Решение № 23 от 13.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Перник, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241700100737 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н. С. З., ЕГН ********** чрез адв. Г. Й. Й. от САК, срещу ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на ищцата сума в размер 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.06.2024 г., в ***, общ.***, ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенцията съгласно чл. 380 КЗ- 22.07.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, както и застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на *** в с. ***, общ.***, в размер на 2 088.04 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на завеждане на претенцията съгласно чл. 380 КЗ- 22.07.2024 г., до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на ***, около 14:50 часа, в с. ***, л.а. „ВАЗ 2121“, per. № ***, управляван от К. З., поради стеснение на пътя и опит да избегне ПТП с насрещно движещия се л.а., предприема рязко натискане на спирачките, от което автомобилът се завърта и удря в крайпътна скала, вследствие на което се отклонява вляво, връща се на пътното платно и се удря в насрещно идващия л.а. „Деу Рейсър“, с per. № ***. Вследствие на предизвиканите удари пострадала ищцата Н. З., пасажер в л.а. „ВАЗ 2121“, peг. № ***, на предна дясна седалка. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***. Съгласно протокола, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. „ВАЗ 2121“, peг. № ***, с чиито свои виновни и противоправни действия е причинил процесният пътен инцидент. По случая било образувано ДП № 110/2024 г., по описа на РУ-Радомир.

Поддържа, че отговорността на виновния водач е покрита от ответното дружество по 1 силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ***, с период на покритие от 15.12.2023 г. до 14.12.2024 г. Непосредствено след пътния инцидент ищцата била приета в УМБАЛСМ „***“ ЕАД - ***, където постъпва с оплаквания за болки, оток и ограничен обем на движение в областта на дясното рамо. След проведени необходими изследвания, диагностични процедури и консултации на Н. З. й била поставена окончателна диагноза СЧУПВАНЕ НА ГОРНИЯ КРАЙ НА ДЯСНАТА РАМЕННАТА КОСТ (ХУМЕРУС). На 25.06.2024 г. на З. било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус, чрез което е достигнато до фрактурата, репонирани са фрагментите и туберкулите, които впоследствие са фиксирани с шев към плаката. Проведена била щателна хемостаза, извършен бил послоен шев и поставени суха етерична превръзка и мека имобилизираща превръзка, като за проведената оперативна намеса ищцата заплатила 1 860 лв., съгласно фактура № ***. Както по време на болничния престой, а също така и след дехоспитализацията, ищцата приемала множество медикаменти под точно определена терапевтична схема, за което извършила разход в общ размер от 82,44 лв.

На 26.06.2024 г. З. е била изписана с дадени препоръки за избягване на натоварването на увредения крайник и правенето на резки движения. Определена й е била дата за сваляне на конците, а също така и за контролен преглед - извършване на рьография.

Ищцата изпитвала непоносими болки, със засилващ се интензитет вечер. Тя чувствала горния си десен крайник безчувствен, изтръпнал и с неприятни мравучкания.

Поставената, макар и мека имобилизация, причинила на ищцата затрудненият. Тя не успявала да се грижи сама за себе си, което наложило близките й да полагат грижи за нея, както по време на болничния престой, така и след дехоспитализацията й. Това обстоятелство създало още по-голямо безпокойство за З., тъй като я карало да се чувства в тежест на околните. Поради причинения дискомфорт, З. посетила „***“ ЕАД, филиал ***, където за периода от 14.08.2024 г. до 21.08.2024 г., й били проведени необходимите за възстановяването й рехабилитационни процедури. През времето, когато е била в рехабилитационното заведение, за З. полагали грижи специалисти. Бил изготвен лечебно-рехабилитационен план, който включвал тест на обем движения, антропометрия, фототерапия, аналитична гимнастика и пасивни упражнения. Преди изписването й са й дадени насоки за провеждане на ХДР, проследяване на състоянието й както и периодични рехабилитации в амбулаторни условия. За периода, прекаран в рехабилитационни център, потребителска такса и избор на екип, ищцата заплатила 145.60 лв., видно от приложените фактури. Причинените вследствие настъпилия пътен инцидент болки и страдания се отразили и на психиката на ищцата.

Тя често изпадала в депресивно състояния, тревожела се за възстановяването си и дали изобщо някога би се постигнало пълно такова. Поради обстоятелството, че дясната ръка е водеща при пострадалата, това довело до множество ограничения и спънки.

