Акт от 28.03.2019, Районен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 95

Гр. Габрово, 28.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 28.02.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретаря ДАНИЕЛА

МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 784 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу И.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Сочи се, че на 18.07.2016 г. между

„Провидент Файненшъл България” ООД /Кредитодател/ и ответника И.К.Д. /кредитополучател/ бил сключен Договор за потребителски кредит с № *********, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Преди сключването на договора кредитополучателят получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита. Бил му предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се съгласил с факта на подписване на договора за кредит.

При условията на Договора за потребителски кредит, кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 750,00 лева, като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя. съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита, като за срока на договора разерът на същата бил 147,94 лева. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита били в размер на 897,94 лева, които следвало да бъдат заплатени на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 14,97 лева. Първата погасителна вноска била платима на 27.07.2016 г., а последната погасителна вноска била с падеж 13.09.2017 г.

Съгласно договора, кредитополучателят дължал такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 37,50 лева, относно която страните постигнали съгласие да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя и таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,63 лева, платими на падежните дати на погасителните вноски.

По съгласие на страните кредитодателят предоставил на кредитополучателят допълнителна услуга, изразяваща се в доставка -а заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, за която кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя такса, която била в размер на 639,73 лева, която също била включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Поради това таксата за услуга „Кредит у дома" била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 10,66 лева, които били платими на падежните дати на погасителните вноски.

Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит била в размер на 1575,17 лева, която включвала: главница в размер на 750,00 лева, договорна лихва в размер на 147,94 лева, такса за оценка да досие в размер на 37,50 лева и такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 639,73 лева. Сумата била платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26,26 лева, като в размера на месечната вноска били включени: вноска по кредита в размер на 14,97 лева, вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,63 лева и вноска по такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 10,66 лева.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита била 13.09.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми.

На кредитополучателя от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 49,99 лева.

Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 420,66 лева, с която били погасени както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 306,55 лева, такса за оценка на досие: 19,96 лева, договорна лихва: 41,57 лева, главница: 52,58 лева.

На

19.05.2017 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България" ООД срещу И.К.Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/18.07.2016 г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

На осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, на И.К.Д. било изпратено Уведомително писмо за цесия и Покана за доброволно изпълнение Изх. № УПЦ- П-ПВД/*********, с дата 06.06.2017 г., които той не получил. Същото писмо се върнало с отбелязване:

„Непотърсена". На известието за доставяне *PSSDTS00602PS* било отбелязано съдържанието на изпратеното писмо - „увед, писмо Изх. № УПЦ-П-ПВД/*********". Същия изх. номер бил изписан на уведомителното писмо. Поради неполучаването на писмото длъжникът се считал за уведомен с Исковата молба за извършването на цесията. В тази връзка дружеството се позовава на Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г,, II, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран"

Съдът уважил заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК и по образуваното ч. гр. д. 259/2018 г. на ГРС била издадена за посочените суми Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било депозирано възражение.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: сумата 697,42 лева/шестстотин деветдесет и седем лева и 42 ст./ - главница, ведно със законната лихва от 06.02.2018 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата 106,37 лева /сто и шест лева и 37 ст./ за периода от 07.09.2016 г. до 13.09.2017 г. сумата 17,54 лева (седемнадесет лева и 54 ст.) – такса за оценка на досие за периода от 01.03.2017 г. до

13.09.2017 г.; сумата 333,18 лева (триста тридесет и три лева и 18 ст.) – такса услуга „Кредит у дома” за периода от 08.02.2017 г. до 13.09.2017 г.; сумата 49,99 лева (четиридесет и девет лева и 99 ст.) – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до 06.02.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 785/08.02.2018 г. по ч. гр. д. 259/2018 г. на ГРС, както и да му бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски: 50 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение и 25,00 (двадесет и пет) лева - държавна такса и тези, направени в исковото такова: държавна такса в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и педесет) лева.

2.

От страна на ответника:

Ответникът не взема отношение по предявения иск.

ІІ. По делото е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, което не следва да бъде уважавано, тъй като от посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства не може да бъде направен извод, че искът изцяло е вероятно основателен. Поради това следва да бъдат анализирани представените по делото доказателства.

ІІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

На

18.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл

България” ООД /кредитодател/ и ответника И.К.Д. /обозначен в договора като клиент/ бил сключен Договор за потребителски кредит с № *********. Относно посочения договор са относими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ДВ бр. 18/2010г./.

Договорът съдържа клауза, позволяваща на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, без съгласието на клиента /чл.

22 от договора/.

На 19.05.2017 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България" ООД срещу И.К.Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********/18.07.2016 г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Тъй като от ответника не е получено уведомлението за извършената цесия, то съгласно формираната съдебна практика /Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г,, II т.о/ длъжникът следва да се счита за уведомен с исковата молба /получена лично от него/ за извършването на цесията.

По силата на сключения договор длъжникът получил потребителски кредит в размер на 750 лева, като освен връщане на посочената главница дължи договорна лихва с фиксиран размер 31,82 % годишно, в общ размер на срока на договора 147,94 лева.

Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита са в размер на 897,94 лева и е следвало да бъдат заплатени на 59 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 14,97 лева и последна уравнителна 14,70 лева. Първата погасителна вноска е била дължима на 27.07.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж 13.09.2017 г.

Съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят дължи такса за оценка на кредитно досие в размер на 37,50 лева, платима на 59 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 0,63 лева и последна уравнителна в размер на 0,33 лева, които вноски са платими по реда на предходните вноски.

Годишният процент по разходите /ГПР/ с оглед договорените задължения за договорна лихва и такса за оценка на кредитно досие е в размер 43,3 % /видно от извършената съдебно-сечтоводна експертиза/ и е в границите, предвидени в чл.

19 ал. 4 от ЗПК – до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове.

Договорът предвижда и заплащане от ответника на такса кредит у дома в размер на 639,73 лева /чл. 25 във вр. с буква Д. От първа страница на договора/. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК посочената такса е част от общите разходи по кредита и следва да бъде отчетена при определяне на годишния процент по разходите, който с оглед договорените задължения за договорна лихва, такса за оценка на кредитно досие и такса кредит у дома е в размер 169,4% и е над допустимата граница от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове

- при 0% ОЛП на БНБ за календарния месец юли 2016 г., през който е подписан процесният договор /видно от електронната страница на БНБ/ пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове е 50 процента. С оглед разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузата за дължимостта от страна на ответника на такса кредит у дома в размер на 639,73 лева е нищожна, предявеният иск в частта за установяване на дължимостта й следва да бъде отхвърлен, а платените по нея суми следва да бъдат отнесени по другите задължения по кредита / чл. 19 ал. 6 от ЗПК/.