Присъда № 270 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 270, постановена на 15.11.2024г. по н.о.х.д. № 4015 по описа на Районен съд – Варна, тридесет и шести наказателен състав за 2022г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 181 по описа за 2018г. на ОСлО при ОП –Варна на Т. Г. М. за това, че на 11.01.2018г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ л.а."Фолксваген СС" с номер на рама № WVWZZZ3CZDE540305 и двигател с номер № CFGB464539, на стойност 22 000 лева, собственост на „Advanced Finance“ LTD, - Grimbsy, England /учредено в Кралство Великобритания и Северна Ирландия/ с представляващ дружеството Вики Уилкинсън, която владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като посочва, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от показанията на всички изслушани свидетелски показания, както и от приобщените по делото писмени доказателства. Излага подробно установената според него фактическа обстановка, като акцентира на обстоятелството, че и до ден днешен подсъдимият М. не е заплатил нито една от дължимите лизингови вноски за автомобила, не е предприел каквито и да е мерки, за да уреди отношенията си с дружеството, но въпреки това е предприел действия по своене на автомобила посредством предприемане на действия, свързани с регистрацията му в Република България. Очевидно било намерението му да не заплаща вноски за автомобила, тъй като той съзнателно и чрез свои лични действия е прекратил директния дебит, като въпреки, че съзнавал, че собственик на автомобила е дружествотолизингодател, той е взел решение да декларира пред българските власти, че автомобилът е негова собственост, като именно с това свое действие е извършил фактически действия по присвояване на процесната вещ (като това му намерение е било обективирано с представянето на неистински договор за покупко-продажба, който да го легитимира като собственик пред българските власти). Отсъствието на изрична покана за връщане на вещта от страна на английското дружество в случая не е основание за несъставомерност на първо място поради спецификата на отношенията между страните, а на второ предвид обстоятелството, че подсъдимият е спрял да отговаря на опитите им за връзка с него.

Предвид изложеното, моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като за извършеното му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към минималния размер, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок на основание чл. 66 НК, като на М. бъдат възложени сторените по делото разноски, а процесният лек автомобил да бъде върнат на лизинговото дружество.

Упълномощеният защитник на подс. М. адв. Д., на свой ред изразява подробно становище за неоснователност на повдигнатото обвинение, като пледира неговият подзащитен да бъде оправдан изцяло. На първо място, посочва, че подзащитният му на свой ред желае автомобилът да бъде върнат на лизинговото дружество, тъй като той продължава да заплаща годишни такси за автомобила, макар да не го ползва, тъй като се води негов собственик. Посочва, че по делото е вън от съмнение, че подзащитният му е нарушил закона, но не е извършил деянието с намерение да свои процесната вещ, като не ставало ясно и защо представителят на ВРП е преценил, че именно на конкретната дата е извършено престъплението. Посочва още, че той бил заплатил половината от стойността му в английски паунда, като идеята за регистриране на автомобила в КАТ била на трето лице - посредник, което го подвело и то заради съществуваща порочна практика в Сектор Пътна полиция във връзка с изискванията за регистрация. Излага, че регистрацията в Република България може да е нарушение, напускане пределите на Обединеното кралство за срок повече от месец може също да е такова, самоволното прекратяване на възможността лизингодателя да тегли автоматично от сметката му суми за покриване на лизинговите вноски може също да е нарушение, но всички те не дават основание да се изведе наличието на престъпни 1 намерения да получи облага за сметка на ощетяването на друго лице. Обосновава спирането на плащанията с обстоятелството, че вещта не е била изправна, което е наложило М. да стори разноски за ремонта й, които той считал, че не дължи и които според него е следвало да му бъдат заплатени от лизингодателя. Причините за връщането му в България също били обективни и свързани с обстоятелството, че изтичала шофьорската му книжка и той трябвало да я поднови, в това число още два сертификата за упражняване на дейността му като международен шофьор. Причините за невъзможността да се завърне в Обединеното кралство също не следвало да се търсят в него, а във френските власти, които му отнемат книжката и го принуждават да търси начин да се прибере в България с автомобила, който да бъде управляван от друго лице. Наред с това, очевидни са били неговите намерения да се завърне в Англия, след като семейството му (сестра му и съпругата му) са били трайно установени там и той имал действително намерение да се установи там. Пояснява, че решението му да регистрира автомобила на свое име в РБ било провокирано единствено от желанието да сключи застраховка за същия в България, където този вид услуги били десетократно по-евтини. Счита, че съдът следва да даде пълна вяра на депозираните от него обяснения, като особено важно е обстоятелството, че той не е извършил никакви разпоредителни действия с процесния автомобил – не го е продал, не го е заложил, не го е подарил и не е препятствал по никакъв начин възможността на лизингодателя да си върне фактическата власт върху вещта, поради което пледира същият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

В предоставеното му право на реплика представителят на ВРП излага, че не отговаря на обективната истина обстоятелството, че подсъдимият е заплатил половината от стойността на вещта, като датата на извършване на деянието е именно датата на регистрирането на автомобила на територията на РБ, като такъв собственост на подс. М., в който момент реално е демонстрирано намерение за своене на вещта, което е било подсилено и от обстоятелството, че М. е преустановил контакти с лизингодателя, с което на практика е препятствал получаване на фактическа власт върху автомобила. Досежно използването на посредник за регистрация на автомобила, то очевидно волята за регистрация е била вече формирана у М., за да потърси той съдействие от посредник за реализирането й. Всички изложени доводи от защитата на практика съставляват проявление на защитна теза, поради което и настоящият състав не следва да ги взема предвид при постановяване на присъдата.

