Решение № 1173 от 09.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1173 гр. Бургас, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100501272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 5136/29.05.2023г. на НРС от А. А. С., гражданин на Р. Ф., роден на **********г., притежаващ задграничен паспорт № *********, издаден на 27.03.2014г. от ФУМС *****-Р., с постоянен адрес: гр. М., ул. „Л. ш.“, дом **, корпус *, квартира **, чрез пълномощник Димитър Вълков Вълков. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Н., ул. „Л. К.“ № **, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „Хаджи Д.“ № 7, партер - чрез адв. Георги Иванов Димитров, преупълномощен от Димитър Вълков – пълномощник на въззивника, против решение № 186/28.04.23г. по гр.д.№ 259/22г. по описа на НРС , с което е обезсилено постановеното по същото дело решение № 246/26.07.22г. на с.съд, за обявяване за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2021г., поради неплащане на остатъка от продажната цена в 2-двуседмичен срок. Заявява, че решението е неправилно, понеже е налице забава на кредитора – чл.95 ЗЗД, изразяваща се в липса на съдействие за посочване на банкова сметка, по която да бъде преведена 1 дължимата сума. На следващо място твърди, че следва да бъде освободен от последиците на забавата, защото разпоредбата на чл.97, ал.1 и ал.2 ЗЗД са на практика неприложими, поради въведени административни пречки от страна на установената банкова система. Обосновава конкретни мотиви в подкрепа на горното твърдение.

На следващо място счита за недоказан възприетият от НРС извод, че въззивникът и представляващият въззиваемия са обитавали един и същи ваканционен комплекс по едно и също време и че С. е бил в известност, че Е.Васильев е представител на „ДЮФ“ ООД, но не го е уведомил за постановеното решение. Счита останалите аргументи на НРС – за нелогични.

Заявява, че решението е постановено на базата на неправилно ценен доказателствен материал и при допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на доклада и разпределяне на доказателствената тежест. Ето защо счита, че не е настъпила преклузия на доказателствата.

Моли за ангажиране на допълнителни такива, недопуснати пред настоящия съд.

Моли за отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, по съществото на спора, с който бъде отхвърлена молбата за обезсилване на постановеното решение № 186/28.04.23г. по гр.д.№ 259/22г. по описа на НРС.

Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото „ДЮФ“ ООД с ЕИК: 175023730, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„Витоша“ № 146, вх. Б, ет.6, представлявано от Ернст Михайлович Васильев, чрез адв. Т. Ненчев, оспорва въззивната жалба. Твърди, че не е основателна и моли да бъде потвърдено решението на НРС, като правилно и съобразено със събрания доказателствен материал. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания, оспорва доказателствените искания на противната страна. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.362, ал.2 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

Производството по гр.д.№ 259/22г. на НРС е образувано по искова молба от А. А. С., чрез адв. Г. Димитров, против „ДЮФ“ ООД с пре дявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителния договор между страните за покупко-продажба на описания по исковата молба недвижим имот. В условията на чл.238 ГПК и при приложение на чл.239 ГПК, съдът е постановил неприсъствено решение № 246/26.07.2022г. по гр.д.№ 259/22г. НРС, с което е уважил пре дявения иск, при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила купувачът А. С. заплати на „ДЮФ“ ООД остатъка от продажната цена в размер на 5 000лв., като в случай на неизпълнение на горното задължение, по искане на продавача решението на НРС ще бъде обезсилено.

Видно от отразяването върху решението, то е влязло в сила на 26.07.2022г., като необжалваемо и от деня, следващ посочената дата, е започнал да тече двуседмичният срок за заплащане на остатъка от продажната цена. Срокът е изтекъл на 09.08.2022г., ден вторник.

Неприсъственото решение е атакувано по реда на чл.240 ГПК от „ДЮФ“ ООД, но с влязло в сила на 05.01.2023г. решение № 12 от 05.01.2023г. по в.гр.д.№ 1828/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд молбата за отмяна на неприсъственото решение е отхвърлена.

Междувременно, два месеца след изтичане на двуседмичния срок за заплащане на остатъка на покупната цена, с молба вх.№ 8356/28.09.2022г. на НРС (стр.94) Ал.С. е поискал съдът да задължи „ДЮФ“ ООД да посочи банкова сметка, за да бъде извършен превод на остатъка от цената, но без резултат. Впоследствие са депозирани и допълнителни молби, но банкова сметка не е посочена от страна на дружеството и е безспорно, на първо място, че цената не е заплатена в срока и на второ - че молбите са подадени след изтичане на срока за плащане.

С молба вх.№ 1619/16.02.2023г. на НРС „ДЮФ“ ООД е поискало обезсилване на влязлото в сила неприсъствено решение № 246/26.07.2022г. по гр.д.№ 259/22г. НРС на основание чл.362, ал.2 ГПК – поради неплащане на остатъка от продажната цена в определения от съда и законов двуседмичен срок от влизане в сила на решението по заведения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

3

Като е преценил, че въпреки всички правозащитни възражения на Ал.С., молбата по реда на чл.362, ал.2 ГПК е основателна, НРС е постановил обжалвания акт.

