Определение № 446 от 26.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. Плевен, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500276 по описа за 2026 година Делото е образувано по две въззивни частни жалби, срещу акт на Плевенски РС, с който са оставени без уважение искания на ищеца И. В., предст. от адв.В.Б. от САК, респ. на ответника „МАКРОАДВАНС“АД, предст. от юрисконсулт Т.В., за изменение на основание чл.248 от ГПК на постановеното по делото решение № 1441/30.09.2025г., в частта му относно разноските.Ищецът е поискал присъждане на пълния размер на разноските – 1800лв., а ответникът е поискал разноските на ищеца, чиито претенции са уважени, да не бъдат присъждани дори в намаления от съда размер/след редуциране на адв. възнаграждение/ - 600лв., както и за ДТ в размер на 50лв, поради това, че не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска или да бъдат допълнително намалени разноските за адв. възнаграждение.

Доводите са развити подробно в частните жалби, като са преповторени аргументите изложени в молбите по чл.248 от ГПК депозирани пред РС.Съответно подадени са отговори от ищеца на частната жалба на ответника и от ответника – на частната жалба на насрещната страна, с които е взето становище, че те са неоснователни.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частните жалби и доводите на страните, съобрази изискванията на закона, намира за 1 установено следното:

Всяка от жалбите е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което и двете частни жалби са допустими и следва да бъдат разгледани.

За да остави без уважение молбите за изменение на решението си в частта за разноските, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1441/30.09.2025г., с което след като е прогласил за недействителен договор за потребителски кредит между страните, е приел, че претендираната като неоснователно обогатяване сума в размер на 116.92лв. е заплатена от ответника след завеждане на делото, е отхвърлил иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за посочената сума. Поради това е присъдил на ищеца разноските за производството в размер на 650лв., от които адв.възнаграждение в размер на 600лв. намалено – от общо претендираното такова в размер на 1800лева. За процесуално представителство от един адвокат. Изрично е прието, че съдът не е обвързан от опредените с Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, позававайки се на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело C438/22г. Възнаграждението на осъществилия правната помощ адвокат е определено въз основа на възражението за прекомерност направено от ответника, при отчитане на спецификата на конкретния случай относно действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на предявените искове и като е взето предвид, че делото е разгледано в едно заседание.

Посочено е, че възражението по чл.78, ал.2 от ГПК е неоснователно, доколкото сумата от 116.92лв. е била дължима и е заплатена от ответника след завеждане на делото.

Плевенски окръжен съд споделя виждането на РС относно размера на подлежащите на присъждане разноски в полза на ищеца, чийто искови претенции са изцяло основателни – едната уважена, а другата отхвърлено, но поради плащане настъпило в хода на производството. В този случай ищецът има право на разноските за защита и по този иск.

Произнасянето на РС е в съответствие със закона и с оглед изхода на правния спор. То е обосновано с представените по делото списък на разноските по чл.

80 от ГПК и доказателства, че разноските са направени. Неоснователно е 2 възражението на ответника, че не следва въобще да се присъждат разноски, тъй като за да бъдат налице предпоставки за прилагане на чл. 78, ал.2 от ГПК е необходимо освен да признае иска и да не е давал повод за завеждане на делото. В разглеждания случай това не е така, тъй като ищецът има правен интерес от изричното признаване, че сключения договор за потребителски кредит е нищожен, още повече, че преди завеждане на делото не му е била възстановена исковата сума от 116.92лв. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, молбата по чл.248 ГПК на ответника също е неоснователна. Свободата на договаряне прозволява възможността да се договаря и възнаграждение за защита по съдебен ред на материален интерес, който е по-нисък от размера на адв.възнаграждение, при условията на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, като пътя за защита на насрещната страна е чрез упражняване на правото по чл. 78, ал.5 от ГПК, което в случая е упражнено.

Първоинстанционното производство е приключило с решение, с което съдът е определил подлежащите на заплащане разноски. При това произнасяне е съобразил броя на исковите претенции, които необосновано ищецът счита, че са три на брой, разделяйки „по пера“ размера на неоснователното обогатяване на ответника.Такова разделяне е само с оглед претенция за заплащане на възнаграждение за повече на брой искове, доколкото е необходимо да се определя адв. възнаграждение за всеки иск поотделно. То противоречи на основанието на иска. Видно от исковата молба и от съдебното решение, не се претендира заплащане на договорна лихва, респ. неустойка за непредставено обезпечение, както счита ищеца, а връщане на даденото без правно основание по един и същ договор за потребителски кредит, а не по различни такива. Искането също е единно и то е за осъждане на ответника да върне сумата, с която се е обогатил при начална липса на основание за извършеното плащане.

Въззивният съд приема, че РС правилно е процедирал като е счел, че договореното с представения по делото договор за правна защита и съдействие размер на адвокатското възнаграждение е прекомерно и не съответства на вида и обема на свършената адвокатска работа, затова с решението си го е редуцирал до размера 600лв. Няма основания то да бъде допълнително редуцирано до по-малък размер, нито да бъде 3 увеличавано.Делото е от масов тип, при обилна съдебна практика, ответникът е признал иска и е извършил плащане на дължимата сума, като не се е стигнало до назначаване на експертиза.Делото е решено след едно проведено открито съдебно заседание, без събиране на други доказателства.

Поради изложеното, Плевенски ОС приема, че обжалваното определение, с което на основание чл.248 от ГПК, е оставено без уважение, както искането на ищеца, така и искането на ответника за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6006/09.12.2025г. постановено по гр.д. № 213/2025г. на Плевенски РС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4