Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1055 от 12.08.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11243/2020
Вид
Решение № 1055
Подписан
12.08.2021
В сила
12.08.2021
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. В. , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20203110111243 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по повод предявени от „Н. Ф.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.“А. К.“***** срещу А. Е. С. , ЕГН**********, с адрес гр. Б., ул.“М. П.“5 , обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4241,98лв., представляваща незаплатена сума по издадени фактури с № №20000003920/12.12.2019г., 2000004075/20.02.2020г., 20000004155/09.03.2020г. и 2000004125/05.03.2020г. за извършена продажба на различни видове разсад и др. материали по силата на неформален договор за покупко – продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата в размер на 232,67лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.12.2019г. до 10.09.2020г.

Ищецът обосновава предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения: посочената главница представлява стойност на получена, но незаплатена стока – различни видове разсад и др. материали по силата на неформален договор за покупко – продажба между страните, за което са издадени фактури №20000003920/12.12.2019г., 2000004075/20.02.2020г., 20000004155/09.03.2020г. и 2000004125/05.03.2020г на обща стойност 4241,98лв. Стоката е получена от купувача и приета от него в склада на ищеца, находящ се в гр. С., бул. „Х. К.“ № 56, за което са подписани съответните фактури. Въпреки приемането на стоката и изправността на ищеца, купувачът не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на дължима цена, което обосновава правния интерес от търсената защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не ангажира писмен отговор.

1

Първото по делото заседание е проведено на 14.07.2021г., като редовно призованият ответник по постоянен и настоящ адрес не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 327 ТЗ, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на извършена услуга по неформален договор за покупко – продажба, по силата на който ищецът е предоставил стока в полза на ответника, на посочената цена, при задължение на последния да я заплати, което до настоящия момент не е сторено.

Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер на законната лихва и предвид установената забава в погашенията на дълга, същата се явява доказана по основание. Тя е заявена за периода от падежа на всяка една фактура, считано от 25.12.2019г. до 10.09.2020г. в размер на 232,67лева. Претенцията не е оспорена от ответника по размер, а след изчислението й от съда с помощта на програмен продукт Апис Финанси, същата се явява доказана и по размер.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 219,68лева държавна такса и 516лева платено адв.възнаграждение.

Искането за присъждането на разноски е основателно. В заключение следва да се присъдят разноски в размер на 735,68лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА А. Е. С. , ЕГН**********, с адрес гр. Б., ул.“М. П.“5 ДА ЗАПЛАТИ на „Н. Ф.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.“А. К.“***** с у м а т а 4241,98лв., представляваща незаплатена сума по издадени фактури с № №20000003920/12.12.2019г.,

2000004075/20.02.2020г.,

20000004155/09.03.2020г. и

2000004125/05.03.2020г. за извършена продажба на различни видове разсад и др. материали по силата на неформален договор за покупко – продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата в размер на 232,67лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.12.2019г. до 10.09.2020г., на основание чл. 327 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД.

ОСЪЖДА АН. Е. С. , ЕГН**********, с адрес гр. Б., ул.“М. П.“5 ДА ЗАПЛАТИ на „Н. Ф.”ЕООД, ЕИК ***** сумата от 735,68лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3