Решение № 82 от 20.07.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Търговище, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно гражданско дело № 20223500500119 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по в.гр.д. № 119/2022г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба от ищеца „Й....“ ЕАД, чрез своя процесуален представител адв. З.Ц. против Решение № 58/16.03.2022 г., постановено по гр.д. № 482/2021 г. на Районен съд – Попово, 12 състав, в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът С. ХР. М. дължи на ищеца, сумата от 294,29 лева, от които: 54,60 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 621087597 от 10.01.2019 г., с които е предоставено ползването на мобилен номер ***; 141,36 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 619900410 от 11.05.2018 г., с който е предоставено ползването на мобилен номер *** и 98,33 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 620872557 от 26.11.2018 г., с който е предоставено ползването на мобилен номер ***.

С доводи за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Въззивникът на първо място твърди, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави, доколкото не е уговорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата 1 за неустойка според въззивника също така не е неравноправна, доколкото размерът й е бил ясно формиран и ответната страна е била предварително запозната с размера на обезщетението, в случай на неизправност. Цитирано е и определение на ОС – Търговище в подкрепа на тези доводи.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно приема, че от представените по делото последна покана за доброволно плащане и удостоверение за доставка на същата не можело да се установи дали ищеца е упражнил надлежно това свое право и кога до ответника е достигнало волеизявлението за прекратяване на договорите.

Според въззивника цитираната последна покана за доброволно плащане е доставена до пощенската кутия на длъжника на 29.05.2019 г., което е напълно достатъчно и отговаря на дължимата грижа. Това е бил единствения известен адрес на длъжника и кредиторът не би следвало да бъде задължаван да стори допълнителни разноски за допълнителни пощенски услуги, каквато е личното персонално известяване, според адв. Ц.. По отношение на удостоверението за доставка, жалбоподателят сочи, че същото не е било оспорено като доказателство и че то има доказателствено значение, доколкото е издадено от дружество, което е овластено с удостоверителна компетентност. Въззивникът също претендира и сторените във въззивното производство разноски.

С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. ХР. М., чрез особения си представител адв. Г.Д. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на РС - Попово.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. С молба – становище от 17.06.2022 г. процесуалният представител на въззивника – адв. З.Ц. поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като бъде постановено ново решение, с което да бъде прието за установено наличието на вземането на дружеството и в тази му част. Претендира и сторените в настоящото производство разноски.

Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от особения представител адв. Г.Д., който поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Попово.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 29/2021г. по описа на ПпРС, по подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 20/20.01.2021г., за сумата 2302,09лв., представляваща парични задължения на длъжника С. ХР.

М., произтичащи от следните договори: Договор за мобилни услуги № 617610457 от 16.04.2017г., Допълнително споразумение към договор за 2 мобилни/фиксирани услуги № 014357339 и Договор за лизинг от 28.09.2017 г., Договор за мобилни услуги № 618846166 и Договор за лизинг от 24.10.2017 г., Договор за мобилни услуги № 619900410 и Договор за лизинг от 11.05.2018 г., Договор за мобилни услуги № 620872557 и Договор за лизинг от 26.11.2018 г., Договор за мобилни услуги № 621087597 и Договор за лизинг от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението - 07.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 ГПК.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.04.2017 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги № 617610457, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № 3598952911335, за срок от 24 месеца по програма Стандарт 9,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 9.99 лв. В договора е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. Към договора е приложена ценова листа за абонаментни планове.

С Допълнително споразумение към описания по-горе договор за мобилни услуги от 28.09.2017 г., месечния план за мобилен № 359895291335, е променен на Тотал 36,90 промо 2000МВ, както и срока на договора, който е до 28.09.2019 г. С това допълнително споразумение, на М. е било предоставено и устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black. Във връзка с предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от 28.09.2017 г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy J5 Dual Black.

Съгласно договора лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 106,12 лв., от която първоначално лизингова вноска в размер на 50 лв., платима към датата на сключване на договора, а останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 2,44 лв., за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от договора, страните уговорили и неустойка в размер на 2,44 лв. В чл. 6 от този договор е посочено, че неразделна част от него са общи условия (приложени по делото) и запис на заповед на стойност 100% от дължимата цена. По делото е представен този запис на заповед от 28.09.2017 г., съгласно който М. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 56,12 лв., с последен падеж - 28.08.2019 г. В чл. 11, ал. 2 от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до 3 размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и др. Към този договор за лизинг е приложена и декларация - съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 28.09.2017 г. на „Т...“ ЕАД.

На 24.10.2017 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни услуги № 618846166, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № 359898554795, за срок от 24 месеца по програма Интернет 15,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. В договора е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. С този договор на М. е било предоставено и устройство ТАВLЕТ HUAWEI MediaPad T3 10 4 G . Във връзка с предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от 24.10.2017 г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка ТАВLЕТ HUAWEI MediaPad T3 10 4 G . Съгласно договора лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 231,67 лв., от която първоначално лизингова вноска в размер на 52 ,50 лв., платима към датата на сключване на договора, а останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 7,79 лв., за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от договора, страните уговорили и неустойка в размер на 7,79 лв. В чл. 6 от този договор е посочено, че неразделна част от него са ОУ (приложени по делото) и запис на заповед на стойност 100% от дължимата цена. По делото е представен този запис на заповед от 24.10.2017 г., съгласно който М. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 179,17 лв., на предявяване. Този запис на заповед е предявен за плащане на 24.10.2017 г. В чл. 11, ал. 2 от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и др. Към този договор за лизинг е приложена и декларация съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 24.10.2017 г. на „Т...“ ЕАД.

На 11.05.2018 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни услуги № 619900410, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № 359892357647, за срок от 24 месеца по програма Тотал 18,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 18,99 лв. В договора е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. С този договор на М. е било предоставено и устройство NОКIА 2 Black. Във връзка с предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от 11.05.2018 г., с който лизингодателят предоставил за 4 временно и възмездно ползване устройство марка NОКIА 2 Black. Съгласно договора лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 92,77 лв., от която първоначално лизингова вноска в размер на 24 лв., платима към датата на договора , а останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 2,99 лв., за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от договора, страните уговорили и неустойка в размер на 2,99 лв. В чл. 11, ал. 2 от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и др.

Към този договор за лизинг е приложена и декларация - съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 11.05.2018 г. на „Т...“ ЕАД.

На 26.11.2018 г. между С. ХР. М. и „Т...“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни услуги № 620872557, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № 359897033559, за срок от 24 месеца по програма Тотал 12,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 12,99 лв. В договора е посочена и датата на издаване на фактура - на 25-то число всеки месец. С този договор на М. е било предоставено и устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black. Във връзка с предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от 26.11.2018 г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black. Съгласно договора лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 291,17 лв., от която първоначална лизингова вноска в размер на 135 лв., платима към датата на сключване на договора, а останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 6,79 лв., за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това в чл. 1, ал. 3, изр. последно от договора, страните уговорили и неустойка в размер на 6,79 лв. В чл. 11, ал. 2 от общите условия към договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и др. Към този договор за лизинг е приложена и декларация - съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 26.11.2018 г. на „Т...“ ЕАД.