Определение № 310 от 29.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20265001000358 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „Лено“ АД, ЕИК 203217465 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Калофер № 1, ет.5, представлявано от изпълнителния директор А.Т., чрез адв. И. Я. против определение № 591 от 24.04.2026г., постановено по т.д. № 61/2025г. на ОС Пловдив, ХVІІ с-в, с което е оставено без уважение възражението на ответника „Лено“ АД за неподведомственост на спора, поради наличие на арбитражно споразумение. Според жалбоподателят оспореното определение е неправилно, тъй като в сключения между страните договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 6402 от 06.08.2019г. се съдържа арбитражна клауза – чл.6.8, б. /с/. Затова и като твърди, че уговорената арбитражна клауза е валидна и ясно посочва компетентния съд, а именно Арбитражния съд при Стопанска асоциация гр. Пловдив, настоява оспореното определение да бъде отменено, а делото на основание чл. 8, ал.1 ЗМТА бъде прекратено, поради неподведомствеността му на общите съдилища и изпратено на Арбитражния съд при Стопанка асоциация гр. Пловдив.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещната страна, с който частната жалба е оспорена като неоснователна, а обжалваното определение 1 като правилно настоява да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбите и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срока, предвиден в разпоредбата на чл.

275, ал.1 ГПК; подадена е от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол и за това е процесуално допустима.

С определение № 591 от 24.04.2026г. съдът е приел, че с уговореното в чл.6.8, б./с/ страните са предвидили алтернативна възможност за сезиране на арбитраж. Този извод е обоснован с приетото, че страните са предвидили договорна местна подсъдност – чл. 117 от ГПК, посочвайки местно компетентен съд, този в гр. Пловдив, но същевременно са уговорили допълнително възможността за сезиране на арбитраж, която уговорка е алтернативна, а не приоритетна и е поставена в избор на ищеца, без значение която от страните ще инициира спора. Затова и като е приел, че с предявяването на възражението за неподведомственост ответника не може да обезсили направения вече от ищеца избор да сезира общия съд, решаващия първоинстанционен съд е оставил без уважение възражението за неподведомственост на спора.

Частната жалба е неоснователна.

Вярно е твърдението на жалбоподателя, че в сключения договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6402/06.08.2019г. се съдържа арбитражна клауза, като с чл.6.8.б. /с/ страните са приели, че всички спорове, противоречия и претенции, породени от договора или свързани с неговото неизпълнение, прекратяване или недействителност, които не могат да бъдат разрешени доброволно ще бъдат разрешавани чрез арбитраж, като е определен компетентния Арбитражен съд при Стопанска асоциация гр. Пловдив. Констатираното налага отговор да се даде на въпроса дали спора е арбитруем или е налице забрана за арбитраж по смисъла на чл.19, ал.1 ГПК.

Предявеният иск е осъдителен за връщане от „ЛЕНО“ АД на ищеца сумата от 61 459.73 лв., като платена без основание, а съображения за това са, че договора за заем Бизнес кредит кл. № 6402 от 06.08.2019г. е сключен от ищеца в качеството му на потребител, който се ползва от потребителска 2 защита по ЗКНИП и ЗЗП или спора е свързан с изпълнението на договора по смисъла на чл.6.8.б./с/.

Дали конкретния спор е арбитруем следва да се прецени, след като се изследва дали не е налице някое от изключенията на чл. 19, ал.1 ГПК, съгласно които е налице забрана за разрешаването му от арбитражен съд и конкретно това дали по отношение на заемополучателя – ищец е налице качеството на потребител по смисъла на § 13.1 от ДР на ЗЗП.

Според настоящия съд тази преценка е положителна и следва пряко от установимите в производството факти, че физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец не са различни правни субекти. Регистрацията на заемополучателя като търговец, което след справка в общодостъпните данни в ТРРЮЛНЦ е сторено 4 дни преди сключване на договора за заем или на 02.08.2019г. и обозначаването на договора като „Бизнес кредит“ не са достатъчни да се отриче качеството на потребител за ищеца. Това качеството следва пряко от съдържанието на договора и конкретно – целта на отпуснатия заем – погасяване на задълженията по обезпечаване на сключения договор, погасяване задълженията на Б. Л. към ТД на НАП Пловдив, погасяване задълженията на Б. Л. по отношение на трето лице „Ново финанс“ ООД, а остатъка да се преведе по сметка, посочена от заемополучателя за „оборотни средства“ – чл.2.1.б.б. Определянето на средствата като „оборотни“, без никаква друга конкретизация, съпоставено с факта, че същите са в незначителен размер, както и че се отпускат по банкова сметка на физическото лице – чл. 2.2.б.б не позволяват да се направи извод, че са предназначени за търговска дейност. От значение за наложилия се извод е факта, че по отношение на заемополучателя липсват данни да извършва или да е извършвал търговска дейност.

Изложеното до тук налага извода, че не се установява договора за заем от 06.08.2019г. да е сключен от Б. Л. и предоставения заем да е ползван за целите на търговската дейност на физическото лице, като едноличен търговец, поради което и заемополучателя следва да се определи като потребител по смисъла на §13, т.1 от ТР на ЗЗП, а спора като неарбитруем по смисъла на чл.19, ал.1 ГПК.

До същия извод, макар и по различни мотиви е достигнал и решаващия първоинстанционен съд, поради което и оспорения негов съдебен акт, като 3 съобразен с материалния и процесуален закон следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 591 от 24.04.2026г., постановено по т.д. № 61/2025г. на ОС Пловдив, ХVІІ с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4