Решение № 322 от 22.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000467 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Д. К., чрез адв.Ж.

Г. от ВАК срещу решение №216/18.05.2023г., постановено по т.дело №668/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявения от въззивницата иск за осъждане на ЗАД АРМЕЕЦ да заплати сумата от 30 000 лева, претендирани като застрахователно обезщетение за имуществени вреди, резултат от застрахователно събитие настъпило на 13.11.2020г., представляващо покрит от застрахователя риск по застраховка „Каско на МПС“ по полица №0306Х0547864, които вреди са измерими с разходите по отстраняване на получени увреждания по л.а.Ауди, модел А6 Авант с рег.№В 7816 ВМ, изразяващи се в: увреждане на заден ляв мигач, задна броня, задна лява джанта, ходова задна част, осв.ляв и десен фар, предна броня, преден капак, решетки в предна броня, воден радиатор, климатичен интеркулер, основна броня, рогове, предни въздушни възглавници, предпазни колани, на основание чл.405 КЗ.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът е дал приоритет на 1 доводите и възраженията на насрещната страна като не е обсъдил същите в съвкупност с тези на ищеца. Твърдят се допуснати от първата инстанция процесуални пропуски – без основание съдът е отказал да издаде на ищеца съдебно удостоверение за пред РЗОК за установяване кой е личният лекар на водача на автомобила към датата на ПТП, за да бъде същият призован като свидетел по делото. Твърди се, че страната е узнала от изслушани във второто заседание по делото свидетели, че водачът на автомобила е бил при личния си лекар, поради което се прави довод, че доказателственото искане се явява такова за новооткрито обстоятелство. Същото неправилно е прието за преклудирано като по този начин съдът е лишил ищеца от възможност да ангажира всички доказателства по спора. На следващо място се твърди, че искът е доказан както по основание, така и по размер като се установява и наличието на тотална щета на автомобила. /констатирано и от двете изслушани САТЕ/ Претендира се отмяна на решението и вместо това уважаване на иска изцяло. Претендират се и сторените в производството разноски.

С въззивната жалба се поддържа доказателствено искане за снабдяване със съдебното удостоверение за пред РЗОК- Варна, от което да е видно кой е личния лекар на водача на автомобила с оглед призоваване на същия като свидетел по делото за установяване дали е бил посетен от водача и какви са били нараняванията на последния.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна ЗАД АРМЕЕЦ, чрез ю.к.В. К., за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на страната ю.к.възнаграждение за въззивна инстанция.

Излагат се подробни съображения по въведените с жалбата оплаквания.

Застрахователят поддържа основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с твърдения за изключен риск съгласно т.14.9 от Общите условия, неразделна част от застрахователния договор. Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство категорично било установено, че водачът на автомобила Д. К. е напуснал местопроизшествието непосредствено след ПТП, без да има извинителна причина за това. По делото било установено, че намиращите се в същия автомобил други лица също са избягали като са изоставили МПС на аварийни светлини и с включена музика. Не е установено водачът да е получил при ПТП травматични увреди или да е възникнала друга причина за посещение при лекар. Впечатленията на изслушаните свидетели не са преки, а опосредени, добити чрез телефонен разговор, поради което не могат дори да бъдат свързани с водача на автомобила. Твърди се, че водачът се е отклонил неправомерно от проверка за алкохол и/или други наркотични вещества без извинителна причина за това; изоставил е автомобила включен и е напуснал местопроизшествието, рискувайки противозаконното отнемане на същия.

Ищецът не е ангажирал своевременно доказателствени искания за възложените му в тежест обстоятелства. Поддържа се, че водачът е допуснал 2 груба небрежност по време управление на автомобила, което също представлява основание за отказ от изплащане на обезщетение поради изключен риск съгласно т.14.5 от ОУ към договора по застраховка Каско на МПС. Твърди, че поведението на водача се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – увреждане на МПС, тъй като същият е управлявал автомобила в тъмната част на денонощието, на мокър асфалт и с превишена за участъка и условията на пътя, скорост.

/позовава се на заключението на САТЕ/ Сочи, че изслушаната по делото експертиза установила, че автомобилът е управляван с превишена скорост и при ускоряващо движение. Управлението на МПС съобразно обстановката на пътя е било изцяло подчинено на волята и преценката на водача.

В условие на евентуалност, въззиваемата страна сочи, че ако съдът приеме наличието на покрит риск по договора, то е налице основание за отказ от изплащане на обезщетение съгласно чл.408, ал.1 от КЗ: Водачът на автомобила не е изпълнил задълженията си по т.50.2, 50.3 и т.50.5 от ОУ както и задълженията си по чл.395, ал.1 вр.ал.4 КЗ. Аргументирано е твърдение за неизпълнение задълженията на застрахования по договора за застраховка Каско на МПС, в което попада и поведението по създаване пречки за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

На самостоятелно основание въззиваемата страна се позовава и на хипотезата на т.14.11 от ОУ на застрахователя поради неизпълнение предписанията на компетентните органи.

Евентуално, страната се позовава и на т.50.9 от ОУ с искане, при извод за основателност на претенцията, обезщетението да бъде намалено на половина поради неспазване на задълженията на застрахования в т.50.2, 50.3 и т.50.5 от ОУ вр.чл.395 КЗ.

