Решение № 60 от 13.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Червен бряг, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100785 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2, във вр. чл.150 от СК

По редовността на молбата и предявения иск: В РС - Червен бряг е постъпила искова молба от А. П. Л., с ЕГН **********, адрес с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

******, чрез адв. И. К. В. - ПлАК, с адрес гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** срещу К.

Л. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, с която на основание чл. 127, ал.2, във вр. чл.150 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да осъди бащата К. Л. Л. да заплаща ежемесечна издръжка на роденото от съвместното им съжителство дете А. К.ова Л., с ЕГН **********, като измени размера й от 200 лв. на 350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

С молбата са представени и следните писмени доказателства: Копие от исковата молба за ответника; Заварен препис от Протокол № 20/18.01.2022 г. по ГД 1384/2021 г. на Районен съд - Червен бряг; Адвокатско пълномощно.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответницата са връчени съдебните книжа, като й е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок, в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор в който се твърди, че искът е основателен, но относно размера на дължимата издръжка, счита че същия следва да е до размера на установения минимум, а именно 269.25 лв. За частта от 269.25 лв. до претендираните 350 лв. същия се явява неоснователен. Ответника твърди, че работи на четири часов работен ден и няма възможност да изплаща издръжка в искания с молбата размер.

Ищеца редовно призована в съдебно заседание – явява се лично, представлява се от адв. И. В. от Адвокатска колегия - Плевен. Поддържа подадената искова молба и изложените мотиви в същата, претендира разноски.

Ответника редовно призован в съдебно заседание - не се явява, не се представлява от 1 процесуален представител.

С Определение рег. № 478/13.08.2025г. и след това и с Протоколно определение рег.

№ 398/18.09.2025г., съда е допуснал и дал възможност на ищеца да доведе двама свидетели при режим на довеждане, което не е сторено от негова страна, независимо, че и в своето Определение рег. № 478/13.08.2025г. съдът е указал на страните, че делото е насрочено за конкретна дата, за която дата следва да се доведат поисканите свидетели.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

Не се спори по делото, а се установява от представеното заверено копие на Протокол № 20/18.01.2022 г. по ГД 1384/2021 г. на Районен съд - Червен бряг, че ответника К. Л. Л., с ЕГН ********** е баща на детето А. К.ова Л., с ЕГН **********, а А. П. Л., с ЕГН ********** е нейна майка. Безспорно се установява и от заварен препис от Протокол № 20/18.01.2022 г. по ГД 1384/2021 г. на Районен съд - Червен бряг, че ответника е осъден да заплаща за детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200,00 лв. Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Претендира се месечна издръжка за бъдеще време в размер на 350.00 лв., от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2025 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, дължима за ненавършило пълнолетие дете, което към момента на постановяване на настоящето съдебно решение не е навършило 18 години. Разпоредбата на чл.143 от СК визира, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В ал. 2 на чл. 143 от СК, също е указано, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.

Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК -„Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.". С ПМС № 243/13.11.2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната е определено от 01.01.2026 г. МРЗ за страната да е 1213 лв.

(620,20 eвро), което определя минимален размер на дължимата издръжка от 303,25 лв.

(155,05 eвро).

По делото не бяха приобщени свидетелски показания, които да установят факти и обстоятелства важни за производството, тъй като не бяха доведени такива от ищцовата страна, въпреки че съда даде възможност на ищеца за това.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна 2 страна:

В конкретния случай, съществен факт е, че от определяне на издръжката са изминали 4 години, през което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му са се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна заплата за страната.

Настоящият съдебен състав счита, че в интерес на детето е да бъде определена издръжка отговаряща на потребностите му, което ще позволи по-адекватно му задоволяване.

Към настоящия момент, определената издръжка се явява под минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, което също е основание за увеличаване размера на издръжката. Ответникът няма доказани доходи, но само по себе си той не отрича, че сумата от 200 лв. месечно не е достатъчна за задоволяване на потребностите на А.. Отделно от това, в отговора на исковата молба, макар и необстоятелствено, ответника не отрича за плащането и даване на издръжка по негово желание, но според възможностите му счита, че следва да бъде в минимално определените размери.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето, от една страна. От друга страна, съдът намира, че отправеното искане, за увеличение на издръжката на 350лв., би довело до значително затрудняване социалния статус на бащата.

Взимайки предвид, изложеното в отговора на исковата молба и заявеното от ответника да плаща издръжка в минимално определените законови размери, съда счита, че не е оправдано и целево увеличение на издръжката, в размер на 350лв., поради факта, че нарасналите нужди на детето, включват в себе си такива, за храна, облекло, социално - битово осигуряване, обучение и др.

С оглед възможността на родителя да дава издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 303,25 лв. (155,05 eвро). При определяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майка си и ответникът е освободен от полагането на лична грижа и от поддръжката на домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката и от нейното семейство.

Ето защо искът за увеличаване размера на определената издръжка от 200,00 лв. на 303,25 лв. месечно се явява основателен и доказан, считано от депозиране на исковата молба пред съда - 20.06. 2025г. , поради което и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над 303,25 лв. до пълния претендиран размер от 350,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските: Основателно е искането на ищцата за присъждане на разноски по делото, тъй като в материалите по същото се съдържат данни за сторени разноски, а именно – платени 800,00 лв. за адвокатски хонорар. От тях ответникът дължи възстановяване на разноски, съразмерно с уважената част на иска, като такива следва да се заплатят на основание чл.78, ал. 1, вр.чл. 81 от ГПК, в размер на 690,00 лв.

Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но тъй като той не претендира такива, съда не дължи произнА.не.

На осн.чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Районен съд – Червен бряг държавна такса в размер на 148,68 лева, определена спрямо увеличения размер на издръжката, определен според чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК – така Определение № 328 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 383 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2015 г., IV г. о., ГК, и др. – според която искът по чл. 150 СК е граждански, оценяем и цената му се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК – от сбора от платежите за три години.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно: на 148,68 лв.

3

Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнА.не, дори и да не е направено искане в тази насока.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК размера на месечната издръжка, която ответникът К. Л. Л., с ЕГН **********, заплаща на малолетната си дъщеря – А. К.ова Л., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А. П. Л., с ЕГН **********, съгласно Протокол № 20/18.01.2022 г. по ГД 1384/2021 г. на Районен съд - Червен бряг, от 102,26 eвро (200,00 лв.) на 155,05 eвро (303,25 лв.) месечно, считано от депозиране на исковата молба пред съда – 20.06.2025г. занапред до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 178,95 eвро (350,00 лв.) месечно.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Л. Л., с ЕГН **********, с адрес гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** да ЗАПЛАТИ на А. П. Л., с ЕГН **********, адрес с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** направените от нея по настоящето дело разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 352,79 eвро (690,00 лв.).