Решение № 633 от 08.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200668 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационен протест, подаден от Апелативна прокуратура - Варна срещу въззивно решение № 61/09.05.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 94/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В протеста се изразява недоволство от намаляването на наказанията, наложени на подсъдимите Р. К. и Т.

Й. В., като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да бъдат потвърдени определените от първоинстанционния съд санкции.

Въззивното решение е обжалвано и от частния обвинител Б. Ф. - М. с доводи за явна несправедливост на наложените наказания и искане за връщане на делото на въззивната инстанция, за да бъдат увеличени.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от подс. Р. К., чрез защитника му адвокат К.Т.. В жалбата и писменото допълнение към нея се излагат твърдения за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Оспорва се определената от предходната инстанция правна квалификация на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 НК, като се прави искане за преквалифициране на същото по чл. 115 НК, намаляване на наложеното наказание от двадесет на петнадесет години лишаване от свобода, както и намаляване размера на присъденото обезщетение.

Подадена е касационна жалба и от подсъдимия Т. К., чрез защитника му – адвокат С.С., в която се излагат твърдения за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В писмено допълнение към жалбата се 1 сочат аргументи в подкрепа на искането за преквалифициране на деянието по чл.

115 НК, поради отсъствие на доказателства, подкрепящи обвинението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 НК. Претендира се и за намаляване размера на наложената на подс. Т. К. санкция от седемнадесет на петнадесет години лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа касационния протест, подаден от АП - Варна, и пледира за уважаването му. Прави искане да се отмени въззивното решение и делото да се върне на въззивната инстанция за увеличаване на размера на санкциите - доживотен затвор за подс. Р.

К. и деветнадесет години лишаване от свобода за подс. Т. К..

Частният обвинител и граждански ищец Б. Ф. - М. и нейният повереник поддържат касационната си жалба и правят искане тя да бъде уважена, като делото се върне на въззивната инстанция за увеличаване на наложените на подсъдимите наказания.

Защитникът на подс. Р. К. поддържа подадената от негово име касационна жалба и пледира за уважаването й, като претендира за намаляване на размера на наложеното му наказание на петнадесет години лишаване от свобода.

Защитникът на подс. Т. К. прави искане за преквалифициране на деянието по чл. 115 НК и намаляване на наложеното на същия подсъдим наказание на петнадесет години лишаване от свобода.

В своя защита подсъдимият Р. К. твърди, че въззивният съд не е отдал необходимото значение на факта, че пострадалият го е изнудвал за пари, както и на заключението на вещите лица - медици, от което не се установявало категорично, че при причиняване на нараняванията жертвата е била в съзнание и е усещала болките от нанесените й удари. Това е довело до неправилно квалифициране на деянието по чл. 116 НК и до налагане на по – тежко наказание. В предоставената му последна дума подс. Р. К. моли да му бъде определено наказание от петнадесет години лишаване от свобода.

Подсъдимият Т. Й. В. поддържа жалбата си и пледоарията на защитника, като в предоставената му последна дума моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в сезиращите документи и в пледоариите на страните, както и всички материали, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:

С присъда № 18/27.11.2023 г., постановена по н.о.х.д. №143/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич подсъдимите Р. К. и Т. Й. В. са признати за виновни в това, че на 20.10.2021 г. в село Соколово, общ. Балчик, обл. Добрич, в съучастие помежду си като съизвършители, умишлено умъртвили немския гражданин К. М., като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54 НК са осъдени както следва: подсъдимият Р. К. на доживотен затвор, при специален режим на изтърпяване, а подсъдимият Т. К. на деветнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е зачетено времето на предварителното им задържане с мярка за неотклонение.

На основание чл. 52, вр. с чл. 45 от ЗЗД двамата подсъдими са осъдени да 2 заплатят солидарно на гражданския ищец Б. Ф. - М. сума в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 20.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и 3 000 /три хиляди/ лева разноски, направени за процесуалното й представителство по делото.

С присъдата ОС - Добрич се разпоредил и по отношение на държавната такса върху уважения размер на гражданските искове и разноските по делото.

С определение № 376/27.11.2023 г., постановено по реда на чл. 309, ал. 4 и чл. 306, ал.1, т. 4 НПК съдът се произнесъл по мярката за неотклонение на всеки от подсъдимите, както и относно веществените доказателства по делото.

Подсъдимите останали недоволни от първоинстанционната присъда и я обжалвали пред АС - Варна с доводи за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените им наказания. С решение № 61/09.05.2024 г. по в.н.о.х.д. № 94/2024 г., предмет на касационната проверка, АС Варна изменил присъдата на ОС - Добрич, като намалил наложените с нея наказания: по отношение на подс. Р. К. от доживотен затвор на двадесет години лишаване от свобода, а по отношение на Т. К. от деветнадесет години на седемнадесет години лишаване от свобода. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Касационните жалби и касационният протест, подадени срещу въззивното решение, са допусТ.и, тъй като са депозирани от процесуално легиТ.ирани лица, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 1 НПК.

Приоритетно следва да бъдат обсъдени жалбите на подсъдимите, доколкото в тях се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, докато с касационния протест и с жалбата на частния обвинител и граждански ищец се оспорва единствено справедливостта на наложените с въззивното решение санкции.

