Решение № 986 от 13.07.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./…………2021 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н

А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, І-ви касационен състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Ангелина

Георгиева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Веселина Чолакова КНАХД № 1164 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба от „Болкан Енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ, ЕИК ********* против

Решение № 260490/12.04.2021 г. постановено по НАХД № 4444/2020 г. по описа на Районен съд –Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-573/12.10.2020 на Председателя на КФН, с което на касатора на основание чл.31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.

Касаторът твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви защо приема, че сключването на договора за цесия не представлява пряко свързана сделка с посочените в чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ сделки. Сочи, че договорът за цесия е търговска сделка, пряко свързана със сделките по чл. 4, ал. 1 от ЗДСИЦ, включени в предмета на дейност (покупка на собственост и други вещни права върху недвижими имоти), която ДСИЦ има право да извършва. Този извод извежда от факта, че прехвърленото вземане е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника „МАНГЛЕ БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД, който имот е конкретизиран и придобиването на който всъщност е крайната цел на ДСИЦ на изгодна цена.

Счита, че в производството по издаване на процесното НП не са събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин извършването на нарушението, а точно обратното - всички писмени и гласни доказателства водят до извода за наличие на пряка свързаност между предварителния договор и договорът за цесия. Намира, че от обективна страна съставът на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ изисква да са налице повече от една извършена сделка, а не само една, както е в случая, поради което деянието на касатора следва да се счита за несъставомерно.

Твърди, че тъй като единственият възможен начин за покупка и продажба на ипотечно право е само индиректно, посредством цедиране на обезпеченото вземане, то цесията на вземане, обезпечено с ипотека, следва да бъде разглеждана като сделка, пряко свързана с осъществяването на сделка, попадаща в предмета на дейност на ДСИЦ за недвижими имоти - покупко-продажба на вещно ипотечно право. Релевира, че несъобразяването с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 6 от Закона за Комисията за финансов надзор представлява съществено нарушение на производствените правила и е основание за отмяна на НП. Предвид липсата на настъпили вреди и първото за дружеството нарушение твърди, че извършеното може бъде подведено под хипотезата на чл. 28, буква „а" от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез процесуален представител и претендира присъждане на разноски по опис. Представя писмени бележки, в които поддържа изложените в жалбата доводи.

Ответникът – Комисията за финансов надзор, оспорва жалбата чрез процесуален представител и моли решението на Районен съд-Варна да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е поставено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за отмяната му. Моли решението да бъде оставено в сила.

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадени от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК.

По основателността на касационната жалба:

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателите касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред ВРС е НП № Р-10-573/12.10.2020 на Председателя на КФН, с което на „Болкан Енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ на основание чл.31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.

Районен съд-Варна е установил от фактическа страна следното:

С Решение № 359-ДСИЦ от 28.02.2007 г. на КФН на

„Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ /предишно наименование „Хюндай Пропъртис“ АДСИЦ/, бил издаден лиценз да извършва дейност като дружество със специална инвестиционна цел, а именно инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти), поради което за дружеството било налице задължение да спазва и изпълнява разпоредбите на ЗДСИЦ /отм./. През м.01.2020г. започнала проверка на дружеството, в която в изпълнение на служебните си задължения участвала св.Виктория

Цегриловска- младши експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“. Били изискани съответните документи, като на 21.01.2020г. в КФН постъпила част от тях. В последствие, с писма от м.03.2020г. били изискани още договори, справки, аналитична ведомост, отчети и др., както и писмени обяснения от представляващият дружеството. Те били изпратени на КФН и част от тях постъпили на 09.03.2020г., а други на 31.03.2020г. При запознаване с всички относими документи, св.Ц. установила, че на 28.12.2018г. било проведено заседание на Съвета на директорите, за което бил изготвен съответния протокол, като било прието решение за сключване на договор за цесия със „Стикс 2000" ЕООД. Съгласно договора „Болкан енд Сий

