Решение № 1128 от 31.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330200578 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030008481/18.11.2025г., издадено от Началник Група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Т. И. Д., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв. (306,78 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката в жалбата и в хода на производството излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема писмени становища в хода на производството за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 11.12.2025г., а жалбата е подадена на 23.12.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

След анализ на събраните в хода на производството доказателства и становищата на страните, от фактическа страна съдът прие следното:

На 06.09.2024г. в 14,53ч. техническо средство ARH CAM S1 120CCЕ0 засякло движението на л.а. Мерцедес ГЛС 450 с рег. № **** на АМ Тракия км 121 с посока на движение от запад към изток с превишена скорост.

Измерената от техническото средство скорост на автомобила била 179 км/ч, при разрешена скорост за движение по автомагистрала 140 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс от 3 процента се получила и наказуемата скорост в размер на 173 км/ч. Автомобилът бил собственост жалб. Д..

Същата била многократно търсена за попълване на декларация по чл.

188 от ЗДвП, което отказала да направи, поради което и на 21.07.2025г. бил издаден АУАН № 4245717 срещу нея като собственик.

След проверка на справката за нарушител водач на жалбоподателя и от справката от системата АИС-АНД се установило, че Д. е наказвана с ЕФ серия К № 8622157 влязъл в сила на 13.03.2024г. и с ЕФ серия К № 8881949 влязъл в сила на 16.04.2024г.

Жалб. Д. била надлежно поканена с връчена на 20.05.2026г. покана за явяване в сектор Пътна полиция – Пловдив за съставяне на АУАН на 16.06.2025г., като същата не се явила, поради което в нейно отсъствие бил издаден АУАН № 4245717 за нарушение, извършено при условията на системност, като впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 179 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача, установената от АНО наказуема скорост се явява в размер на 173 км/ч.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, че представената снима е 2 негодно доказателствено средство. Съгласно писмо вх. № 48168/13.05.2026г. процесите по изпращане на данните за констатираните нарушения се извършват автоматизирано, без потребителска намеса, като в процесът на обработка на нарушенията няма контрол с цифров подпис и валидация, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е жалб. Д., която е отказала да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е предоставила данни да е предала МПС-то да бъде управлявано от друго лице, поради което и правилно е била ангажирана именно нейната отговорност.

Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1 – 120ССЕ0, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 128-СГИСИС/19.09.2023г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение (л. 49);

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под номер 5126, видно от удостоверението.

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол за проверка № 128-СГ-ИСИС/19.09.2023г.;

- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от процесната дата, който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя М., удостоверил това обстоятелство и който е лице, преминало 3 през обучение за работа с такъв вид АТСС (л. 38 и сл.) което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Съгласно записаното в протокола по чл. 10 от Наредбата, АТСС е използвано във времевия диапазон от 13,00 часа до 17,30 часа на 06.09.2024г., а процесното нарушение е установено на същата дата в 14,53 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място, посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложеният по делото протокол.

Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, като по делото е представена снимка на разположението на АТСС.

Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Удостоверителната сила на протокола в процесния случай не е разколебана, поради което законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен начин.

От справката за нарушител водач, от справките от системата АИС-АНД и от приложените по делото електронни фишове, се установяват предходните нарушения на жалб. Д., описани в АУАН и НП, както и датите на връчването и на влизането им в сила, с оглед липсата на твърдения за обжалването им, които факти не се оспорват от жалбоподателя. От показанията на св. Г. се установява процедурата по съставяне на АУАН.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН Едва след откриване на действителния водач на МПС, за контролния орган става ясно дали следва за допуснатото нарушение да се ангажира личната отговорност на действително установения водач, или при невъзможност за това презумпционната субсидиарна отговорност на 4 собственика по чл. 188 от ЗДвП. Така в случая конкретният субект, чиято отговорност следва да се ангажира, е бил установен след отказа на жалб. Д. да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, което се удостоверява да е било осъществено на 30.06.2025г. Именно от тази дата на контролните органи е станало ясно, че следва да се ангажира презумпционната отговорност на собственика (в случаите като настоящия, когато същият не посочи дали той е бил водачът, нито посочи на кое лице е предоставил процесното ППС), поради което именно от тази дата се счита за открит нарушителят и е започнал да тече тримесечният срок. За съставяне на АУАН жалбоподателката е била надлежно поканена, но не се е явила. Не е нарушен и 6-месечният давностен срок за издаване на НП, доколкото АУАН е издаден на 21.07.2025г., а НП – на 18.11.2025г.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

В случая, при така приетото от фактическа страна, безспорно се явява нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателката е управлявала автомобила със скорост над максимално позволената скорост за движение по автомагистрала, а именно – със скорост от 173 км/ч при максимално позволена такава от 140 км/ч.

Същевременно, въпреки установената системност, към настоящия момент (а и към момента на издаване на наказателното постановление 18.11.2025г.) за извършеното нарушение на правилата за скорост с превишение между 31 и 40 км/ч в извъннаселено място не се налага наказание за системност, доколкото законодателят е изключил наказуемостта за деянията по този състав.

С изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г. на чл.182, ал. 5 от ЗДвП, при системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал.

3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. На практика, към настоящия момент за доказаното по 5 несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП не се предвижда наказание - глоба в двоен/троен размер и лишаване от правоуправление поради системност по смисъла на новата редакция на закона.

Предвид настъпилата законодателна промяна и съобразявайки принципа за прилагане на по-благоприятната за нарушителя разпоредба по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът по настоящото производство разполага с правомощието да измени издаденото наказателно постановление на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Посоченото не може да доведе до цялостна отмяна на наказателното постановление, с оглед наличието на извършено нарушение, но предвид разрешенията, дадени в ТР 8/2021 на ВАС правомощията на районния съд да приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение при същите фактически положения, порокът в приложението на материалния закон може да бъде поправен от съда чрез изменението на санкционния акт.

В настоящия случай е явно установено, че жалбоподателката е извършила по-леко наказуемо нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Превишението от 33 km/h в извъннаселено място попада изцяло в приложното поле на тази разпоредба. Като за него е предвидена фиксирана санкция в размер на 300 лева с еврова равностойност 153,39 евро.

По изложените съображения, съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021 г. на ВАС, като измени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП в чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, намали размера на наложената глоба от 306,78 евро на 153,39 евро или в левова равностойност от 600 на 300 лева и отмени наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Не е налице и съществено процесуално нарушение с оглед реда на издаване на процесния акт – наказателно постановление, доколкото с него е повдигнато от административнонаказващия орган обвинение за нарушение, което се преследва по този ред (с издаване на АУАН и НП) с аргумент за противното от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Обстоятелството, че обвинението не е доказано в пълен обем, не ограничава правото на защита на жалбоподателя, който е имал възможност да обжалва същото в същия срок от връчването му и да изложи аргументите си за незаконосъобразност и неправилност на властническия акт.