В жалбите и на двамата подсъдими се изразява недоволството им от квалифицирането на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 НК. Излагат се доводи за това, че не е установено по експертен път при нанасянето на ударите с ножа жертвата да е била в съзнание и да е можела да усеща болки и страдания.

Според тези касатори след силните удари в главата пострадалият е бил в безсъзнание и не е усещал болки. Твърди се, че не е взето предвид становището на експертите - медици, които не били категорични по този въпрос, като незаконосъобразно въззивният съд приел за доказано, че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин. В жалбата на подс. Т. К. като аргумент за това, че пострадалият е бил в безсъзнание и не е могъл да усеща болки при нанасянето на ударите с нож се сочи, че според вещите лица в момента на нанасяне на прободно - порезните рани в гръдния кош в лява и дясна гръдна област тялото на жертвата е било неподвижно. Доказателство за това бил фактът, че всички удари са концентрирани в една област, раневите канали са с едно и също направление, почти успоредни и липсва динамика на съотношението между жертва и нападател.

Експертите променили и становището си за това, че порезното нараняване на 3 втори пръст на дясната ръка е защитно, като заявили, че то може да е просто порязване. Това налагало извода, че при нанасяне на ударите пострадалият не е извършвал телодвижения, не е бил в съзнание и следователно не е могъл да преработва мисловно и съзнателно случващото се и да изпитва силни болки и страдания.

Същите оплаквания подсъдимите и техните защитници са изложили и пред въззивната инстанция. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, въззивният съд повторно е изслушал в хода на въззивното съдебно следствие експертите Д., Г., К. и Д., изготвили комплексната съдебно - медицинска и трасологична експертиза /КСМТЕ/ по делото. В мотивите на постановения от него съдебен акт /л. 13 – 16 от възз. реш./ подробно е анализирал посоченото заключение, като в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорил на възраженията на подсъдимите и защитата, свързани с квалифицирането на деянието като извършено по особено мъчителен начин за убития. Аргументацията на контролирания съд изцяло се възприема от настоящия съдебен състав, поради съответствието й със закона и с трайно установената съдебна практика по неговото приложение. Правилно са разчетени от въззивния съд указанията, дадени с ППВС № 2/ 1957 г. /изм. и доп. с Тълкувателно ППВС № 7/06.07.1987 г./, за това, че квалифициращият елемент по чл. 116, ал. 1, т.

6, пр. 2 НК е налице когато в резултат на нараняванията пострадалият е изпитвал изключителни и прекомерни болки, причинили му страдания, надхвърлящи интензитета на болката, която един човек може да понесе и че това предполага при нанасяне на уврежданията жертвата да е била в съзнание. Законосъобразно контролираният съд е приел, основавайки се изцяло на заключението на КСМТЕ, че двете групи наранявания – осем броя рани, нанесени от подс. Р. К. с дървен сап по главата на жертвата и 48 броя прободно – порезни наранявания, нанесени с два различни ножа от подс. Т. К., са причинени прижизнено на жертвата, кратко време преди настъпване на смъртта й. Многобройността и тежестта на нараняванията, насочеността им към богато инервирани области като главата, торса и крайниците, осъществени със значителна сила и интензитет, са дали основание на въззивния съд правилно да приеме, че те са причинили особено силни болки, значителни страдания, предсмъртни мъки и агония на пострадалия. Контролираният съд, анализирайки заключението на КСМТЕ, е приел, че ударите по лицето и по главата са нанесени в изправено положение на пострадалия, а прободно – порезните са получени от същия в изправено, приклекнало или седнало положение. Съобразил е обясненията на подс. Р. К., че след ударите по главата жертвата още е „мърдала“ /т. е. била е жива/, което наложило намесата на подс. Т. К., който й нанесъл прободно порезните наранявания с нож. Преценил е и факта, че експертите са констатирали наличието на „защитни“ наранявания, получени от пострадалия - кръвонасядания по гърба на дясната длан и в съседство на пръстите от действието на тъп предмет /сап/ и порезна рана по втория пръст на дясната ръка - резултат от действието на режещ ръб /нож/. Интерпретирайки правилно така установените обстоятелства, въззивният съд е достигнал до логичния извод, че при нанасяне на нараняванията пострадалият е бил в съзнание, след като се е опитвал да се защити. Неоснователно е възражението на подсъдимите, че този извод не кореспондира със заключението на експертите - медици, които при разпита им в хода на въззивното съдебно 4 следствие са променили становището си. Единствената промяна в заключението на експертите, изготвили КСМТЕ, е по отношение на порезната рана по втория пръст на дясната ръка, за която те са разяснили, че е възможно тя да не е защитна, а просто порязване. При същия разпит вещите лица са уточнили, че не може да се определи с категоричност последователността на ударите с твърдия предмет /сап/ и с ножа, като не изключват и едновременното им нанасяне, както и че ударите в главата са осъществени в изправено положение на жертвата, за което свидетелствали пръските кръв, разположени на високо по стената на постройка, намираща се в близост. Потвърдили са и заключението си, че ударите по главата са предполагали известна преживяемост, т. е. смъртта на жертвата не е настъпила веднага след тях, а едва след като са нанесени и прободно – порезни наранявания.