Пропъртис“ АДСИЦ купувало от „Стикс 2000“ ЕООД вземането му срещу длъжника „Мангле България дивелопмънтс" ЕООД /в несъстоятелност/, на цена от 9 200 000 лв. Продажната цена следвало да се заплати от „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ на датата на подписване на договора или чрез прихващане на насрещни задължения чрез подписване на двустранен протокол. В изпълнение на решението на 31.12.2018 г. в гр. Варна бил сключен договор за цесия, с който „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ (цесионер) продобивал от „Стикс 2000“ ЕООД (цедент) вземане срещу „Мангле България дивелопмънтс" ЕООД (в несъстоятелност). Вземането срещу „Мангле България дивелопмънтс" ЕООД произтичало от Договор за банков кредит № 527/05208/556 от 02.07.2007 г., сключен с „Уникредит Булбанк" АД, по силата на който „Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД е кредитополучател. Вземането, съгласно чл. 1 от сключения на 31.12.2018 г. договор за покупко-продажба на вземане, е в размер на 8 747 406.83 евро, от главница - 4 249 682 евро, договорна лихва - 1 182 760,40 евро, законна лихва - 3 343,54 евро, разноски - 195 620,89 евро. Според договора за покупко-продажба на вземане от 31.12.2018 г. прехвърляното на вземането е обезпечено с договорна ипотека върху урегулирани поземлени имоти и правото строеж на Ваканционен туристически комплекс в строеж, собственост на длъжника „Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД (в несъстоятелност). Цедентът прехвърля цедираното вземане за сумата от 9 200 000 лева.

С писмо, вх. № РГ-05-1328-4/31.03.2020 г., в КФН е представена аналитична оборотна ведомост за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., от която е видно, че придобиването на вземането от „Стикс 2000" ЕООД е осчетоводено и е в размер 9 200 000 лева. От аналитичната оборотна ведомост е видно, че през периода е възникнало вземане от „Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД (в несъстоятелност) по сметка 498-Други дебитори несвързани лица с подсметка „Мангле България Дивелопмънтс" ЕООД (в несъстоятелност). С писмо, изх. № РГ-05-1328-4/18.03.2020 г., от членовете на СД на „Болкан енд Пропъртис" АДСИЦ са изискани писмени обяснения относно причините за сключването на договора за цесия. В писмо отговор, вх. № РГ-05-1328-4/31.03.2020 г., членовете на СД на „Болкан Сий Пропъртис" АДСИЦ посочват следното: „Придобиване именно на обезпечението съответното вземане, предмет на договор за цесия съответният недвижим имот, неговата атрактивност, местоположение и цена; придобиването на обезпечението на по-ниска цена, предвид кредитната задлъжнялост на дружеството в несъстоятелност и невъзможността за неговото управление и стопанисване; реализиране на икономическа изгода за дружеството чрез придобиване на обезпечението по съответното вземане и неговата последваща продажба или строителство; запазване и нарастване на стойността на инвестициите на акционерите й получаване на доход диверсификация на риска и портфейла от съответния недвижим имот".

В хода на проверката било прието, че издаденият на дружеството лиценз му предоставя правото да извършва дейност по секюритизация на недвижими имоти, включващ покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им. Описаната по-горе сделка за покупко-продажба на вземане била приета като такава извън обхвата на сделките, включени в специалния предмет на дейност на „Болкан енд Сий Пропъртис" АДСИЦ. Сделката за покупко-продажба на вземане, дори и обезпечена с договорна ипотека върху недвижим имот, не следвало да бъде тълкувана като такава, която е пряко свързана със сделките, попадащи в предмета на дейност, доколкото предмет на цесията е вземане (а не пряко недвижим имот), което се прехвърля от стария кредитор на новия.

Поради изложеното на дружеството бил издаден АУАН, а въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № Р-10- 573 / 12.10.2020г., с което било прието, че от страна на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ е допуснато нарушение на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ, за което на основание чл.31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗДСИЦ на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000лв.

От правна страна Районен съд-Варна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица. НП съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН, като вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП съдържат пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършването и установяването му, както и всички изискуеми по смисъла на чл.40 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Въззивният съд е приел за безспорен факта, че дружеството съгласно издадения лиценз, разполага с право единствено за секюритизация на недвижими имоти, респективно свързаните с тях сделки, а покупко-продажбата на вземане е свързано със замяна на стар кредитор с нов и не представлява сделка с реален недвижим имот или вещно право върху него.

Районен съд-Варна е изложил и подробни съображения за отсъствието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Приел е, че наложената санкция в минималния предвиден в закона размер е справедлива.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно, поради следните съображения:

Неоснователно касаторът твърди, че сключването на

Договор за цесия, акт № 92, том V, рег. № 11629 от 2018 г. не е в нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ /отм./. Следва да се отбележи, че правилото на чл. 4, ал.

2 от ЗДСИЦ /отм./ е възпроизведено и в чл. 28, ал. 7 от новия Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация /ЗДСИЦДС/, като по силата на § 5 от ПЗР на ЗДСИЦДС започнатите и недовършени до влизането в сила на този закон административни и административнонаказателни производства по отменения Закон за дружествата със специална инвестиционна цел се довършват по досегашния ред.