Настоящият състав, при описаната по-горе фактическа обстановка по делото, приема, че атакуваното решение е правилно и съобразено със закона и трайно установената съдебна практика, поради следните мотиви:

За да бъдат основателни възраженията за освобож даване на купувача от последиците на забавата, е нужно още преди образуване на гр.дело № 259/2022г. на НРС, той да е бил в готовност да изпълни своите задължения по сключения предварителен договор и да се случат особени и непредвидени събития или да възникнат непредвидени обстоятелства, обективно препятстващи изпълнението на вмененото задължение за плащане на остатъка от покупната цена в двуседмичен срок. Това заключение се приема от настоящия състав, след преценка, че с особеното производство по глава тридесет и първа, чл.362 и сл. ГПК, ищецът – настоящ въззивник, заявява своята пълна готовност за финализиране на договора за покупко-продажба на недвижим имот и производството е образувано, поради неизпълнение на другата страна на поетото задължение да прехвърли собствеността върху процесния имот, срещу договорената продажна цена, в определен срок.

Съдебното решение замества нотариалния акт и липсващото волеизявление на продавача, като ищецът по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД твърди пълна готовност за изпълнение на задълженията по предварителния договор, включително и за заплащане на пълната цена.

Впрочем, такива изявления са инкорпорирани в исковата молба – стр.3 по гр.д.№ 259/2022г. НРС, а именно: Ал.С. е заявил, че след получаване на предварителния договор, преведен и заверен от заклет преводач, е оформил документите за разрешаване на паричен превод в чужбина от компетентните руски власти. След това наредил по собствената си сметка в БАКБ сумата, необходима за заплащане на втория задатък и пълната цена, уговорена по предварителния договор, като за целта упълномощил Димитър Вълков да оперира със сметката му.

По делото е приложена извадка от сметката на Ал.С. в БАКБ – стр.33 по гр.д.№ 259/22г. НРС, от която е видно, че към 18.01.2022г. е имало наличност, напълно достатъчна, за да се извърши оставащото плащане по 4 предварителния договор, като в тази връзка е налице и пълномощно на Димитър Вълков – стр.24 по с.дело.

В контекста на описаното и по повод аргумента за освобож даване на купувача от последиците на забавата, поради забава на кредитора – чл.95 ЗЗД, съдът приема следното:

Както вече бе изложено, решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е влязло в сила на 26.07.2022г., като до 09.08.2022г. въззивникът не е направил каквито и да е опити да плати оставащата част от продажната цена, въпреки въведените твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства за наличие на сума, многократно превишаваща остатъка за доплащане по договора в банковата сметка на купувача. Едва след подаване на молба вх.№ 8291/27.09.2022г. на НРС от процесуален представител на „ДЮФ“ ООД за отмяна на постановеното неприсъствено решение № 246/26.07.2022г. по гр.д.№ 259/22г. НРС, по делото е депозирана молба вх.№ 8356/28.09.2022г. на НРС за задължаване на продавача да посочи банковата си сметка, по която да се преведе дължимата сума.

По този повод съдът приема, че намерението за добросъвестно изпълнение на поетите задължения от страна на купувача, предполага предварително снабдяване с номера на банковата сметка на про давача, още повече при зачитане на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой, които задължават страните да извършат плащанията по банков път. В тази връзка съдът приема, че никой нотариус не би допуснал при изповядване на договор на обща стойност за целия договор над 10 000лв., както е в настоящия случай – продажната цена е договорена на 17 000лв., сумата или част от нея да бъде заплатена в брой, доколкото това би довело до сериозна имуществена санкция. Освен това, видно от приложения предварителен договор, страните са договорили плащането на остатъка от цената да стане чрез Системата за брутен сетълмент RINGS, без да посочат сметка.

В тази връзка съдът взе предвид приложената на стр.310 справка за налични към 2022г. открити и съществуващи банкови сметки на „ДЮФ“ ОО Д в „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София и съобрази, че при добросъвестно намерение за редовно и в срок плащане на кредитора, Ал.С. или неговият пълномощник Димитър Вълков, биха могли в срока за плащане 5 да се снабдят със съдебно удостоверение за банковата сметка на дружеството и чрез надлежно упълномощения представител Димитър Вълков да се извърши редовно плащане.

Ето защо Бургаският окръжен съд приема, че не се доказаха особено непредвидени обстоятелства, нито внезапни събития, създали обективни пречки за въззивника да заплати остатъка от продажната цена на „ДЮФ“ ООД. Затова и като споделя по реда на чл.272 останалите мотиви на НРС, настоящият съд приема, че искът на „ДЮФ“ ООД е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а съответно – постановеното и атакувано съдебно решение – потвърдено.

В полза на дружеството се следват извършените в настоящата инстанция разноски в размер на 4000лв., съобразно ангажираните в тази връзка доказателства.

Водим от правните изводи, основани на описаната фактическа обстановка, БОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/28.04.23г. по гр.д.№ 259/22г. по описа на НРС.

ОСЪЖДА А. А. С., гражданин на Р. Ф., роден на **********г., притежаващ задграничен паспорт № *********, издаден на 27.03.2014г. от ФУМС *****-Р., с постоянен адрес: гр. М., ул. „Л. ш.“, дом **, корпус *, квартира **, да заплати на „ДЮФ“ ООД с ЕИК: 175023730, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„Витоша“ № 146, вх. Б, ет.6, представлявано от Ернст Михайлович Васильев разноски за настоящата инстанция в размер на 4 000лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7