Препоръките, дадени й за щадене на увредения крайник и избягване на резки движения, й пречили в грижите за себе си и покъщнината. Преди настъпването на ПТП, З. е била активна за възрастта си жена, поради й било трудно да приеме факта, че следва да селектира извършваните от нея дейности. И към настоящия момент ищцата изпитвала затруднения. От промяната в климатичните условия чувствала болки, които водели до ограничаване и в обема на движения. Възрастта на ищцата допринесла за забавянето на процеса на възстановяване. През първите два месеца тя често изпитвала главоболие, а изтръпванията и болките в засегнатата област продължили и до настоящия момент. Засилването на интензитета на болките й се отразявало на съня й, който бил разпокъсан и неползотворен. Това дало отражение на настроението й през деня, което често се меняло. З. изпитвала честа обща отпадналост, в съчетание с 2 болки, световъртеж, завишена светлочувствителност и липса на енергия, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на преживяното. Получените посттравматични увреждания довели до нарушения в нормалния социален живот на ищцата и създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Вследствие на инцидента, в Н. З. се породил страх от пътната обстановка и от пътуването с МПС. Случилото се оставило белег в съзнанието й. Трудно превъзмогвала инцидента, както психически, така и физически. Рязката промяна в климатичните условия и по-голямото натоварване на десния горен крайник водели до болка, която трудно би отшумяла с времето. За период от шест месеца пострадалата изпитвала постоянна болка в областта на дясната ръка, придружена с изтръпване и слабост. Към настоящия момент възстановяването при пострадалата не било приключило напълно, като направените разходи се отразили и на имущественото състояние на ищцата, която не получавала високи доходи. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена изцяло. Не се спори досежно наличието на застрахователно правоотношение към датата на настъпилия пътен инцидент, но се поддържа, че страни по застрахователния договор, обективиран в полица № ***, са ищцата Н. З. и ответното дружество, като по силата на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ищцата е застрахована собствената си гражданската отговорност пред трети лица, т.е. застрахована е отговорността на ищцата З. за вреди, причинени на трети лица, а не на самата себе си. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от водача на л.а. „ВАЗ 2121“, peг. № *** противоправно поведение, довело до настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, от които да е изводим твърденият в исковата молба механизъм на ПТП. Поддържа, че съставеният констативен протокол за ПТП не установява същия, доколкото длъжностното лице не е очевидец на настъпилото ПТП.

Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по размер, като поддържа, че същият е прекомерно завишен. Поддържа, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Деу Рейсър“, с peг. № ***, като в тази връзка релевира искане по чл.219 ал.1 ГПК за конституиране по делото като трето лице-помагач на "ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД ЕИК 000694286 в качеството му на застраховател по гражданската отговорност на водача на л.а. „Деу Рейсър“, с peг. № ***. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника "ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД ЕИК 000694286, не заявява становище по исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл.

432, ал.

2

КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към 3 осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното, а ответникът от своя страна следва да докаже правопогасяващите, правоизключващите и правопрекратяващите си възражения, в това число и релевираното възражение за съпричиняване.

Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. По настоящото дело не е спорно, че на 22.07.2024 г. ищцата, в качеството й на пострадал вследствие настъпилото ПТП на ***, в с. ***, общ.***, е предявила пред ответното дружество молба на основание чл.380 ал.1 КЗ извънсъдебна претенция вх. № *** за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпили вследствие на процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди. Въз основа на посочените писмени доказателства следва да се приеме, че с извънсъдебното искане до застрахователя пострадалата е заявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. С оглед на това настоящият състав намира, че предявените искове по чл. 432, ал.1 КЗ са допустими.

Не се спори и по делото изрично се признава от ответника в отговора на исковата молба наличието на сключен валиден застрахователен договор към 21.06.2024 г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № ***, с период на покритие от 15.12.2023 г. до 14.12.2024 г. по отношение на л.а. „ВАЗ 2121“, peг. № ***. Възраженията на застрахователя досежно качеството на ищцата като съдоговорител по процесния договор са неоснователни, доколкото същата се явява пострадала от ПТП по см. на чл.432 ал.1 КЗ като пътник в процесния лек автомобил, управляван от водача К. С. З., което се установява и от представеното заверено копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*** /л. 104 от делото/.