Въззиваемият твърди, че от определения размер на обезщетението следва да бъдат приспаднати и установените по делото запазени части от автомобила, при основателност на претенцията. Изразява становище за неоснователност на доказателственото искане на въззивника като счита същото за преклудирано, а последващото изслушване на свидетел за установяване на посочените обстоятелства – и недопустимо съгласно чл.164, т.3 ГПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция възивникът, чрез адв.Бончев, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Насрещната страна, представлявана от ю.к.В.К., с писмена молба, депозирана за съдебното заседание, оспорва жалбата на изложените в отговора основания.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на А. Д. К., ЕГН **********, с която е предявен иск за осъждане на ЗАД Армеец АД, гр.София, да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на застрахователно събитие на 13.11.2020г. в гр. Варна, представляващо покрит 3 риск по застраховка "Каско на МПС", по полица № 0306X0547864, които вреди са съизмерими с разходите за отстраняване уврежданията на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег.N В 7816ВМ, а именно: заден ляв мигач, задна броня, задна лява джанта, ходова задна част, осв. ляв и десен фар, предна броня, преден капак, решетки в предна броня, воден радиатор, климатичен интеркулер, основна броня, рогове, въздушни предни възглавници, предпазни колани предни.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.11.2020г. в гр.Варна по бул.Осми Приморски полк, посока център, поради мократа настилка, водачът на л.а.„Ауди“ с рег.№В7816ВМ загубил управлението над автомобила и се блъснал в крайпътно дърво. Твърди се движение на автомобила със съобразена пътна скорост към момента на удара. По повод настъпилото ПТП бил съставен протокол №1721049/15.11.2022г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– гр.Варна, в който като виновен за произшествието бил посочен водачът на автомобила Д. К.. На лицето бил съставен акт серия АА № 381400/15.10.2021г. за допуснато нарушение на правилата на ЗДвП.

Актът е частично отменен с решение по НАХД №5210/2022г. по описа на ВРС. По отношение на водача не била констатирана употреба на алкохол след проверка с техническо средство. Твърди се, че за увредения автомобил била сключена застраховка „Каско“, по полица № N 0306X0547864 като ищецът предявил претенцията си като застрахован пред ответното дружество. По случая била заведена щета с № 13020030106698, а с уведомително писмо с изх.№100-6673/18.12.2020г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение с аргумент, че съгласно т.14.5 от ОУ към застраховка „Каско“, не дължи обезщетяване на тези увреждания на автомобила, които са настъпили вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС и др., чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. Застрахователят се позовава на движение на автомобила с несъобразена скорост.

В исковата молба се твърдят увреждания на следните детайли на автомобила, получени от процесното събитие: заден ляв мигач, задна броня, задна лява джанта, ходова задна част, осв. ляв и десен фар, предна броня, преден капак, решетки в предна броня, воден радиатор, климатичен интеркулер, основна броня, рогове, въздушни възглавници предни, предпазни колани предни. Стойността на увредата ищецът оценява на сумата от 30 000 лева, която сума претендира от застрахователя.

В срока за отговор ответното дружество ЗАД„Армеец“АД оспорва предявения иск с доводи, че събитието, за което се претендира обезщетение, е проявление на изрично изключен риск по силата на т.14.5. от Общите условия /ОУ/, които ищецът е декларирал, че приема с подписване на полицата.

Съгласно посочената клауза, не се покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, 4 негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС. Ответникът претендира, че водачът на застрахованото МПС се е движил в тъмната част на денонощието със скорост по-висока от допустимата, евентуално със скорост, несъобразена със състоянието на пътя, като е имал възможност да предотврати произшествието, с което е проявил груба небрежност. На самостоятелно основание претендира, че е налице изключен риск и съгл. т.14.11 от ОУ поради грубо нарушение на техническите и технологичните правила за експлоатация на МПС и/или неспазване на предписания на компетентните органи. Неспазването на визираното изискване е обосновано отново с несъобразяване поведението на водача с пътната обстановка и движението му с превишена скорост. На следващо място ответникът се позовава на изключен риск по т.14.9 от ОУ, съгласно която разпоредба застрахователят не покрива рискове, причинени вследствие употреба на алкохол и/или въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и при отказ на водача да даде проба за алкохол или ако напусне мястото на произшествието и по този начин осуети пробата за алкохол. Поддържа, че водачът е напуснал мястопроизшествието без да изчака пристигане на контролните органи като се е отклонил от проверка за алкохолна употреба.

На следващо място, ответникът твърди неизпълнение от страна на застрахования на договорните му задължения, регламентирани в т.50.2., 50.3. от ОУ ( да пази и ползва застрахованото имущество с грижа на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние) и т. 50.5. от ОУ (за стриктно спазване на правилата за движение) от ОУ. В тази връзка ответникът претендира, че неизпълнението на договорните задължения е значително по смисъла на чл.408, т.3 от КЗ и като такова е основание за пълен отказ за изплащане на обезщетение на основание чл.50.9. от ОУ вр. чл. 395, ал. 1 и ал. 4 от КЗ. В условията на евентуалност, ответникът счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер с оглед твърдяното неизпълнение на задължения на застрахования като следва да бъде намалено.