В предоставеното му право на дуплика адв. Д. на свой ред акцентира на обстоятелството, че регистрацията не е свързана с възникването на правото на собственост и не лишава друго лице от такова право, като същата има единствено формален характер, за да се знае този автомобил къде се намира, на кого е и кой носи отговорност за него.

Подс. Т. Г. М., редовно призован, не се явява, тъй като работи и се намира извън границите на Република България, като доброволно е заявил, че желае делото да приключи в негово отсъствие. Дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие и поддържа казаното от защитника си, че никога не е имал да обсебва автомобила, а единствено е искал да бъде възмезден за сторените разходи във връзка с ремонта му, като незавръщането му в Англия е било по обективни и независещи от него причини.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. Г. М. е роден на 07.01.1978г. в гр.Плевен, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес - гр.Варна ул."Тодор Влайков" №2,ет.1, ап.2, ЕГН: **********, работи като международен шофьор.

Т. Г. М. работил и живеел в Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

През месец декември 2017г. подс. М. решил да вземе лек автомобил на лизинг.

2

Харесал такъв в автокъща в гр. Аркингтън, стопанисвана от търговеца Пол Джеймс Крук, а именно - л.а. „Фолксваген“, модел „ЦЦ/СС/“ с рама № WVWZZZ3CZDE540305 и двигател с номер № CFGB464539, който видял по обява в интернет.

Стойността на превозното средство по обявата била 9950 британски лири. За закупуването му Т. М. решил да ползва услугите на кредитна институция и вземе автомобила на лизинг.

По интернет той кандидатствал за отпускането на кредит от дружеството Advantage Finance Limited LTD /„Адвантиж Файнънс Лимитид" ООД / с адрес Unit 7, Acorn Business Park.Moss Road, Grimsby DN 32 8BL, / Блок 7, Бизнес парк, Мое Роуд- Гримсби DN 32 8BL/, чрез кредитен брокер „ЗУТО“.

Процесното дружество „Адвантиж Файнънс Лимитид" ООД било представлявано от св. Вики Уилкинсън.

На 09.12.2017г. в дружеството било получено известие от кредитния брокер „ЗУТО“ за подадено от Т. М. електронно заявление за финансиране закупуването на автомобил „Фолксваген“, модел „ЦЦ/СС/" с рама № WVWZZZ3CZDE540305 и двигател с номер № CFGB464539.

След извършена проверка, още на същия ден, подсъдимият получил одобрение за получаването на лизингов кредит.

Бил сключен договор за лизинг - Договор за покупко-продажба съгласно Закона за потребителския кредит от 1974г на Кралството.

По силата на сключения договор кредиторът „Адвантиж Файнънс Лимитид” ООД следвало да заплати продажната цена на автомобила на продавача Пол Джеймс Крук, а от своя страна лизингополучателят - подс. Т. Г. М. се задължил да заплати 59 месечни равни вноски от по 359, 41 британски лири и една последна, окончателна вноска в размер на 534, 00 британски лири или общо да заплати за срок от пет години сумата от 21 739, 60 британски лири. За целта бил назначен директен дебит, по който следвало да става разплащането с лизингодателя и заплащането на месечните вноски.

Лични срещи между представител на лизингодателя и подс. М. не е имало, като договорът бил сключен по интернет.

Съгласно същия превозното средство оставало собственост на „Адвантиж Файнънс Лимитид“ ООД до изплащането на всички лизингови вноски, като подс. М. не можел да се представя за собственик на вещта и не можел да изкарва превозното средство извън пределите на Кралство Великобритания и Северна Ирландия за повече от 30 дена, без съгласието на собственика му - лизинговото дружество.

Лизинговото дружество превело сумата за продажната цена на търговеца Пол Джеймс Крук и М. взел автомобила на 11.12.2017г., след като удостоверил, че е страна по лизинговия договор.

На 12.12.2017г. представител на лизингодателя се свързал с подс. М., който по телефон потвърдил, че автомобилът бил вече в негово владение. Известно време след като взел автомобила, М. прекратил директния дебит за изплащане на лизинговите, месечни вноски.

Съгласно законодателството на Кралството, моторните превозни средства се регистрирали на името на владелците им и на тях се издавали талони за регистрация на МПС, в които изрично се отбелязвало, че това не ги прави собственици на същите.

След като взел въпросния автомобил „Фолксваген", модел „ЦЦ/СС/" с рама № WVWZZZ3CZDE540305 с номер № KM62LWX, подс. М. изпратил нужните документи за регистрирането му по интернет, като регистрацията била направена от съответните английски власти и за автомобила бил издаден нов регистрационен талон, в който изрично 3 било отбелязано, че с този документ не се доказва собствеността на вещта и същият не служи за доказателство за това обстоятелство.

В края на месец декември 2017г. М. се прибрал в Република България с автомобила, като не уведомил за това лизингодателя, че възнамерява да напусне пределите на Обединеното кралство за срок повече от тридесет дена.

Към този момент той не бил заплатил нито една месечна вноска и вече бил прекратил директния дебит за заплащане на месечните вноски.

След като се върнал в Република България, подс. М. решил да се разпореди в свой интерес с лизинговия автомобил, предоставен му по силата на договор за оперативен лизинг с „Адвантиж Файнънс Лимитид" ООД. За целта той се сдобил с договор за покупко продажба на същия автомобил, в който като продавач било вписано лицето Fiona Hinole от дата 16.12.2017г., която била предишен собственик на превозното средство, съгласно който тя му продавала автомобила за сумата от 3000 британски лири.