргумент и от чл. 507, ал. 1 3

ГПК. Запорите върху трудово възнаграждение и МПС-та са наложени преди 05.08.2024 г. – датата на постъпването на сумата от 1971,05 лв. и са необходими с цел съхраняването на откритото от ЧСИ имущество в патримониума на длъжника. Неоснователно е оплакването в жалбата, че тези запори водят до свръхобезпечаване, тъй при налагането им не може да бъде известно дали налагането само на един запор би обезпечил в достатъчна степен вземането на кредитора, а последователното им налагане би довело до риск от междувременно разпореждане с все още незапорираното имущество, поради което едновременното налагане на четирите запора е било оправдано.

На л. 55 от изпълнителното дело е приложено съобщение, изпратено от ЧСИ до работодателя на длъжника, в което е указано на последния да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника, поради което съдът приема, че такса за това действие е законосъобразно начислената. Следва да се има предвид че макар и тази такса да е посочено, че се начислява за връчване на ПДИ, в действителност на длъжника се връчва съобщение за образуваното изпълнително производство (арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК), за което действие се дължи същата по размер такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС.

Основателен е доводът на длъжника срещу начисляването на такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщение до взискателя и длъжника за насрочен опис на движими вещи, в общ размер на 48 лв. При наложени запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и две МПС-та, извършването на опис на движими вещи на този ранен етап от изпълнителното производство не е било необходимо.

Останалите такси, начислени в приложената по изпълнителното дело фактура №102638 от 03.09.2024 г., съдът намира за обосновани и законосъобразни и същите не следва да се редуцират.

По отношение на твърдението на длъжника, че размерът на дълга във връченото му на 12.08.2024 г. съобщение е 1871,33 лв., а ЧСИ му е събрал сумата от 1997 лв. (в действителност е постъпила сума от 1971,05 лв.), следва да се има предвид, че това е размерът на дълга по изпълнителното дело към 17.07.2024 г., а не към 05.08.2024 г., когато е постъпила сумата от 1971,05 лв. Видно от констативния протокол изх. №187704/03.09.2024 г., в който ЧСИ е посочил какви вземания се погасяват, сумата от 436,58 лв. е разпределена за погасяване на начислени във фактура №102638 от 03.09.2024 г. вземания за такси, поради което е неоснователно оплакването на длъжника, че в действителност ЧСИ е надвзел сума, по-голяма от размера на дълга. Изключение се явява само начислената такса за насрочен опис на движими вещи, в общ размер на 48 лв., която подлежи на отмяна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от 09.09.2024 г., подадена от длъжника В. Т. К., начислената от ЧСИ В.М., рег. №860 в КЧСИ, по и.д. №2159/2024 г., във фактура №102638 от 03.09.2024 г.

(ред №4) такса за опис на движими вещи в общ размер на 48 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 09.09.2024 г., подадена от длъжника В. Т. К., в 4 останалата й част, в която се обжалва отказ на ЧСИ В.М., рег. №860 в КЧСИ, по и.д.

№2159/2024 г. да прекрати образуваното изпълнително дело и да бъдат възстановени неоснователно събраните по изпълнителното дело разноски, които откази са обективирани в съобщение с изх. №166408/16.08.2024 г..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5